Плетачката на дантели

• 
• Add new коментар

„Копакабана“ е сред броящите се на пръсти филми на 15-ия София Филм Фест, които успяват да кажат сериозни неща по забавен начин. Учудващото е, че това се дължи изцяло на Изабел Юпер – доказала себе си като превъзходна изпълнителка на драматични роли. Но образът, който изгражда в чудесната творба на режисьора и сценариста Марк Фитуси, е пресъздаден от нея толкова нестандартно и увлекателно, че поддържа буден зрителския интерес от първата до последната минута.

Бабу е жена над 50-те, която трудно може да мине за образцова майка на своята пораснала дъщеря, изпитваща неудобство от нейната разкрепостеност, дързост и безразсъдна щедрост. Есмералда (Лолита Шама) се опитва да води разумен живот, следвайки примера на мнозинството в обществото, а не  този на майка си, която за нея е аутсайдер, който не желае да се вгради в света на нормалните.
Режисьорът Фитуси споделя, че е направил филма си „Копакабана“, опитвайки се да изрази своето възхищение към онези възрастни, които умеят да превърнат живота в игра, в която няма място за униние или огорчение.
Изабел Ан Юпер (Isabelle Ann Huppert), която на 16 март навърши 58 години, е родена в Париж, в семейството на едър индустриалец. Има три по-големи от нея сестри и един брат.
Завършва славянския факултет на Парижкия университет, а впоследствие и факултета по драматични изкуства на Парижката консерватория.
Дебютира в киното през 1972 г. с епизодична роля във филма „Faustine et le bel été“. Още през същата година играе сестрата на главната героиня от филма на Клод Соте „Сезар и Розали“ (César et Rosalie).
Впоследствие се превъплъщава често в тинейджърки, в това число във филма на Бертран Блие „Валсиращите“ (Les Valseuses), в който блестят Жерар Депардийо, Патрик Дьоваер и Миу-Миу.
Юпер не се задоволява с постигнатото и започва да взима допълнителни уроци по актьорско майсторство.
През 1975 г. се снима в „Алоиза“ (1975) на Лилиан де Кермадек и в трудната роля на девойка, заболяла от рак от филма „Доктор Франсоаз Гайан“ с Ани Жирардо в главната роля. След време двете отново ще се срещнат на снимачната площадка, за да изпълнят превъзходни роли на дъщеря и майка под режисурата на Михаел Ханеке във филма „Пианистката“ (2001)
Първото забележително екранно превъплъщение на Изабел Юпер е във филма на Бертран Таверние „Съдията и убиецът“ (Le Juge et l’assassin, 1976), в който нейни партньори са Филип Ноаре и Мишел Галабрю.
В края на 70-те години Юпер се запознава с режисьора Клод Шаброл, който й поверява главната роля в своя филм „Виолет Нозиер“ – жената, която се прочува с това, че през 30-те години отровила собствения си баща.
Юпер участва в още 4 филма на Шаброл – „Женска работа“ (Une affaire de femmes), „Мадам Бовари“ (Madame Bovary), „Церемонията“ (La Cérémonie) и „Залозите са направени“ (Rien ne va plus). Екранизацията на романа на Гюстав Флобер „Мадам Бовари“ е замислена от Шаброл специално за нея.
Онази немалка част от мъжката половина на зрителската аудитория, която боготвори изпълненията на Юпер, трудно може да обясни причините за това необяснимо привличане. Но е факт, че всяка от героините на Изабел Юпер оставя трайни следи не само в съзнанието, но и в сърцата ни. Една от тези загадъчно-привлекателни нейни героини е Алфонсин Плеси от филма на Мауро Болонини „Истинската история на дамата с камелиите“ (La storia vera della signora dalle camelie) по романа на Александър Дюма-син.
Изабел Юпер не крие своето предпочитание към авторското и авангардно кино пред масовото и развлекателното. По тази причина винаги е наразположение на режисьори, като Таверние и Блие, работи с Жан-Люк Годар и Андре Тешине, изпълнява главни роли във филми на авангардни режисьори, като Морис Пиала („Лулу“), Марко Ферери („Историята на Пиера“), Клод Горета („Плетачката на дантели“), Михаел Ханеке („Пианистката“ и „Времето на вълците“), Кристоф Оноре („Майка ми“), Патрис Шеро („Габриел“), Клер Дени („Белият материал“).
През тази и следващата година трябва да бъдат завършени още 5 продукции с нейно участие и по този начин общият брой на филмите с Изабел Юпер ще достигне 100.

През своята почти 40-годишна кариера в киното получава десетки международни и национални отличия. На два пъти печели наградата за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция и през 2005 г. й връчват „Златен лъв“ за цялостно творчество. На два пъти – през 1978 и 2001 г. - е обявявана за най-добра актриса и на кинофестивала в Кан. През 2009 г. получава европейска филмова награда за изключителния си принос в киното. Досега е печелила само веднъж най-голямото френско отличие „Сезар“, за което е номинирана общо 12 пъти.
Изабел Юпер, която е майка на три деца, въпреки своята напреднала възраст, продължава да е все така таинствена и чаровна като жена. На онези, които мислят, че преувеличавам, им препоръчвам да гледат филма „Копакабана“.