Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЛУИС БУНЮЕЛ!


01.03.2012  Текст:  Kastel

Луис Бунюел

   

На 22 февруари се навършиха 112 години от рождението
на великия сюрреалист и гениален кинорежисьор Луис Бунюел.

От разнообразните и диаметрално противоположни епитети, които кинокритиците са използвали по негов адрес, става ясно само едно - колко мащабна и необяснима е тази личност! Наричали са го и „мистик“, и „ляв анархист“, и „разрушител на митове“, и „дезертьор от лагера на сюрреализма“, но също и „марксист“, „якобинец“, „хуманист“, „жизнерадостен песимист“, че дори и „глашатай на ранното христианство“, което е напълно абсурдно, разбира се.
Луис Бунюел е родeн на 22 февруари 1900 г. в градчето Каланда, близо до Сарагоса. През 1917г. постъпва в Мадридския университет. Кариерата му в киното започва още през 20-те години.
През 1925г. пристига в Париж, където след четири години съвместно със Салвадор Дали заснема филмите „Андалуското куче” (Un Chien Andalou, 1929) и „Златният век” (L"Age d"Or, 1930), които са смятани и до днес за класика на сюрреалистичното кино.
В края на 30-те години, спасявайки се от преследващия го франкистки режим, Бунюел емигрира в САЩ.
Любопитно е, че през периода от 1932 до 1947 година той не прави нито един филм. Малцина кинематографисти са си позволявали лукса да се откъснат за толкова дълго време от киното.
Едва през 1947г. след установяването му в Мексико започва нов етап от неговото творчество.
Международното признание идва след филма „Забравените” (Los olvidados, 1950) – трогателен и в същото време жесток разказ за младежката престъпност, заснет в маниера на италианския неореализъм.
В Мексико великият испанец създава още няколко забележителни филма, при това с крайно ограничени средства и по тази причина не винаги с актьорите, които би искал. Най-ярките му творби от този период са „Робинзон Крузо” (Robinson Crusoe, 1952), „Той” (El, 1953), „Престъпният живот на Арчибалдо де ла Круз” (The Criminal Life of Archibaldo de la Cruz, 1955), „Насарин” (Nazarin, 1959), „Виридиана” (Viridiana, 1961), Ангелът-унищожител” (The Exterminating Angel, 1962).
От средата на 60-те години датира сътрудничеството му с френския продуцент Серж Силберман, което продължава до края на живота му. През този последен период  Бунюел създава още няколко незабравими филма, като „Дневникът на една камериерка” (The Diary of a Chambermaid, 1964), Дневна красавица (Belle de Jour, 1966), Млечният път” (The Milky Way, 1969), „Тристана” (Tristana, 1970), „Дискретният чар на булжоазията” (The Discreet Charm of the Bourgeoisie, 1972), „Призракът на свободата” (Fantome de la liberte, 1974) и “Този неясен обект на желанието” (That Obscure Object of Desire, 1977).
Луис Бунюел умира на 20 юли 1983 г. в Мексико, където прекарва повече от 40 години от живота си. Малко преди да си отиде от този свят, той написва с помощта на своя верен помощник и съсценарист Жан-Клод Кариер, превъзходната автобиографична книга „Моят последен дъх”, която се е превърнала в настолно четиво за всички, които са влюбени в киното и живота.
Любопитни подробности за филмите му може да научите от миналогодишната публикация на „Другото кино“ за незабравимия Бунюел.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание