С прекрасния филм на Дзефирели открих великия Шекспир. Бях на 11 години, когато с моя приятелка и съседка си водихме записки по време на прожекцията. Върнах се в къщи развълнувана и обляна в сълзи. Разказах на майка ми какво съм гледала. Тогава тя извади изданието на трагедиите на Уилям и докато не ги прочетох не можех дори да ям.