Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ЕДНО ЛЯТО, ИЗПЪЛНЕНО С ТАЙНИ“


06.08.2012  Текст:  Стефка Цанева

НОВИНИ

   

Норвежкото кино напоследък може да се похвали с все по-значими постижения в международен план.  За един незаслужено забравен филм, заснет от един от най-оригиналните норвежки режисьори (Мариус Холст) ни припомня Стефка Цанева.

Ti kniver i hjertet / Cross my heart and hope to die* (1994)

*На норвежки и английски заглавието може да се преведе като „Гръм да ме удари, ако лъжа”, а преводът на немски е „Едно лято, изпълнено с тайни”. Аз лично избирам да се придържам към последното, което макар и не толкова експресивно пасва добре и се позовава на първите реплики на главния герой във филма, които чуваме зад кадър: „Това беше лятото, в което започнах да се страхувам от тъмното. Това беше лятото, в което започнах да имам тайни.”

Вчера (5 август) се навършиха 8 години от премиерата на един сравнително малко известен норвежки филм, който след участието си в надпреварата за Златна мечка в Берлин през 1995-та, потъна незаслужено в забрава. „Едно лято, изпълнено с тайни” е невероятна драма-мистерия, в която тогава все още едва прохождащият режисьор Мариус Холст се доближава до естетиката на Михаел Ханеке, но успявайки да въплъти и специфичния норвежки дух. Поглед назад към филма ни предлага един очарователно-мистериозен поглед върху прохладното лято на Осло.

Едно лято, изпълнено с тайни” е режисьорският дебют на норвежеца Мариус Холст от 1994. От тогава се доказа като една от най-вълнуващите личности на норвежкото кино. Макар името му да е малко известно в интернационалните кино среди, във филмите му се забелязва силен личен почерк и драматизъм, който може би един ден ще го нареди до легендите на скандинавското кино. Последно Холст нашумя покрай премиерата на филма си „Кралят на дяволския остров” – историческа драма от 2010-та, която се превърна в най-касовата норвежка продукция след филма за Втората световна война „Макс Манус” от 2008-ма. (Филмът е струвал 54 милиона крони, което се равнява на около 9 милиона щатски долара, и е бил посетен от около 270 000 души в Норвегия.)
„Едно лято, изпълнено с тайни” е дебют, на какъвто много европейски режисьори могат да завидят. Едва с първия си филм, Холст печели множество скандинавки награди, лентата е номинирана за "Златна мечка" на 45-тото Берлинале през 1995. Освен това филмът е норвежкото предложение за чуждестранен "Оскар" през 1994-та, но за жалост не бива номиниран (тогава между другото наградата отива при Никита Михалков за „Затъмнение”. Интересно е още, че тогава е надпреварата влиза и македонското предложение „Преди дъжда” на Милчо Манчевски).
Филмът е екранизация на ромата „Момчето, което искаше да е едно от момчетата” на норвежкия писател Ларс Соби Кристенсен, който е и автор на сценария.

Драма-мистерия á la Ханеке

Лятото в едно от предградията на Осло е вече в разгара си. Децата в училище в трепет очакват ваканцията, която идва само след ден-два. Всеки ще отиде на летен лагер или на екскурзия с родителите си, ще си отпочине и на есен отново ще се завърне към нормалния ученически живот. Пред 13-14 годишния Ото обаче се задава лято, в което той ще остане сам, докато приятелите му са извън града, и вместо да почива, ще трябва да помага в работата на баща си и да тренира усилено с надеждата другия срок да го вземат във футболния отбор.

Всичко започва след срещата му с Франк на трибуните на футболното игрище. Ото отново, както винаги, седи на резервната скамейка, когато вниманието му е привлечено от слънчево зайче, което нахално лази по лицето му. Франк е от онези типични фатални филмови фигури – суров, студен поглед, безизразно лице и вечно с цигара в уста, той може да мине както за 15 годишен, така и за 25, което го прави абсолютно непроницаем. Той ловко провокира Ото да замери с камък съдията, който така или иначе е пристрастен. Следват сподавените крясъци на плешивия мъж, държащ окървавената си глава с ръце. И още тук, в първите минути на филма, забелязваме онзи дълбоко психологически интерес към необяснимите импулси у човека и подтиснати желания, а и удоволствие от „злото”, което е така типично за Хакене.
Ото живее в един свят на маргинали – бащата хамалин с буен темперамент, майката – неуспяла пианистка, съседката – страстна красавица в залеза на младостта си, и вманиаченият в нея набожен домоуправител-оперен певец. Постепенно мистериозният Франк навлиза в този почти сюрреалистичен свят, в който всеки по своя странен начин намира наслада в живота. Разрухата е неминуема. По-късно Ото ще съжали, че е хвърлил камъка.
А той е просто наблюдател, осъден да разкрие тайни и да види най-дълбоко подтиснатото у хората около себе си. Това лято ще остави следа в живота му и тук съвсем не става въпрос просто за съзряване. Защото всъщност Ото нито за миг не изглежда като дете. В образа му се е въплътена плашеща зрялост и погледът му хладнокръвно обхожда вече рушащия му се свят. Преходът е към това да загърби опитите си да бъде дете – да облече официален костюм като за погребение на празненството с маски със съученици и да скандализира останалите със открито сексуален жест. И да излезе от пълната със шокирани деца и родители къща – със същия непроницаем поглед.
Актьорският състав е превъзходен, а играта на Мартин Дал Гарфалк в ролята на Ото е просто зашеметяваща. Въпреки възрастта си и минималния дотогавашен опит той успява да придаде живот на героя си и погледът му, често обект на дълги и задълбочени изследвания на камерата отблизо, успява да предаде всички послания, към които Холст се стреми.
Освен с актьорската игра филмът се отличава и с перфектната кинематография. Типични за филма са прекрасните плавни движения на камерата, интересната игра с цветни акценти на иначе монотонния общ фон, перфектен мизансцен (много често и кадри с дълбока перспектива), в който всичко намира правилното място, за да създаде една перфектна картина, която да подкрепи историята, но и да даде хляб за размисъл и нови тълкувания.
„Едно лято, изпълнено с тайни” е просто възхитителен филм, който оставя без дъх зрителя, питащ се на края какво е значението на всички тези преплитащи се сюжетни линии. Но както и при Ханеке повечето от въпросите никога не получават отговори. Защото интересът е към човешкото, към тайните и начина, по който подтиснатите емоции и спомени пропукват повърхността, за да излязат на бял свят по един съвсем неподозиран начин.

 

 

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации