НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Вчера (17 май) се навършиха 80 години от рождението на ДЕНИС ХОПЪР – легендарният създател на филма „Волният ездач“ (Easy Rider, 1969)

Казват, че първото му голямо изживяване, свързано с киното били съвместните снимки с Джеймс Дийн. Двамата се сприятелят, но внезапно Дийн загива, катастрофирайки със блестящотоси серебристо Porsche 550. Тази трагична смърт повлиява силно върху младия Хопър. Може да се каже дори, че пречупва живота му, който току-що е започнал (тогава бъдещата звезда е малко над 20 години). 
От този момент нататък призракът на съдбовната обреченост ще го следва постоянно – дори и по време на най-успешните му начинания.

Три години след смъртта на Дийн, по време на снимките на уестърна на Хенри Хатауей "От ада в Тексас" (From Hell to Texas, 1958) Хопър се скарва с мастития холивудски режисьор, след като последният не му позволява да преиграе за 86-ти път (!) една от сцените. Хатауей гневно изсъсква: „В този град за тебе повече няма да има работа!“ Думите на именития режисьор не били празна закана. Минават цели 8 години преди отново Хопър да получи някаква по-важна роля, а това си е истинско проклятие за млад и несъмнено талантлив актьор, като него! 
През това време Хопър успява да се снима само в епизодични роли, в евтини уестърни и в някои не особено значими филми за популярните (и общодостъпни) през 60-те години наркотици. Но талантът му избуява именно върху тази, на пръв поглед, неблагоприятна почва. Защото е съдено именно чрез нискобюджетен филм за наркомани името на Хопър да се прочуе по целия свят!

През 1967 г. Денис Хопър и Питър Фонда решават да пробват силите си във филм за наркомани, озаглавен „The Trip“. Сценарият за тази необичайна, психеделична лента измисля Джак Никълсън - близък приятел на Хопър.

Тези „трима мускетари“: Хопър, Фонда и Никълсън се прославят две години по-късно със своя невиждан, революционен проект. Филмът, заснет под режисурата на Хопър през 1969-а, е легендарният „Волният ездач“ (Easy Rider). В него двамата с Фонда (а от един момент нататък и Никълсън) се носят из просторите на Америка, яхнали своите безподобни чопъри (Harley-Davidson Hydra-Glide), купeни с парите, спечелени от продажбата на пратка кокаин. Филмът, нейзнайно как заснет буквално с джобни пари (Хопър, Никълсън и Фонда събрали $400 000), се превръща в знаме на надигащата се контракултура и буквално взривява тогавашното холивудско кино, допринасяйки за популяризиране на независимите нискобюджетни продукции.

Волният ездач“ се оказва пълва противоположност на онова, което по това се правело в Холивуд. Той няма даже завършен сценарий! Хопър и Фонда измислят повечето неща в процеса на снимките, наемат случайно срещнати на улицата хипита за по ден-два, снимат без разрешение (след тях на католическото гробище, където се разиграва сцената с приемането на ЛСД и проститутките, не пускат никога повече снимачен екип!) и през цялото време са или пияни или под въздействието на наркотици. Марихуаната, която актьорите пушат на поразия в кадър (както това го изисква сюжетът) е истинска, а що се отнася до ЛСД не е сигурно: Фонда твърди, че също са приемали истински халюциногени, докато Хопър отрича... Във всеки случай този славен дует навярно солидно се е друсал тогава: лентата, на която е заснета прочутата сцена, случайно е леко осветена. Но на практика така се получава още по-добре – нов, невиждан спецефект!
Филмът се оказва истинско гениално откровение. В него са отразени погубените надежди на цяло поколение. Излизането му на екран има ефекта на истинска културна атомна бомба. Получава над двайсет международни фестивални награди и номинации, в това число и за два „Оскар“-а (за най-добър актьор в поддържаща роля – Джак Никълсън и за оригинален сценарий). 
Мотоциклетите Harley-Davidson Hydra-Glide, които са сред главните действащи "лица" във филма, са закупени от Хопър и Фонда от полицията (и доста са видоизменени), тъй като от „Харлей-Дейвидсън“ отказали да им предоставят безплатни под претекста, че „лошите момчета“, каквито са героите от филма, само ще развалят репутацията на фирмата.
Най-впечатляващ, разбира се, е Чопър-ът на Фонда, който и в действителност е страстен рокер. Този чудесен мотоциклет с американския флаг, нарисуван върху резервоара му, е наречен „Капитан Америка“. Преди началото на снимките Фонда го кара цяла седмица по улиците на Лос Анджелис, облечен в същото яке от филма с американското знаме на гърба, за да свикне с мотора и да се вживее в ролята. Но на няколко пъти му се налага да се разправя с пътната полиция.

Сюжетът на „Волният ездач“ е елементарно прост: двама симпатяги тръгват на пътешествие из Америка на тези същите чопъри (формалната им цел е хипарски музикален фестивал). По пътя си срещат комуни на хипита, всякакви добри и лоши хора, а също и симпатични проститутки и какво ли не още; попадат дори в затвора, откъдето излизат благодарение на героя на Никълсън, който е адвокат. Без да съобразят, влизат в конфликт и с някакви селски мъжаги, които се оказват изпечени мерзавци и застрелват единия от волните пътешественици... Накратко казано - така и не откриват нито свободата, нито щастието, нито любовта – нито Америка, както те лаконично наричат всички тези неща взети заедно. Няма Америка (свобода, любов, щастие) в Америка – това е основната идея на тази безподобна творба.

Филмът е посрещнат възторжено, но въпреки това кариерата на Денис Хопър през следващите години не тръгва нагоре. Актьорът, който получава за "Волният ездач" „Златна палма“ от кинофестивала в Кан (за най-добър дебют) и солидни приходи от неговото разпространение, по това време бил настроен доста оптимистично. Той още не подозирал, че неговият успех като режисьор ще се окаже изключение в бъдещата му кариера и повече никога няма да вкуси още веднъж от славата, която му носи неговият дебют. 

След фурора, предизвикан от "Волният ездач", холивудската студия „Юнивърсъл“ (Universal) дава $1 милион на Хопър, за да заснеме втори филм. (През този период Холивуд започва да подпомага излизането на евтини „независими“ филми за рокери и хипита, експлоатирайки модната тема). 
Но когато работата опира до втория режисьорски проект на Хопър, нещата се сдухват, както се казва. Създателят на „Волният ездач“ шокира всички: прибира се от Перу с около 40-часов заснет материал, посветен на това как някакъв каскадьор се влюбва в перуанска проститутка, след което местният свещеник го моли да използва актьорския си талант, за да помогне на местните хора... Монтажът, върху който работи самият Хопър в продължение на цяла година, окончателно досъсипва филма, според продуцентите от „Юнивърсъл“. На цялата тази история дори е посветен документален филм, озаглавен „Американският мечтател“ (The American Dreamer, 1971). 
В крайна сметка един от босовете на „Юнивърсъл“ Лу Васерман (Lew Wasserman) отказва да пусне филма, озаглавен "Последният филм" (The Last Movie), по екраните, независимо от факта, че „перуанската епопея“ на Хопър вече била отличена от Венецианския кинофестивал (CIDALC Award). Васерман изправя Хопър пред дилемата: или да премонтира наново филма си, или той въобще няма да бъде показан в Европа, а в Америка — крайно ограничено. Хопър обаче не мислел да прави компромиси. Скарва се с Васерман и няколко години въобще не разговаря с него. А филмът му е „замразен“ от студиото. Според последни сведения, малко преди да умре Хопър все пак прощава на продуцента. Но вторият му филм (шедьовър, според мнението на самия Хопър) така и не се появява на бял свят.

След скарването с „Юнивърсъл“ останалият без работа актьор и режисьор изпада в алкохолна и наркотична зависимост. Дневната му „норма“ по онова време (според собствените му спомени и тези на очевидци) възлиза на 3 литра ром, 30 бутилки пиво и 3 грама кокаин (по всичко личи, че Хопър много обичал цифрата три!), без да се брои марихуаната (която тогава никой не смятал за дрога). 
Независимо от неадекватното си състояние, Хопър продължава да се снима, превръщайки се в „лошото момче“ (enfant terrible) на Холивуд — човек, от когото може да се очакват и най-досадните издънки. За никого не са тайна маниакалните му изцепки по време на безпаметните запои, проблемите с полицията и безразборните му сексуални похождения. През този период Хопър дотолкова пропада, че даже започва да се съди със своя приятел Питър Фонда, който като съавтор на сценария на филма „Волният ездач“ също имал право върху част от приходите, възлизащи на около $19 млн!
Денис Хопър се жени за симпатичната Мишел Филипс, която само след седмица (!) подава молба за развод, обрисувайки пред съда сцени на отвратително пиянство и хулиганство, устроени от съпруга й. Това е най-краткият от браковете на актьора. А те са общо пет и бракоразводният съдебен процес с последната му съпруга — Виктория Дъфи – му нанася най-големи материални щети...
Едва ли ще бъде преувеличение да се каже, че епизодичната роля на смахнатия фотограф от култовия „Апокалипсис сега“ (1979) е истинска манна небесна за изпадналия в нужда Хопър. 
Две години по-рано напомня за огромния си актьорски талант и в чудесния филм на Вим Вендерс „Американския приятел“ (1977).

В едно интервю Хопър коментира: 
„Имало е моменти, в които истински съм блестял, така де, вие разбирате. Но мисля, че това са само моменти. Понякога за една кариера и тези моменти са достатъчни. Не съм изиграл велики роли. И не съм създал велик филм като режисьор. Но не бих казал, че за това е виновен някой друг, освен мен“.

Трябва обаче да му се отдаде дължимото: понякога в неговите актьорски превъплъщения наистина има проблясъци на гениалност! Един от филмите, в които това е очевидно за всички, е „Out of the blue“ (1980). Това е третият му режисьорски опит. Според критиката, тази му творба се нарежда сред най-добрите американски филми през 80-те години.

Но въпреки „кратките проблясъци на гениалност“, периодите на пиянство дават своето негативно отражение. По едно време Хопър съвсем се отнася: извършва (пред камерата) опит за самоубийство, при това не къде да е - а в гроб, миниран с 16 динамитни шашки. Получава се любопитнен късометражен филм. След което неговият автор изчезва някъде в пустинята, в Мексико. А когато го откриват, става ясно, че е крайно време да се подложи на интензивно лечение.
През 1983-та преминава специална медицинска програма за възстановяване и резултатите не закъсняват. Още през същата година се снима заедно с Мики Рурк в романтичната гангстерска мелодрама на Копола „Рибка-боец“ (Rumble Fish, 1983). Появява се в още няколко нелоши филма, сред които се открояват шпионският трилър на Сам Пекинпа „Уикендът на Остерман“ (The Osterman Weekend, 1983) и "На брега на реката" (River's Edge, 1986).

Специално внимание заслужава изпълнението му в умопомрачителния шедьовър на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ (Blue Velvet, 1986), в който Хопър се превъплъщава блестящо в образа на маниакалния садист и убиец Франк Бут. Според легендата, веднага след като прочел сценария, той позвънил на Линч, заявявайки му, че е просто длъжен да го вземе за тази роля. Линч, разбира се, пожелал да чуе и някакви аргументи, а Хопър просто му изкрещял в слушалката: „Защото аз в действителност съм Франк Бут!“

През втората половина на 80-те и през 90-те Денис Хопър се снима в още няколко филма, сред които има и няколко наистина добри, като „Индианският бегач“ (The Indian Runner, 1991) на Шон Пен, „Истински романс“ (True Romance, 1993) на Тони Скот и др. През 2008 г. Вим Вендерс му поверява знаковата роля на „Смъртта“ в своя филм „Снимки в Палермо“ (Palermo Shooting). През 2010 г. получава собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.  Само два месеца по-късно (на 29 май) умира на 74-годишна възраст. 

Като актьор в историята на киното Денис Хопър навярно ще бъде запомнен с ролята му в „Синьо кадифе“ (Blue Velvet, 1986), според мен. Не се знае как би изглеждал във филми по Шекспирови трагедии, например – нещо, за което според собствените му признания, винаги е мечтал. Някои критици твърдят, че най-добрата му роля не е в „Синьо кадифе“, а в „Space Truckers“ (1996) на режисьора Стюарт Гордън. Няма съмнение обаче, че като режисьор, името му винаги ще бъде свързвано с „Волният ездач“. 
А като човек - може би ще бъде запомнен най-вече с бурния си, противоречив живот, изпълнен с възходи, падения, пиянство, слава, семейни драми и дори едно филмово самоубийство! 

Хопър е озвучавал немалко детски приказки за животни („Заешките уши“ по Андерсен, например), но също така негов е и гласът зад кадър в документалния филм „Inside Deep Throat“ (2005), посветен на легендарния порнофилм „Дълбоката глътка“ (1972).

През целия си живот Денис Хопър колекционира „модерно изкуство“ (ловко купува от своя приятел Анди Уорхол само за $73 знаменитата впоследствие картина, изобразяваща 32 кутии супа “Кемпбъл“. Самият той също рисува абстрактни картини, снима и фотографии (които после разпечатва в гигантски формат). Негови творби са изложени в различни престижни галерии не само в САЩ, но и в чужбина, а неотдавна излезе голям (над 500 страници) албум с най-хубавите му фотографии.