Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АЛЕН ДЕЛОН НА 78 ГОДИНИ


08.11.2013  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Днес навършва 78 години Ален Делон - една от незабравимите френски легенди на киното, когото все по-рядко можем да видим на големия екран. Последният филм с негово участие, показван у нас, бе комедията „Астерикс на Олимпийските игри” (2008), в която се превъплъщава в ... Юлий Цезар. През 2010-та се снима във френско-белгийската телевизионна продукция „Un mari de trop”, а миналата година се появи и в руска комедия, озаглавена „С новым годом, мамы!”. Определено може да се каже, че отдавна се е разделил със статута си на звезда, която мечтаят да снимат повечето от най-прочутите кинорежисьори по света. Поне аз не си спомням за някой значим филм с него след „Нашата история” (1984) на Бертран Блие и „Нова вълна” (1990) на Жан-Люк Годар. 

Ален Делон е роден в малко градче (Sceaux, Hauts-de-Seine), днес предградие на Париж, където в детството му периодически е изключван от различни училища.
В началото на 50-те години служи във френските въздушно-десантни войски в Индокитай. След уволнението си от армията работи като продавач, сервитьор, портиер.
 Дебютира в киното през 1957г. във филма „Когато се намесва жената” (Quand la femmes s'en mele).
Решаваща за кариерата му на киноактьор се оказва 1960 година, когато два филма с негово участие печелят международно признание. В единия („Под яркото слънце”), който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплъщава в циничния убиец Том Рипли, а в другия („Роко и неговите братя”) изиграва напълно противоположна роля под режисурата на Лукино Висконти. 
Тези два различни филма му дават възможност много рано да разчупи щампата на обикновен екранен красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор. 
Под режисурата на Рене Клеман пресъздава образа на беден, дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло. Съвсем различен е неговият герой от филма на Висконти – нежният, ангелоподобен Роко.

Когато по червения фестивален килим в Кан преди три години неостаряващият Делон премина за пореден път, мнозина си спомниха думите му: „Никога няма да ме видите остарял и грозен, защото преди това ще съм се оттеглил или умрял.” 
Не случайно в една неотдавнашна анкета бе класиран в челната петорка на най-привлекателните актьори-ветерани от целия свят. 
Действително първото нещо, с което винаги се асоциира неговото име – е ангелската му външност. Припомняйки си по-известните филми с негово участие, няма как да не ни удиви фактът, че се е превъплъщавал по-често в отрицателни персонажи, отколкото в положителни. Защо ли?

Може би защото зад обаятелната външност се крие противоречива личност с нелицеприятни тайни, което не е могло да убегне от проницателния взор на режисьорите, с които е работил. 

НЕВЕРОЯТНИТЕ ПЕРИПЕТИИ В ЖИВОТА МУ 

биха затруднили всеки журналист, опитващ се да пише за него. Самият Делон признава, че трудният му характер е причина за много от неприятностите, които са го съпътствали постоянно. 
„Аз съм строг с хората, с които работя и които ме обкръжават, но също толкова строг съм и към самия себе си. Макар че, това едва ли е смекчаващо вината обстоятелство”. И наистина не е – особено по отношение на сина му Антъни, който не може да забрави страха, който е изпитвал като малък от своя баща. 
Преди време Франция бе потресена от конфликта между двамата, предизвикан от опита на Антъни да припечели, произвеждайки дрехи с марката „А. Делон”. Разгневеният актьор го осъжда да заплати компенсация от 70 хилади франка, заради неправомерно използване на запазената му марка. А после в популярна тв-програма обяснява: „Казват, че е трудно да бъдеш син на Ален Делон. Не по-малко трудно е да бъдеш и баща на сина на Ален Делон.” 
Именно ролята на баща се оказва непосилна за актьора, превъплъщавал се с успех в над 90 филма. Може би затова напоследък прави всичко възможно, за да поправи грешките си от миналото. Неотдавна например успя да изземе чрез съда попечителството над 16-годишния си син Ален-Фабиен от майка му Розали ван Бремен, с която се  разделя през 2002 г. От нея Делон има и дъщеря на име Анушка, която учи за актриса в Париж. 
Двамата играят на сцената в спектакъла „Обикновен ден” по пиеса на Ерик Асу.  
Стане ли въпрос за наследниците на Ален Делон, обикновено се премълчава, че

ИМА НЕЗАКОНОРОДЕН СИН

от кратката връзка с германската певица и модел Нико. Кристиан Арон Булон се появява на бял свят на 11 август 1962 - две години преди раждането на Антъни Делон. Любопитното е, че за възпитанието на детето помага майката на актьора (Едит) и дори му дава фамилията на втория си съпруг – Булон. Това обтяга още повече отношенията между нея и Делон, които никога не са били особено гладки. Почти веднага след развода си с неговия баща Фабиен Делон (корсиканец по произход, който бил собственик на киносалон), тя се омъжва за Пол Булон, собственик на месарница и зарязва 4-годишния Ален. Поверява го на мадам Неро, в чието семейство бъдещата звезда прекарва няколко години. Връща се при майка си едва след трагичната гибел на съпрузите Неро. 
Липсата на родителско внимание и грижи оставя своя отпечатък върху детството на Делон. Изключват го от всички училища и пансиони, заради лошо поведение и слаб успех. Тогава вторият му баща решава да го обучи за месар и много скоро Ален започва да разфасова бутове в магазина на Пол Булон.

Точно тогава настъпва един от необяснимите обрати в живота му, запратил го чак във Виетнам, където Франция води една от последните си колониални войни.
Съществуват различни версии относно това - как още непълнолетният Ален Делон попада във военноморския флот? Според една, той сам скрива истинската си възраст, според друга - военните умишлено си затварят очите със съгласието на родителите му, разбира се. Версията, че на тях може би им се е искало да го разкарат по-далеч от дома, лансира за пръв път актрисата Симон Синьоре. Тя разказва, че докато снимали филма „Вдовицата Кудер” (1971) самият Делон й споделя как бил „принуден” да замине като доброволец на война. 
Актьорът обаче никога по-късно не споменава нещо подобно. Напротив - винаги изтъква ролята на армията за укрепването на характера му.

ТАЙНАТА НА БЪРЗИЯ ПРОБИВ В КИНОТО

Още по-противоречиви са сведенията за това как неизвестният младеж, който след завръщането си от Индокитай работи като сервитьор, успява да си пробие път в киното толкова бързо. 
В книгата на Бернар Виоле „Тайните на Делон” (Les mystères Delon) са изнесени немалко подкрепени с документи факти за този тъмен период от живота на актьора. Ровейки се из полицейските протоколи, авторът на скандалния бестселър разкрива свидетелства за това, че Делон е засичан в компанията не само на проститутки, но и на хомосексуалисти. Известен със своята нетрадиционна ориентация е и Хенри Уилсън, който запознава красивия младеж с хора от филмовия бизнес и дори му издейства пробни снимки, в резултат на които Делон получава предложение за работа в Холивуд. Той обаче се вслушва в съветите на Жан-Клод Бриали, Бернар Блие и Ив Алегре, че най-добре за един актьор е да започне кариерата си в родината. 
В своето разследване Виоле отделя значително място и на аферата със сръбския имигрант Стефан Маркович - бодигард на Делон и младата му съпруга Натали. Той намеква, че е напълно възможно в убийството му да е замесен актьорът, който веднъж пред свидетели се заканва, че ще го очисти, ако разбере, че се опитва да прелъсти жена му. През октомври 1968 г. Маркович е намерен мъртъв на градското сметище. Откриват негово писмо до брат му, в което споменава за заплахите на Делон. Звездата обаче не е подведена под отговорност. Обвиняват отдавнашния му приятел Франсоа Маркантони, един от шефовете на марсилската мафия, който също е споменат в писмото на Маркович. Маркантони представя солидно алиби и делото е потулено.
Според Бернар Виоле, успехите в бизнес начинанията на кинозвездата (хазарт, боксови мачове, конни състезания) се дължат на връзките му с престъпните кръгове. Например боксовият „мач на века” между Карлос Монцон и Жан-Пиер Буте, организиран от Делон, предизвиква недоверието на разследващите журналисти, които успяват да разкрият, че резултатът е бил нагласен предварително от мафията.
Не е ли странно, че въпреки заканите си Ален Делон така и не успява да предотврати публикуването на разобличителната биография и да подведе под съдебна отговорност нейния автор?

ЛЮБОВНИТЕ АФЕРИ НА ЗВЕЗДАТА

са били най-често във фокуса на медийното внимание, а сред най-одумваните е връзката му с Роми Шнайдер, чиято любов Делон оценява по достойнство едва след преждевременната й смърт. Неотразимият прелъстител буквално я влюбва в себе си, докато се снимат във филма „Кристина” (1958). 20-годишната Роми, която е звезда в Германия и Австрия, получава 7.5 млн. франка, а на неизвестния (все още!) неин партньор дават едва 300 хиляди.

Скоро обаче ролите се разменят – тя се отдръпва от повечето си ангажименти в киното, за да може да бъде повече с него, а той прави шеметна кариера. И когато всички очакват най-после да се оженят, Делон я изоставя, за да се ожени за бременната от него Натали. 

Доста по-късно, вече разведен, той я среща отново на снимачната площадка на „Басейнът” (1969) и … всичко започва отново. Но точно тогава се увлича по Мирей Дарк, с която ще прекара следващите 15 години от живота си. А потресената Роми така и не успява да се възстанови след повторната раздяла.

Делон продължава да сменя като носни кърпички партньорките си, преди да срещне холандската манекенка Розали Ван Бремен, с която се надява да изживее старините си. Но се случва невероятното – тя го напуска и се прибира в родината си с двете им деца. Горделивата звезда за пръв път в живота изпитва болката от любовното разочарование...



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации