Аз също имам своето мнение, искам да го споделя, от полупрофесионална гледна точка. Филмите в България се правят за ограничен кръг хора, които си ги харесват, хвалят, представят, пращат по фестивали. Фестивалите също са за определен кръг творци, ако интересът ни е към България като нищета, бедност, цигани, комунизъм, имаме шанс все за някой фестивал, ако е нещо нормално, няма кой да ни даде награди. Коментирам и коментиращият по горе. Нито "Съдилището", нито "Урокът" са добри филми. Да, прилични са, но не са добри. И двата филма нямат интересни сюжетни линии, няма неочаквани обрати, няма изненада или хитри ходове в историята, няма неочаквани гледни точки, или позиции. Действията са мудни, еднообразни, банално-последователни, чак втръсващи. Диалогът е скучен, еднопланов, равен, обикновен, на места дори ужасен. Липсва оная тръпка, която превръща ординерната история в изкуство. Актьорската игра и в двата филма е подобна. Асен Блатечки не е за тая роля, сякаш са му я дали за да кажем, че е добър актьор, липсва истина в образа му, няма болка, чистота, страдание. Актьорът трябваше да носи тоя печат на лицето си и в играта, а не да избират хубавелко, който трябва да ни изненадва. Това е подход на киното от преди 40 години. В момента кинаджиите търсят припокриване на герой и актьор. Киното затова е кино а не театър. Филмът, а и подобните селектирани за производство в България, а те ще са дълги години такива никога няма да стигнат средното ниво на кино внушение и кино производство, те ще си останат харесвани от шепата български диктатори на модната кино линия. Само такива сценарии и ленти ще получават одобрение и от време на време някой ще разчупва клишето. Като всичко в България. Винаги има надежда да се роди нов Христо Стоичков, а честито.