ФЕСТИВАЛИ

• 
• Add new коментар

Броени дни преди началото на 75-ия кинофестивал в Кан организаторите обявиха, че извънредно, без да е предварително селектиран в никоя от официалните програми, ще бъде показан съвсем новият документален филм „Мариупол 2“ (2022) на литовския режисьор Мантас Кведаравичус.

Той е роден през 1976 г. в Бирзай, град в северна Литва. Като социолог защитава докторска дисертация в областта на социалната антропология в университета в Кембрийдж, създаден през 1209 г. и вторият най-стар във Великобритания след Оксфорд (1096). С докторската диплома се връща в Литва и преподава като доцент във Вилнюския университет.

През 2016 г. прави документалния филм „Мариупол“, който разказва за обикновения всекидневен живот на хората от тогава все още малко известния град, когато отношенията между Украйна и Русия се изострят и напрежението ескалира всеки ден. Филмът, както и други негови ленти като „Барзак“ (2011), „Партенон“ (2019) са показвани на кинофестивали в Берлин, Пусан, Хонконг, Нион.

Сега, след започване на войната на 24 февруари т.г. той отново отива в Мариупол, за да продължи темата от първия филм, документирайки военното всекидневие във варварски атакувания град. И там намира смъртта си в хаоса на бомбардировките на 2 април. При тази неочаквана трагична загуба съпругата му Анна Билоброва, която е с него в Мариупол, успява да се върне в Литва със заснетия документален материал и с помощта на монтажистката Дуня Сичова завършват филма в памет на загиналия режисьор. „Мариупол 2“ е с времетраене 1 час и 45 минути.

В режисьорските бележки, намерени след смъртта му, Мантас Кведаравичус е записал свои наблюдения от военните дни:

„Най-необикновеното в Мариупол е, че хората не се боят от смъртта, дори когато тя е навсякъде около тях. Те се подкрепят взаимно, рискувайки живота си. Пушат и разговарят на улиците, спят под непрекъснатите обстрели. Пари почти няма. Но животът понякога изглежда твърде дълъг, за да се запомни с подробности, затова хората привикват с това, което имат в момента. А така вече няма минало, няма бъдеще, витае само усещането за смърт. Но и туптенето на сърцата също е с тях.“

Двете извънредни прожекции в Кан са програмирани за 19 и 20 май.

Източници: IMDB, www.festival-cannes.com