КЛАСАЦИИ

• 
• Add new коментар

Вчера светът отбеляза 3 май - Международния ден на свободата на печата. По този повод в Брюксел бе прочетена Декларация от името на Европейския съюз, която се казва следното: „Свободата на убеждение и изразяване е основно право на всяко човешко същество и неотменна част от човешкото достойнство. Тя е крайъгълен камък на демокрацията и е от решаващо значение за свободния поток на информацията, на която всеки има право. По случай Международния ден на свободата на печата Европейският съюз припомня тези основополагащи принципи, залегнали в международното право, и жизненоважната роля на независимия и свободен печат и медии. Европейският съюз отдава особена почит на неоценимата работа на многобройните журналисти и медийни специалисти по света, които решително и самоотвержено допринасят за разкриването на истината за това, което се случва.“
През изминалата 2010 година обаче на различни места по света са били убити 102 журналисти, съобщиха от Международният институт за печата. Азия, където са загинали 40 репортери, е била най-опасното място за служителите на медиите, следвана от Латинска Америка, където са намерили смъртта си 32 журналисти. Организацията определи Пакистан като най-опасната страна за журналистите през 2010 г. с 16 убити. В Мексико и Хондурас са били извършени една четвърт от убийствата на представители на медиите миналата година - съответно 12 и 10. В Африка на юг от Сахара през 2010 г. са загинали 15 журналисти, в Близкия изток и Северна Африка - 8, а в Европа - 7.
Всичко това е подходящ повод да обърнем поглед към киното и да се опитаме да си припомним най-известните филми, отразяващи по един или друг начин темата за свободата на словото и медиите.

                        ТОП 10 ФИЛМИ ЗА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И МЕДИИТЕ

„ТЕЛЕВИЗИОННА МРЕЖА“ (Network, 1976) – реж. Сидни Лъмет.
Тази изключително силно въздействаща сатирична драма демаскира пагубната роля на телевизията и големите многонационални корпорации в съвременното общество. Оказва се, че много медии на практика се възползват от свободата на словото, която имат по конституция, за да промиват мозъците на хората, вместо да ги информират и да служат на истината. Филмът разказва за водещия на новините Хауърд Бил, който е преждевременно пенсиониран. Но в една от последните емисии, той обявява че след седмица ще се самоубие в ефир и прочита гневна проповед срещу обезличаващата роля на телевизията. Скандалът рязко повишава рейтинга на воденото от него предаване и ръководството на телевизията го връща на екрана...
Ролята на побъркания телевизионен водещ изпълнява блестящо Питър Финч, който е отличен с „Оскар“, но статуетката му е присъдена посмъртно, защото умира само два месеца преди церемонията по връчване на престижните награди. Интересно е, че ролята е била предлагана най-напред на Хенри Фонда, който не я приема, смятайки че е „прекалено истерична“.
Режисьорът Сидни Лъмет и сценаристът Пади Чаефски заявяват, че „Телевизионна мрежа“ не е сатира, а реалистично отразяване на действителността.

„ЛЕКА НОЩ И КЪСМЕТ“ (Good Night, and Good Luck, 2005) – реж. Джордж Клуни.
Вторият игрален филм като режисьор на прочутия холивудски актьор Джорд Клуни получи много високи оценки и 6 номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм и най-добра режисура. Той е заснет в жанра докудрама и съчетава много умело елементи на документалното кино и драмата при пресъздаването на истински събития от началото на 50‑те години на миналия век в САЩ, когато телевизионният репортер и водещ Едуард Р. Мъроу (акт. Дейвид Стратърн) с подкрепата на продуцента Фред Френдли (акт. Джордж Клуни) и преданите си сътрудници се обявява открито срещу печално известния американски сенатор Джозеф Макарти и неговите опити да ограничи свободата на медиите.

„ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОЙНСТВО“ (All the President's Men, 1976).
Този много известен в историята на киното филм пресъздава на екрана ролята на двама млади репортери в. „Уошингтън пост“ за разкриването на връзките на Белия дом с аферата „Уотъргейт“. Разследването, което провеждат Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, изобличава в корупция най-високите етажи на властта в САЩ и допринася за оставката на самия президент Ричард Никсън. Силното въздействие на филма се дължи освен на умелата режисура на Пакула и на превъзходните изпълнения на Робърт Редфорд и Дъстин Хофман в главните роли.

„ФРОСТ/НИКСЪН“ (Frost/Nixon, 2008) – реж. Рон Хауърд.
Филмът, заснет по сценарий на драматурга Питър Морган, който адаптира собствената си пиеса, проследява подготовката, задкулисните интриги и самото обширно и скандално интервю на журналиста Дейвид Фрост с 37-мия президент на САЩ Ричард Никсън.
След като скандалът около аферата „Уотъргейт“ се разгорещява, Никсън става първият и единствен засега президент в кратката история на САЩ, който подава оставка. След напускането на поста той се скрива от медиите, докато от мълчанието не го изкарва ексцентричен, но кадърен млад журналист, който иска да направи грандиозно интервю с бившия държавен глава. Това интервю Никсън приема като своя шанс за реабилитация и победоносно завръщане в политическия живот, а Фрост – първоначално като дръзка авантюра, поредната прищявка на разглезена телевизионна звезда, а в последствие като първия и последен шанс за сериозна журналистическа кариера.
Рон Хауърд, който е известен като режисьор на филми, като „Аполо 13“, „Красив ум“, „Шифърът на Леонардо“ и др., този път предлага една завладяваща драма, изградена само от диалог, размяна на погледи, издайнически жестове и многозначни едри планове на лицата на двамата участници, без никакви ефекти или преувеличения. Великолепна кинотворба за двама видни представители на своята професия - политиката и журналистиката, които правят всичко възможно, за да спечелят симпатиите на хората. Главното дойстойнство на филма е, че не дава отговор на въпроса: кой е добрият и кой - лошият?
Главните роли са поверени на Франк Лангела (Ричард Никсън) и Майкъл Шийн (Дейвид Фрост).

„НАРОДЪТ СРЕЩУ ЛАРИ ФЛИНТ“ (The People vs. Larry Flynt, 1996) – реж. Милош Форман
Създател на този филм е Милош Форман, спечелил си световна слава с филми, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Коса“, „Амадеус“ и др. Сп. „Кино“ написа, че прочутият кинематографист нямаше да бъде Милош Форман, ако не беше приел предизвикателството на своя приятел Оливър Стоун, световноизвестен кинорежисьор и продуцент, точно той, интелектуалецът от Стария свят, да направи филм за възможната невъзможна свобода въз основа на скандалната биография на един свой антипод - американския порноиздател Лари Флинт.“
„Трябва да призная - казва Форман, - че никога не съм си купувал списание „Hustler“. Но докато съм жив, аз винаги ще се възхищавам на Лари Флинт, на живота му и на неговата смелост и безкомпромисност... Аз прекарах 36 години от живота си в едно общество, в което хора като Флинт липсваха.“ Както е известно, Форман живее и работи в Чехословакия до 1968 г., след което избягва в Америка.
Сп. „Кино“ пише още за филма, че историята на живия и до днес Лари Флинт е до неправдоподобност емблематична. Както се казва, няма нищо по-фантастично от живота. Но с неотменната му творческа проникновеност Милош Форман се "потапя" в нея не за да задоволи присъщия на публиката интерес към неординерното човешко поведение, а защото емблематичното й значение за "страната на неограничените възможности" му позволява да онагледи в цялата й дълбочина, до дъно, философията на свободата, за която човечеството мечтае откак свят светува“.

„ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК“ (The Insider, 1999) – реж. Майкъл Ман.
Още един филм без нито един изстрел, който държи в напрежение от началото до края и повдига много сериозни въпроси за истината и ролята на медиите в нейното отразяване. Посветен е на реални събития, свързани с един от най-големите в историята корпоративни скандали, повлекли след себе си продължителни съдебни дела и многомилионни искове срещу най-големите компании-производителки на цигари.
Главният персонаж д-р Джефри С. Уигънд (името не е измислено) научава много нелицеприятни истини, докато работи за Brown & Williamson, коята е част от British American Tobacco. Една от тези страшни тайни, които нито една цигарена компания не би желала да разгласява за нищо на света, е че през XX век пушенето е допринесло за смъртта на много повече хора, отколкото е броят на загиналите във войните и стихийните бедствия. Скандалът избухва, след като д-р Уигънд се съгласява да даде интервю за тв-програмата „60 минути“ по CBS. Убеждава го Лоуел Бергман (Ал Пачино) – известен журналист и продуцент.
Носителите на “Оскар” Ал Пачино и Ръсел Кроу изпълняват блестящо ролите на двамата мъже, които рискуват много в името на истината за здравето на хората. Не след дълго им става ясно, че големите корпорации са готови на всичко, за да им затворят устата.

„САЛВАДОР“ (Salvador, 1986) – реж. Оливър Стоун
Този филм разобличава истинските причини, послужили като детонатор за разгарянето на кръвопролитна гражданска война в Салвадор в началото на 80-те години на миналия век. В епицентъра на ужасните събития попада американският военен фоторепортер Ричард Бойл (акт. Джеймс Уудс). Бойл е зареден с огромно желание да заснеме най-добрия репортаж в свята кариера именно в малката латиноамериканска държава, която е раздирана от сложни противоречия и масов терор над населението.

„ПОЛЕТАТА НА СМЪРТТА“ (The Killing Fields, 1984) – реж. Роланд Джофе
“Полетата на смъртта” е адаптация по репортаж на кореспондента на в. “The New York Times” Сидни Шанбърг.
Отразявайки изтеглянето на американските войски от Виетнам през 1975 г., Шанбърг (Сам Уотърстън) разчита на помощта на своя камбоджански приятел и преводач Дит Пран (Хейн Нгор) за повече вътрешна информация. Шанбърг има възможност да спаси Дит Пран когато американската армия евакуира всички камбоджански граждани. Вместо това репортерът настоява неговият приятел да остане и да продължи да му изпраща новини. Въпреки че семейството му е превозено с хеликоптер извън Сайгон, Дит Пран остава с Шанбърг. Тормозен от чувство за вина, Шанбърг се опитва да уреди измъкването на Дит Пран, но той е пленен от Червените кхмери. Приемайки наградата “Пулицър” от името на Дит Пран, Шанбърг успява да измъкне своя приятел от Камбоджа. Изпълнителят на ролята на Пран – Хейн Нгор, е камбоджански лекар, който наистина е преживял повечето от показаните ужасяващи събития.

„КИТАЙСКИ СИНДРОМ“ (The China Syndrome, 1979) - реж. Джеймс Бриджис.
Филмът излиза по американските екрани през март 1979 г. – само две седмици преди сериозен инцидент в атомната централа Three Mile Island (САЩ). Твърди се, че авторите на филма не са пожелали да се възползват от това съвпадение, за да улеснят неговото разпространение, защото не са искали да бъдат обвинени в неетичност! Но въпреки това между филма и случилото се в американската атомна централа се установила неразривна връзка, а „Китайски синдром” се превърнал впоследствие в мощно антиядрено кинопослание, от което се възползвали най-вече антиядрените активисти по целия свят.
Тези странични ефекти донякъде изместват на заден план разговора за чисто филмовите достойнства на „Китайски синдрром”, които са безспорни.
Това е не само най-известният, но вероятно и най-добрият от всички игрални филми, в които на една атомна централа и по-конкретно на един ядрен реактор е отредена толкова централна роля. И въпреки това филмът би трябвало да се разглежда преди всичко като постижение в киното, който освен със силната режисьорска работа се откроява с прекрасната игра на актьорите – на първо място Джак Лемън, но също така и Джейн Фонда, разбира се. Ролята на ядрения реактор е несъмнено важна, но не основна, защото във фокуса на вниманието са хората и това е най-голямото достойнство на този филма. Той не се плъзга по сензационния сюжет, а дълбае в човешките характери. Около създалата се предаварийна ситуация (и възможна авария!) възниква интрига, която прераства в политическа драма, а след това в истинска трагедия. И отношението към конкретния ядрен реактор се ръководи от развитието на главните персонажи (Фонда и Лемън) в не по-малка степен, отколкото отношението към истината.

„ГОДИНАТА НА ОПАСНИЯ ЖИВОТ“ (The Year of Living Dangerously, 1982) – реж. Питър Уайър
Мел Гибсън, Сигорни Уийвър и Линда Хънт са звездите в тази история за австралийски репортер, който се озовава в Индонезия по време на държавен преврат.
Индонезия, 1965 г. С помощта на Били Куан (Хънт) и дипломатът Джил Браянт (Уийвър), Гай Хамилтън (Гибсън) внезапно става известен като репортер с достъп до вътрешна информация за предстоящия държавен преврат. Но Хамилтън трябва да направи избор: За да успее като новинар – да разкаже историята на света, той трябва да предаде и може би да унищожи двама души, които го обичат.