Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ЕДНО ЛЯТО, ИЗПЪЛНЕНО С ТАЙНИ“


06.08.2012  Текст:  Стефка Цанева

НОВИНИ

   

Норвежкото кино напоследък може да се похвали с все по-значими постижения в международен план.  За един незаслужено забравен филм, заснет от един от най-оригиналните норвежки режисьори (Мариус Холст) ни припомня Стефка Цанева.

Ti kniver i hjertet / Cross my heart and hope to die* (1994)

*На норвежки и английски заглавието може да се преведе като „Гръм да ме удари, ако лъжа”, а преводът на немски е „Едно лято, изпълнено с тайни”. Аз лично избирам да се придържам към последното, което макар и не толкова експресивно пасва добре и се позовава на първите реплики на главния герой във филма, които чуваме зад кадър: „Това беше лятото, в което започнах да се страхувам от тъмното. Това беше лятото, в което започнах да имам тайни.”

Вчера (5 август) се навършиха 8 години от премиерата на един сравнително малко известен норвежки филм, който след участието си в надпреварата за Златна мечка в Берлин през 1995-та, потъна незаслужено в забрава. „Едно лято, изпълнено с тайни” е невероятна драма-мистерия, в която тогава все още едва прохождащият режисьор Мариус Холст се доближава до естетиката на Михаел Ханеке, но успявайки да въплъти и специфичния норвежки дух. Поглед назад към филма ни предлага един очарователно-мистериозен поглед върху прохладното лято на Осло.

Едно лято, изпълнено с тайни” е режисьорският дебют на норвежеца Мариус Холст от 1994. От тогава се доказа като една от най-вълнуващите личности на норвежкото кино. Макар името му да е малко известно в интернационалните кино среди, във филмите му се забелязва силен личен почерк и драматизъм, който може би един ден ще го нареди до легендите на скандинавското кино. Последно Холст нашумя покрай премиерата на филма си „Кралят на дяволския остров” – историческа драма от 2010-та, която се превърна в най-касовата норвежка продукция след филма за Втората световна война „Макс Манус” от 2008-ма. (Филмът е струвал 54 милиона крони, което се равнява на около 9 милиона щатски долара, и е бил посетен от около 270 000 души в Норвегия.)
„Едно лято, изпълнено с тайни” е дебют, на какъвто много европейски режисьори могат да завидят. Едва с първия си филм, Холст печели множество скандинавки награди, лентата е номинирана за "Златна мечка" на 45-тото Берлинале през 1995. Освен това филмът е норвежкото предложение за чуждестранен "Оскар" през 1994-та, но за жалост не бива номиниран (тогава между другото наградата отива при Никита Михалков за „Затъмнение”. Интересно е още, че тогава е надпреварата влиза и македонското предложение „Преди дъжда” на Милчо Манчевски).
Филмът е екранизация на ромата „Момчето, което искаше да е едно от момчетата” на норвежкия писател Ларс Соби Кристенсен, който е и автор на сценария.

Драма-мистерия á la Ханеке

Лятото в едно от предградията на Осло е вече в разгара си. Децата в училище в трепет очакват ваканцията, която идва само след ден-два. Всеки ще отиде на летен лагер или на екскурзия с родителите си, ще си отпочине и на есен отново ще се завърне към нормалния ученически живот. Пред 13-14 годишния Ото обаче се задава лято, в което той ще остане сам, докато приятелите му са извън града, и вместо да почива, ще трябва да помага в работата на баща си и да тренира усилено с надеждата другия срок да го вземат във футболния отбор.

Всичко започва след срещата му с Франк на трибуните на футболното игрище. Ото отново, както винаги, седи на резервната скамейка, когато вниманието му е привлечено от слънчево зайче, което нахално лази по лицето му. Франк е от онези типични фатални филмови фигури – суров, студен поглед, безизразно лице и вечно с цигара в уста, той може да мине както за 15 годишен, така и за 25, което го прави абсолютно непроницаем. Той ловко провокира Ото да замери с камък съдията, който така или иначе е пристрастен. Следват сподавените крясъци на плешивия мъж, държащ окървавената си глава с ръце. И още тук, в първите минути на филма, забелязваме онзи дълбоко психологически интерес към необяснимите импулси у човека и подтиснати желания, а и удоволствие от „злото”, което е така типично за Хакене.
Ото живее в един свят на маргинали – бащата хамалин с буен темперамент, майката – неуспяла пианистка, съседката – страстна красавица в залеза на младостта си, и вманиаченият в нея набожен домоуправител-оперен певец. Постепенно мистериозният Франк навлиза в този почти сюрреалистичен свят, в който всеки по своя странен начин намира наслада в живота. Разрухата е неминуема. По-късно Ото ще съжали, че е хвърлил камъка.
А той е просто наблюдател, осъден да разкрие тайни и да види най-дълбоко подтиснатото у хората около себе си. Това лято ще остави следа в живота му и тук съвсем не става въпрос просто за съзряване. Защото всъщност Ото нито за миг не изглежда като дете. В образа му се е въплътена плашеща зрялост и погледът му хладнокръвно обхожда вече рушащия му се свят. Преходът е към това да загърби опитите си да бъде дете – да облече официален костюм като за погребение на празненството с маски със съученици и да скандализира останалите със открито сексуален жест. И да излезе от пълната със шокирани деца и родители къща – със същия непроницаем поглед.
Актьорският състав е превъзходен, а играта на Мартин Дал Гарфалк в ролята на Ото е просто зашеметяваща. Въпреки възрастта си и минималния дотогавашен опит той успява да придаде живот на героя си и погледът му, често обект на дълги и задълбочени изследвания на камерата отблизо, успява да предаде всички послания, към които Холст се стреми.
Освен с актьорската игра филмът се отличава и с перфектната кинематография. Типични за филма са прекрасните плавни движения на камерата, интересната игра с цветни акценти на иначе монотонния общ фон, перфектен мизансцен (много често и кадри с дълбока перспектива), в който всичко намира правилното място, за да създаде една перфектна картина, която да подкрепи историята, но и да даде хляб за размисъл и нови тълкувания.
„Едно лято, изпълнено с тайни” е просто възхитителен филм, който оставя без дъх зрителя, питащ се на края какво е значението на всички тези преплитащи се сюжетни линии. Но както и при Ханеке повечето от въпросите никога не получават отговори. Защото интересът е към човешкото, към тайните и начина, по който подтиснатите емоции и спомени пропукват повърхността, за да излязат на бял свят по един съвсем неподозиран начин.

 

 

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание