Изкушението на Св. Тони го препоръчвам. Филмът е спорадичен, доколкото се опитва да почерпи смисъл от страшно много източници. То не бяха Данте, Чехов, Кафка, Булгаков- и това са само литературните. Отделно – Андершон, Бунюел, Линч… Но ми хареса идеята, че добротата сама по себе си е пасивна ако този, който я носи не я осъзнава като християнски идеал, а просто като удобно състояние за справяне с този свят. Така, главният герой Тони се оказа антипод на Свети Антоний. Има трески за дялане, но все пак е по-добре от предишния филм на режисьора – „Есенен бал”, който беше като обременено ново българско кино – без вятър и посока ;)