Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ПОДСЛОН“, НО БЕЗ ... ДОМ


09.06.2011  Текст:  Красимир Кастелов

РЕЦЕНЗИИ

   

По кината у нас тръгва филмът „Подслон“ – дебют в игралното кино на 33 годишния режисьор Драгомир Шолев.

През последните две години станахме свидетели на няколко успешни дебюта на български кинотворци. Някои от тях („Мисия Лондон“, „Тилт“, „Love Neт“) установиха рекорди по зрителска посещаемост, а други („Източни пиеси“) пробудиха интереса на критиката от цял свят към родното кино.

„Подслон“ продължава тенденцията, започнала с филма на Камен Калев и целяща да провокира към размисъл върху нелицеприятните теми на деня, свързан с това какви хора сме ние, българите, как живеем и накъде отиваме.

Паралелът между „Източни пиеси“ и „Подслон“ се налага не само защото темата за пропастта между поколенията заема централно място и в двата филма, но най-вече заради оригиналната гледна точка на техните автори. Ако бяхме ги гледали в обратен ред, вероятно щяхме да кажем, че филмът на Калев показва какво би могло да се случи с 12-годишния Радостин от „Подслон“ (Калоян Сирийски) след няколко години. Персонажът на Ованес Торосян от „Източни пиеси“ е само една от възможните „реализации“ на отчужденото от семейството си момче, отчаяно търсещо своето собствено аз в бурно променящия се свят, от който родителите му безнадеждно изостават.

Без съмнение, „Подслон“ е поредният филм за конфликта между поколенията и за авторитетите, които вече не могат да бъдат авторитети, но той е и много повече от това. Отказът на неговите създатели да вземат страна в този вечен сблъсък, не е продиктуван само от стремежа им към оригиналност. Техният инстинкт на честни творци, вероятно им е подсказал, че би било опростителско да говорят за виновни и невинни, когато всички са жертви на нещо, независещо от самите тях.

Темата деца-родители e разглеждана безброй пъти в световното кино. Достатъчно е да си припомним „Бунтовник без кауза“ на Никълъс Рей, който определено е сред филмовите образци и до днес. Но „Подслон“ се различава от всичко видяно, защото не само отбягва да окаритури едната от двете конфликтуващи страни, но и не допуска идеализация на другата.

Разказвайки типична история (драми като тази с Радостин преживява всяко второ българско семейство), създателите на филма се опитват да ни изкарат от състоянието на апатия, в което сме изпаднали всички – и родители, и деца, и институции... И според мен, успяват, защото няма нищо по-страшно от последната сцена, в която напълно отчуждените един от друг баща, майка и син пътуват с автобус към апартамента си в безличния панелен квартал, който не е нищо повече от подслон за лошото време, но никога не е бил, а и не би могъл да им бъде истински семеен Дом.
Оценка на филма 7.5/10



Коментари (0)


     

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)