ОБЗОРИ

• 
• Add new коментар

От три седмици и в българските кина се прожектира „Клетниците“ - най-новата екранизация на едноименния роман на Виктор Юго, която се нареди сред основните претенденти за „Оскар“, спечелвайки преди това три награди „Златен глобус“ и четири награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА). Но за съжаление у нас върви вяло – само 10268 зрители са го гледали в киносалоните, при положение че по света филмът направи истински фурор, възвръщайки шесткратно разходите за своето заснемане. Приходите от разпространението му вече възлизат на 379,3 млн. щатски долара!
Точно преди година родната публика не се впечатли особено и от „Артистът“, спечелил 5 награди „Оскар“. У нас са регистрирани едва 9100 посещения, въпреки огромния му международен успех - $133,4 млн. приходи при бюджет от едва $15 млн.
Вероятно не е без значение фактът, че и „Клетниците“, и „Артистът“ са мюзикъли, което пък предизвиква към размисъл за мястото на този популярен жанр сред забавленията на масовата кинопублика в България. Определено може да се каже, че тя не го долюбва много, отдавайки предпочитанията си предимно на елементарните екшъни и комедии.
Но може би трябва да сме благодарни, че напоследък качествените мюзикъли поне излизат по кината, защото преди десет години отрупаният с шест „Оскар“-а „Чикаго“ дори не бе купен за разпространение, появявайки се само на ДВД след триумфалното му шествие по световните екрани, донесло приходи от 306,7 млн. шатски долара.
Едно от обясненията за трудната екранна съдба на този жанр у нас е естетическата неподготвеност на филмовата ни аудитория или поне на тази част, която гледа кино в моловете. Тя едва ли би могла да преглътне факта, че обожавани от нея екшън звезди като Хю Джакман и Ръсел Кроу пеят от началото до края на „Клетниците“ заедно с целия актьорски състав. А още по-малко пък би могла да оцени по достойнство това, че записите на тези изпълнения са правени синхронно по време на самото заснемане на филма. Трудно е да се очаква, че пристрастените към пуканковото кино ще се прехласнат от поезията в текстовете на песните, написани от Ален Бубил, а още по-малко от музиката на Клод-Мишел Шьонберг. Нищо че тя отдавна е покорила света, привличайки над 60 милиона зрители в 42 държави през последните 28 години, откакто мюзикълът по „Клетниците“ се играе на сцена.
С предизвикателството да го пренесе на екрана се справя блестящо Том Хупър – английският режисьор, чието име нашумя след „Речта на краля“, отличен преди две години с 4 награди „Оскар“ (включително и за най-добра режисура). Но неговото изискване да се пее синхронно по време на самите снимки затруднява доста предварителният кастинг на актьорите.
За главните мъжки роли Том Хупър избира австралиеца ХЮ ДЖАКМАН и новозеландеца РЪСЕЛ КРОУ. За мнозина, които са гледали само екшън филми с тяхно участие, това може и да е изненадващо.

ХЮ ДЖАКМАН

От творческата биография на Джакман ясно се вижда, че е актьор с безспорни вокални способности, играл на сцената в мюзикъли като „Оклахома“ и „Момчето от страната Оз“ (The Boy from Oz), за който дори има награда „Тони“ (театралният „Оскар“). Роден е на 12 октомври 1968 г. в Сидни, в семейство на английски емигранти. Дебютира в австралийския тв сериал „Корели“ през 1994 г. През 2000 г. изпълнява ролята на Върколака във фантастичния екшън „Х-мен“ и се превръща в световна звезда. След това партнира на Мег Райън в романтичната комедия „Кейт и Леополд“ и получава първата си номинация за „Златен глобус“. Същата година се снима и в екшъна „Парола: Риба меч“.
След кратък период, през който отново се посвещава на мюзикълите, Джакман се завръща на екрана с „Х-мен 2“ и „Ван Хелсинг“, последвани от силните му превъплъщения в „Престиж“, „Х-мен 3“ и „Австралия“. После излиза „Х-мен Началото: Върколак“, на който е и продуцент. През 2011 г. се появи в поредния екшън („Жива стомана“), но едва след чудесното му изпълнение на Жан Валжан в „Клетниците“ получава първата си номинация за „Оскар“, спечелвайки преди това „Златен глобус“.

РЪСЕЛ КРОУ

Новозеландецът, който играе инспектор Жавер в екранизацията на сценичния мюзикъл по Юго, вече има един „Оскар“ (за „Гладиатор“) и общо три номинации. Той е с 4 г. по-голям от Джакман. Роден е на 7 април 1964 г. в Уелингтън, Нова Зеландия. Още като дете се снима в тв-шоу. 26–годишен дебютира на големия екран с „Blood Oath“, а след участията си в „Spotswood” (1992) и най-вече в „Romper Stomper” (1992) става известен. Но истинската слава идва след третия му филм в Холивуд „Поверително от Ел Ей“, последван от блестящите му превъплъщения във „Вътрешен човек“, „Гладиатор“ и „Красив ум“. Кариерата му в киното продължава с „Ескорт до затвора“, „Американски гангстер“, „Мрежа от лъжи“, „Робин Худ“, „Следващите три дни“ и „Мъжът с железните юмруци“ – все криминални или приключенски екшъни. Появата му в „Клетниците“ определено е неочаквана, но трябва да се има предвид, че и той подобно на Хю Джакман играе на младини в мюзикъли и дори има собствена рок банда.
Изпълнението на ролята на инспектор Жавер обаче не му се удава лесно. Наложило се да пее десетки пъти една и съща песен, а за сцената с ареста на Фантин да се снима в над 40 дубъла.

АН ХАТАУЕЙ

Изборът на тази актриса за ролята на Фантин е закономерен, защото е завършила прочутото нюйоркско училище за драма и музика, след което нееднократно демонстрира музикалния си талант на сцената. Родена е на 12 ноември 1982 г. в Ню Йорк, но расте в Ню Джърси. Става известна с ролята си във филма „Дневниците на принцесата“ (2001). Режисьорът Гари Маршал я определя като „талантлива комбинация между Джуди Гарланд, Одри Хепбърн и Джулия Робъртс“. През 2004 г. участва и в „Приказка за Ела“, поради което й се налага да откаже ролята на Кристин в мюзикъла „Фантомът от операта“.
През 2006г. се снима с Мерил Стрийп в комедията „Дяволът носи Прада“. За „Рейчъл се омъжва“ пълучава първата си номинация за „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля. Според прогнозите именно Ан Хатауей има най-големи шансове да получи престижното отличие на предстоящата 85-та церемония, още повече че за превъзходното си изпълнение в „Клетниците“ вече е удостоена със „Златен глобус“ и с наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА).

АМАНДА СИЙФРИД

22-годишната изгряваща звезда е предпочетена за ролята на Козета също благодарение на безспорните си вокални способности. Играла е в сценични адаптации на известни мюзикъли като „Брилянтин” от Уорън Кейси, „Коледна песен” по Дикенс и др. През 2008 г. се снима с Мерил Стрийп в музикалната комедия „Mamma Mia!“ - филмова адаптация по едноименния мюзикъл, основан върху музиката на шведската група ABBA. Но преди това доказва и драматичен талант във филма „Девет живота“. Огромният успех на „Mamma Mia!“ й проправя пътя към филми на известни режисьори като „Страстите на Дженифър”, „Chloe”, „С дъх на канела”. По време на фестивала „Сънданс“ в САЩ през януари се състоя премиерата на биографичния филм „Лавлейс“. В него Аманда Сийфрид изпълнява ролята на известната порноактриса от миналото Линда Лавлейс.

ДОСЕГАШНИТЕ ЕКРАНИЗАЦИИ НА РОМАНА НА ВИКТОР ЮГО

След Александър Дюма – баща, Виктор Юго е вторият най-често екранизиран френски писател. Около 160 са филмите и сериалите, заснети (засега!) по негови творби. Трийсет и пет пъти е пренасян на екрана само романът му „Клетниците“, който продълажава да е сред най-предпочитаните от филмовите режисьори.
Почти веднага след възникването си киното започва да проявява подчертан интерес към Жан Валжан и инспектор Жавер, Фантин и семейство Тенардие, Гаврош и Козета. Още преди появата на звука са създадени десетина екранизации, снимани не само във Франция, но и в Англия, САЩ, а дори и в Япония.
Тази своеобразна международна надпревара достига своя първи пик към средата на 30-те години, когато излизат последователно две от най-известните екранни версии на безсмъртния роман. Във френската, която е осъществена от режисьора Раймон Бернар, блестят легендарни актьори като Хари Бор (Жан Валжан) и Шарл Ванел (инспектор Жавер), а американската на режисьора Ричард Болеславски се откроява не само с превъплъщенията на звезди като Фредрик Марч и Чарлз Лотън, но и с превъзходната операторска работа на Грег Толанд. Този филм е номиниран през 1936г. за 4 награди „Оскар“.
След Втората световна война необявеното официално съревнование за най-добра екранизация на „Клетниците“ е подновено с пълна сила. През 1948 г. излиза една от най-сполучливите италиански версии с Джино Черви (Жан Валжан), Валентина Кортезе (Фантин, Козета) и Ханс Хайнрих (Жавер).
Четири години по-късно пък е заснета поредната холивудска версия под режисурата на Луис Майлстоун, прочул се още в началото на 30-те години с филма си „На западния фронт нищо ново“ по едноименния роман на Ерих Мария Ремарк.
Франция, естествено не остава назад и през 1958 г. осъществява една от най-популярните и до днес екранизации на „Клетниците“ с безсмъртния Жан Габен в ролята на Жан Валжан, Бернар Блие (инспектор Жавер), Даниел Делорм (Фантин) и Бурвил като Тенардие.
До края на 70-те години са заснети няколко телевизионни сериала във Франция, Англия, Бразилия, Италия, Мексико и дори в Южна Корея. Излъченият през 1978 г. английски телевизионен филм с Ричард Джордан, Антъни Пъркинс, Йън Холм и други британски звезди печели номинация за награда „Еми“ (телевизионния „Оскар“) за майсторската режисура на Глен Джордан.
До края на XX век излизат още четири забележителни екранизации на „Клетниците“:

• 1982 г. – реж. Робер Осен, с Лино Вентура - Жан Валжан, Мишел Буке - Жавер и Жан Карме –Тенардие („Сезар“ за най-добра поддържаща роля) и др.
• 1995 г. – реж. Клод Льолуш, с Жан-Пол Белмондо – Жан Валжан, Филип Леотар, Ани Жирардо („Сезар“ за най-добра поддържаща роля) и Жан Маре, изпълняващ своята предпоследна роля в киното. Тази модерна адаптация на романа на Юго е отличена със „Златен глобус“ за най-добър неанглоезичен филм
• 1998 г. – реж. Биле Аугуст, с Лиъм Нийсън – Жан Валжан, Джефри Ръш – Жавер, Ума Търман – Фантин и др.
• 2000 г. – реж. Жозе Даян, с Жерар Дапардийо - Жан Валжан, Джон Малкович – Жавер, Кристиан Клавие – Тенардие, Шарлот Гейнсбур – Фантин и др.

  На 24 февруари в Лос Анджелис ще се проведе 85-та церемония по връчване на наградите „Оскар“. Тогава именно ще стане ясно и дали най-новата версия на „Клетниците“ на английския режисьор Том Хупър ще стане първата екранизация по знаменития роман на Виктор Юго, удостоена с най-престижната кинонаграда. Вероятността това да се случи никак не е малка, защото филмът е номиниран в 8 категории – включително и за най-добър филм на 2012 година.