СТАТИИ

• 
• Add new коментар

За трети път през последните 4 години Националният съвет за кино към ИА „НФЦ“ предизвиква спорове в киногилдията с решението си: кой да ни представлява в надпреварата за чуждоезичния „Оскар“ (вижте тук).

В навечерието на Деня на съединението родната киногилдия отново се разцепи – на такива (членовете на Националния съвет за кино), които решават кой да ни представлява в надпреварата за „Оскар“ (в категорията „най-добър чуждоезичен/неанглоезичен филм“) и такива (основно младите кинотворци), които са убедени, че „за пореден път победиха интересите, лобито и конфликтът на интереси“.
За онези, които не знаят за какво иде реч, ще уточня, че на 4 септември (петък) бе оповестено решението на Националния съвет за кино, който в ролята си на комисия по определянето на български филм за участие в надпреварата за 87-ите награди “Оскар” за чуждоезичен филм на Американската филмова академия, избра това да бъде „БЪЛГАРСКА РАПСОДИЯ“ на режисьора Иван Ничев, който е един от 12-те члена на въпросния Национален съвет за кино.
Това е последният (засега!) филм от неговата трилогия („Пътуване към Йерусалим”, 2003 и „След края на света”, 1999), посветена на спасяването на българските евреи през Втората световна война. Той е заснет с бюджет от 1.7 млн. лева (според IMDB), осигурен от НФЦ, БНТ, Ню Бояна филм студио и участващите в копродукцията партньори от Израел („Синепаз”, „Юнайтед Кинг филмс”, „Синисима” и „Синема проджект - Фондация Рабинович”).
Не искам да вземам страна в назряващия конфликт, най-малкото защото още не съм гледал вече избрания „Българска рапсодия“, както и дебютния „ВИКТОРИЯ“ на младата режисьорска Майя Виткова, който е класиран на второ място от членовете на НС за кино. Те ще излязат у нас на 19 септември.
Предполагам, че немалко от тези, които сега реагират срещу избора на Националния съвет за кино, също не са гледали още нито „Българска рапсодия“, нито основния му конкурент „Виктория“ (според резултатите от гласуването). За разлика от филма на Иван Ничев, който тепърва ще участва в международни фестивали, дебютната лента на Майя Виткова, вече е добре позната на международната критика, благодарение на участието й в конкурсните програми на престижни международни фестивали, като „Сънданс“ в САЩ, а също и в Ротердам, Гьотеборг, Сиатъл и др. Спечели и Голямата награда (Breaking Waves Award) от 21-то издание на кинофестивала „Титаник” (21th Titanic International Film Festival), проведен през април в Будапеща.
Но аз бих искал да насоча вниманието към филма, класиран на трето място от Националния съвет за кино при избора му на нашия претендент за „Оскар’2015“. Това е превъзходният „ОТЧУЖДЕНИЕ” на Милко Лазаров, спечелил на миналогодишния 70-и Венециански кинофестивал награда (Fedeora Award) за най-добър режисьор на дебютен филм и специален диплом на „Europa Cinemas Label”, както и Голямата награда в конкурса за първи и втори филми от цял свят на 29-ия кинофестивал във Варшава през октомври 2013 г. Това бе филмът, удостоен от Българската филмова академия с четири награди – за най-добър пълнометражен игрален филм на 2013 година, както и за първи пълнометражен игрален филм (в лицето на Милко Лазаров), за режисура на игрален филм (Милко Лазаров) и за филмов монтаж (Веселка Кирякова).
За трети път през последните четири години Националният съвет за кино към Изпълнителна агенция „Национален филмов център” взема решение, с което напълно обезсмисля (според мен!) главната награда на Българската филмова академия, обявила именно „Отчуждение“, а преди това „Подслон“ и „Аве“ за най-добри български филми на годината – съответно за 2013-а, 2010-а и 2011-а. Разликата е само в това, че сега „Отчуждение“ е изместен от филм, който още никой не е гледал, а те бяха изместени от „Тилт“ и „Кецове“, които определено им отстъпват по художествени достойнства. 
За онези, които са забравили, ще припомня, че режисьорът на „Подслон“ Драгомир Шолев получи и наградата на Българската киноакадемия за режисура, а на 15-ия София Филм Фест филмът му бе отличен с Голямата награда в международния конкурс, докато също участвалият „Тилт“ не получи нищо. Дебютната лента на Драгомир Шолев спечели и приза на „Кодак“ за най-добър български игрален филм. А няколко месеца по-късно спечели и Голямата награда за най-добър европейски филм, наградата за мъжка роля в лицето на актьора Цветан Даскалов и наградата на студентското жури за най-добър филм на 13-я Фестивал на европейското кино в Есон, Франция.
Не по-малко престижни награди спечели и „Аве“. На 16-ия София Филм Фест той не само бе отличен за най-добра режисура (в лицето на Константин Божанов), но победи също така в конкурсите за балканско кино и за най-добър български игрален филм (награда на „Кодак“) и получи признанието на гилдията на българските кинокритици. Освен това взе награди за най-добър филм и най-добър сценарий по време на Седмицата на режисьорите на 32-я Международен филмов фестивал (Fantasporto) в Порто (Португалия), както и наградата за режисура от международния кинофестивал във Висбаден и наградата на кинокритиката от фестивала във Варшава. Представен бе и на кинофестивала в Кан.
Фактите сочат, че през последните четири години Националният съвет за кино към ИА „НФЦ“ напълно умишлено подценява най-достойните (поне, според Българската филмова академия) да ни представляват в съревнованието за „Оскар“, като при това дори не се опитва да обосновава публично своите спорни решения.
Очевидно е, че се задава поредната кавга в българското кино, защото не са малко младите кинаджии, които искат ново гласуване на решението за това кое трябва да бъде българското заглавие, което да се състезава в категорията "най-добър чуждестранен филм" на 87-ата надпревара за наградите „Оскар”. А на 9 септември се очаква екипът на режисьорката на „Виктория“ Майя Виткова да обяви на пресконференция реакцията си спрямо решението на НС за кино...