Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АЛФРЕД ХИЧКОК - ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СНИМАШЕ ПАРЧЕТА ТОРТА


13.08.2010  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Eдва ли има по-подходяща дата от 13-ти за раждането на Негово Величество Краля на съспенса – сър Алфред Хичкок, когото много критици нареждат дори пред Орсън Уелс в класацията на най-великите майстори на киното. А в списъка на 250-те най-хубави филма на всички времена, съставен от посетителите на сайта IMDB, три ленти на Хичкок – „Прозорец към двора”, „Психо” и „Шемет” са намерили място в топ 50 – съответно на 21, 23 и 43-та позиция!
Но самият Хичкок, въпреки че е бил номиниран петкратно, никога не е получавал „Оскар” за най-добър режисьор. Независимо от това, че е оставил изключително разнообразно творчество, съдържащо поне няколко истински шедьовъра на седмото изкуство (вижте клипа ми тук).
„Ако наблюдаваме внимателно кариерата на Хичкок – от английските неми филми до цветните холивудски, - можем да открием отговора на някои въпроси, които всеки режисьор трябва да си зададе и сред които този не е най-незначителният: как да се изразиш по чисто визуален начин?
Това е цитат от книгата „Хичкок&Трюфо”, в която френският критик и кинорежисьор Франсоа Трюфо разкрива много от режисьорските тайни на знаменития си съвременник. Той отбелязва, че му направил впечатление „контрастът между публичната личност, сигурна в себе си, цинична и онова, което ми се стори, че беше истинската му природа – уязвим мъж, впечатлителен и емоционален, усещайки дълбоко, почти физически чувствата, които иска да сподели с публиката си.”

Едва ли е случайно, че Хичкок е заснел по-добре от всеки друг усещането за страх. Защото на колко деца се е случвало, когато са били 4-5-годишни, бащите им да ги изпратят в полицейския участък, за да бъдат наказани за някакво провинение. Малкият Алфред обаче е преживял този ужас, което със сигурност му е повлияло за цял живот.
„Това неминуемо го е отвело към съспенса, който - някои без да оспорват, че Хичкок го е създал – считат за вътрешна форма на спектакъла, докато той всъщност е самият спектакъл”, - казва Трюфо в своята книга. „Съспенсът е най-напред драматизация на сюжетния материал в един филм или казано по друг начин, възможно най-интензивното представяне на драматичните ситуации. Един пример. Човек излиза от дома си, качва се на такси и се отправя към гарата, за да хване влака. Това е нормална сцена от средностатистически филм. Но ако преди да се качи в таксито, човекът погледне часовника си и каже: „Господи, това е ужасно, никога няма да хвана влака си”, пътуването му се превръща в чист съспенс, защото всяка червена светлина на светофар, всяко кръстовище, полицай или пътен знак, всяко натискане на спирачките и смяна на скоростите, повишават емоционалната стойност на сцената”.
Франсоа Трюфо уточнява, че това свирепо желание да задържиш на всяка цена вниманието и да създадеш, а след това да запазиш емоцията с цел да поддържаш напрежението, прави филмите на Хичкок много особени и неподдаващи се на имитация, защото той упражнява своето въздействие и властта си не само върху силните моменти от историята, но също и върху встъпителните, преходните и всички останали сцени, които обикновено се считат за неблагодарни в един филм. Защото, както много добре са го определили Ерик Ромер и Клод Шаброл в своята книга за него, излязла още през 1957г., „Алфред Хичкок не е нито разказвач на истории, нито естет, а „един от най-големите създатели на форми в цялата история на киното. Може би само Мурнау и Айзенщайн могат да се мерят с него в това отношение…Формата тук не украсява съдържанието, тя го създава”.
Несравнимият майстор на напрежението винаги е бил твърде боязлив и самотен човек. От малък си създал убеждението, че хората няма да се отнасят към него като с равен и затова се опитал да се предпази зад непроницаемата стена на пословичния си перфекционизъм. Неговите фобии, които се задълбочили още повече след доброволното усамотяване в детските години, допринесли за формирането му като първокласен кинорежисьор. Страхувайки се от случайностите, които правят света толкова непредсказуем и опасен, Хичкок се заловил с всички сили да изучава живота и в най-малките му подробности. И докато снимал своите филми, скрупульозно разработвал биографията на всеки герой, опитвайки се да си представи детайлите на неговото обкръжение.
Известно е също, че Хичкок бил голям маниак на тема планиране на маршрути. Обичал да си колекционира различни автобусни и морски маршрути, разписания на влакове, имена на портиери, ресторантски менюта и какво ли не още. Може да се каже, че главата му била препълнена с обширни и на пръв поглед безполезни знания, което се проявявало в неговия досаден маниер да говори с часове на теми, които били абсолютно непонятни за околните. Тяхната реакция обаче силно го забавлявала. Имал навика да си прави жестоки шеги с приятели и познати. Веднъж заповядал да разтоварят два тона въглища пред дома на една актриса, която живеела в сграда с централно отопление. А друга поканил на обед, по време на който всички ястия – включително супата и десертът - били оцветени в синьо. Злорадото му чувство за хумор може да се усети в повечето от най-добрите му филми. Хичкок не щадял никого. Случвало се е да подарява на свои колеги, живеещи в тесни апартаменти, гардероби или кревати с гигантски размери или пък да настанява благовъзпитаните си гости върху специални възглавници, издаващи силен, неприличен звук при сядане. Веднъж поканил един известен актьор на бал-маскарад. Можете да си представите какъв бил ужасът на поканения, след като се озовал в своя костюм на турски султан сред облечени само в смокинги мъже.

За правото да наричат Хичкок свой сънародник днес спорят две нации - американците и англичаните. Великобритания, разбира се, е неговата родина – той е роден на 13 август 1899г. в лондонското предградие Лейтънстоун в семейство на търговец, но пък в САЩ е успял да реализира повечето от зрелите си проекти – тези, които го прославят най-много.
В средата на 60-те години на миналия век, когато кариерата му в киното започнала да запада, Хичкок става водещ на телевизионната програма „Алфред Хичкок представя”, излъчвана с огромен успех почти цяло десетилетие в САЩ.
Преоткриват го френските кинокритици и режисьори от „Новата вълна” начело с Франсоа Трюфо, който му посвещава няколко задълбочени изследвания.
През 60-те и 70-те години на миналия век филмите на Хичкок са познати на повечето изкушени от киното зрители. Но днес, за съжаление, като че ли са малко позабравени. А е несправедливо, защото едва ли се е родил друг – по-голям виртуоз на съспенса от него. Имам предвид необикновеното му умение да създава атмосфера на напрегнато очакване за нещо ужасно, което неминуемо предстои да се случи.
Неслучайно в книгата си Трюфо уточнява, че не става дума лицемерно да се възхищаваме от творчеството на Алфред Хичкок, нито да го обявяваме за идеално, безукорно и без никаква пукнатина. „Мисля само – казва той – че това творчество е било до сега толкова сериозно подценявано, че е важно най-напред да му отредим истинското място - сред първите.”
Алфред Хичкок е заснел 53 филма. И във всеки от тях се опитвал да изобрети нови кинематографски прийоми, експериментирайки със звука, цветовете, пространството, ретроспективното повествование и пр.
„Идеалният хичкоковски образ е този на невинен мъж, когото сбъркват с друг, преследват го и той се озовава висящ от един покрив, вкопчен във водосточна тръба, която всеки момент ще се откъсне.” (Хичкок&Трюфо”, Франсоа Трюфо).

„Киното на Алфред Хичкок не винаги е екзалтиращо – пише Трюфо, - но винаги е обогатяващо с ужасната яснота, с която той изважда наяве обидите, които хората нанасят над красотата и чистотата. Показателен е начинът, по който Хичкок отговаря на една морализаторска атака срещу филма му „Прозорец към двора” (1954): „Нищо не би могло да ми попречи да заснема този филм, защото любовта ми към киното е по-силна от какъвто и да било морал”.
Според Трюфо, Хичкок принадлежи към кръга режисьори от ранга на Чаплин, Щрохайм, Любич и „също като тях той не се задоволи да практикува едно изкуство, а се зае да го задълбочи, да изведе неговите закони – по-стриктни от тези, които управляват романа.”
От друга страна, както самият Хичкок винаги е казвал: „Някои режисьори снимат парчета живот, а аз снимам парчета торта…"
----------------------

Избрани филми на Хичкок:

ШАНТАЖ (BLACKMAIL)- 1929
39 СТЪПАЛА (39 STEPS, THE) – 1935
ДАМАТА ИЗЧЕЗВА (LADY VANISHES, THE) – 1938
РЕБЕКА (REBECCA) – 1940
СЯНКА НА СЪМНЕНИЕ (SHADOW OF A DOUBT) – 1943
ЛОША СЛАВА (NOTORIOUS) – 1946
ВЪЖЕТО (ROPE) – 1948
НЕПОЗНАТИ ВЪВ ВЛАКА (STRANGERS ON A TRAIN) – 1951
ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДВОРА (REAR WINDOW) – 1954
НЕПРИЯТНОСТИ С ХАРИ (TROUBLE WITH HARRY, THE) – 1955
ШЕМЕТ (VERTIGO) – 1958
СЕВЕР-СЕВЕРОЗАПАД (NORTH BY NORTHWEST) – 1959
ПСИХО (PSYCHO) – 1960
ПТИЦИТЕ (BIRDS, THE) – 1963
МАРНИ (МARNIE) – 1964
ПОЛУДА (FRENZY) - 1972



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание