Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„АЗ, КЛАВДИЙ“ – ОБРАЗЦОВИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ СЕРИАЛ


30.09.2012  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Поредното възраждане на интереса към телевизионните сериали не само у нас, но и в световен мащаб, породи и нова вълна от сериозни изследвания на този феномен. Няма съмнение, че той ще продължава още дълго да бъде във фокуса на вниманието не само на кинокритиците, но и на културолозите и социолозите. И въпреки опитите на мнозина да принизят значението на сериалите, трябва да признаем, че без тях е просто невъзможно да си представим не само съвременната, но и бъдещата телевизия.
Друг е въпросът, че темата за телевизионните сериали у нас, все по-често се асоциира с потопа от турски продукции, в който като че ли се опитват да ни удавят многобройните частни канали. След свръхпопулярните съвременни семейни саги („Перла“, „Листопад“, „Пепел от рози“) сега дойде редът и на историческите. „Великолепният век“ например, който тръгна наскоро, се рекламира едва ли не като епохално постижение на този жанр и за мен е странно, че дори мастити критици пропускат да припомнят на неосведомените днешни зрители за изключителните исторически семейни саги, създадени в Англия от Би Би Си преди повече от 30 години. Защото именно за тях, без всякакви уговорки, важат суперлативите, с които е обсипван днес „Великолепният век“: изключителен сценарий, виртуозна режисура, превъзходни декори и костюмография и не на последно място перфектна актьорска игра.

АЗ, КЛАВДИЙ е сред най-ярките примери на образцов исторически сериал, умело съчетаващ законите на семейната тв сага с тези на историческата хроника. Той е излъчен с огромен успех в ефира на Би Би Си през есента на 1976 г., а впоследствие и от много телевизии навсякъде по света, включително и у нас.
Макар и заснет със сравнително малък бюджет, с което се обяснява отсъствието на ефектни масови сцени и битки, този сериал успява в нещо, което е далеч по-трудно – да разкрие духа, който властва по време на една от най-важните епохи от историята на Римската империя. Това, разбира се, е художествено, а не документално изследване, тъй като е екранизация по известния роман от 1934 година (и неговото продължение) на Робърт Грейвз, в който, естествено, се съдържа и немалка доза авторска измислица.
Но въпреки това, по мое мнение „Аз, Клавдий“ не само се доближава много по-плътно до историческите събития в Рим през периода от 23 г. пр. н. е. до 54 г. сл. н. е. от повечето игрални филми и сериали на древноримска тема, но и съумява далеч по-убедително от тях да разкрие причините за разпада и самоунищожението на римското императорско семейство.
Превъзходната телевизионна адаптация по двете книги („Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“) на Грейвс описва живота на първите трима римски императори (Октавиан Август, Тиберий и Гай Калигула) през очите на четвъртия - Клавдий, който се опитва да разкрие истината за интригите, заговорите и превратите, настъпили след упадъка на републиканския строй и въдворяването на деспотичното монархично управление в Рим. 

Увлекателният разказ започва с проследяване на безскрупулните действия на амбициозната Ливия (съпруга на император Август), подчинени на изконната й цел да възкачи на всяка цена на трона Тиберий, който е неин син от предишен брак.
Притегателната сила на властта поражда серия безмилостни убийства, прелъстявания и предателства, а в кроежа на конспиративните интриги е намесен целият римски елит.
Накуцващият и заекващ Клавдий (внук на Октавиан Август и Ливия) съзнателно се стреми да създава у всички в двореца впечатлението на безобиден идиот, желаещ единствено да бъде оставен на спокойствие. Този умен и образован човек едва ли някога би станал император без поредицата от ужасаващи събития, предизвикана от кървавите междуособици на роднините му за правото да властват над Рим.

Още през 1937 г. се пристъпва към първата екранизирация на „Аз, Клавдий“. С трудната задача се заемат английският продуцент Александър Корда и прочутия кинорежисьор Джозеф фон Щернберг. По онова време Корда се жени за Мърл Оберон, която играе Месалина – съпругата на Клавдий, пресъздаден от известния по онова време актьор Чарлз Лоутън. Флора Робсън пък се превъплъщава в Ливия.
Снимачният процес обаче е прекратен, след като една от звездите (Мърл Оберон) получава тежки наравявания в катастрофа. Впоследствие почти готовият филм никога не излиза на екрана.

След огромния успех на сериала „Аз, Клавдий“ през 1976 г. са предприемани още опити за създаването на филми, посветени на Римската империя. Интересът към темата се покачва особено след излизането през 2000 г. на филма „Гладиатор“. През 2005 г. HBO и BBC създават съвместно 12-серийната поредица „Рим“, чийто сюжет също обхваща част от периода, свързан с падането на Републиката и възраждането на Римската империя, но този път историята е проследена през погледа на двама обикновени войници. Това е и един от най-скъпо струващите телевизионни сериали, чийто бюджет е само с $3 млн. по-малък от похарчените $103 милиона за заснемането на „Гладиатор“.

ДЕРЕК ДЖЕЙКЪБИ безспорно се откроява над всички в блестящия актьорски състав на „Аз, Клавдий“. Българските зрители навярно го помнят и от участията му в други сериали като „Doctor Who“ и „The Borgias“, както и от ролите му в неотдавнашни хитове от големия екран като „Речта на краля“ и „Моята седмица с Мерилин“.
Той е роден в Лондон на 22 октомври 1938 г. и е единственото дете на търговец на тютюн и секретарка. От малък се увлича по театъра и още като ученик в прогимназията играе Хамлет в пиеса, представена с успех на фестивала в Единбург. Спечелва стипендия за продължаване на образованието си в Кембриджския университет, след което преподава история в колежа Сент Джонс и получава научна степен. През студентските си години играе в различни театрални постановки и благодарение на превъзходното си изпълнение в ролята на Едуард II е приет в трупата на Бирмингамския театър през 1960 г.
По лична покана на легендарния Лорънс Оливие пристига в Лондон, за да се включи в трупата на Националния английски театър, на чиято сцена играе 8 години.
После започва да се снима в киното и през 1976 г. става световно известен с превъзходното изпълнение на главната роля в „Аз, Клавдий“. Четири години по-късно се присъединява към знаменития Кралски Шекспиров театър, където печели няколко престижни награди за играта си в различни класически пиеси.
Продължава успешно и телевизионната си кариера с ролята на Хитлер от сериала „В Третия райх“ (1982). Снима се и в прочутите филми по шекспирови пиеси на Кенет Брана („Хенри V“, „Хамлет“ и др.).
През 2010 г. изпълнява главната роля в постановката на „Крал Лир“ на сцената в Лондон, която е смятана за връх в актьорската му кариера. Сред последните му екранни превъплъщения е това във филма на Роланд Емерих „Анонимен“. Междувременно продължава да се снима и в различни телевизионни сериали.

Сред женските персонажи в „Аз, Клавдий“ се откроява Ливия, пресъздадена от актрисата Шаян Филипс (Siân Phillips). Тя е родена в Уелс на 14 май 1933 г. и принадлежи към прочутото поколение британски актриси, в което блестят имена като Маги Смит, Джуди Денч, Ванеса Редгрейв, Джоан Плоурайт и др. Шаян Филипс е първата съпруга на Питър О’Тул, от когото има две деца. Снимала се е общо в 95 филма, немалка част от които са телевизионни сериали. Миналата година например бе излъчен шестия сезон на тв-поредицата с нейно участие „Луис“ (Lewis).
Източник: моята публикация по темата във в. "ТВ Сага" от 27.09.2012



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание