фестивалът Сънданс

• 
• Add new коментар

По случай юбилейното издание на прочутия фестивал руският сайт kinopoisk.ru публикува голяма статия, посветена на неговата история, включваща и интервю с програмния директор Тревър Грот.
Американският фестивал на независимото кино „Сънданс“ се провежда от 1985 година до днес в малкия град Парк Сити, намиращ се в щата Юта. От 4 години негов програмен директор е Тревър Грот, който е сътрудник на института „Сънданс“ още от началото на 90-те години на миналия век. По време на своето посещение на московския фестивал 2morrow/Завтра, за който подбира филми за една от паралелните секции, Грот разказва подробно кои са най-важните фактори за развитието на индустрията на независимото кино и дава някои важни съвети за начинаещите кинотворци.
Той разяснява, че няма някакви строги критерии при подбора на филми за програмите на „Сънданс“, но те трябва да съответстват на философията на фестивала, да бъдат автентични, заснети от душа, а не от кариерни съображения.
В момента фестивалът се състои от следните части:

                                                                  Конкурсни програми:
• американски документални филми (U.S. Documentary Competition);
• американски драматически филми (U.S. Dramatic Competition);
• чуждестранни документални филми (World Cinema Documentary Competition);
• чуждестранни драматически филми (World Cinema Dramatic Competition);
• късометражни филми;
• анимационни филми.
                                                            Извънконкурсни програми:
• Премиери — очаквани световни премиери на филми от знаменити режисьори, които са се прославили благодарение именно на „Сънданс“;
• документални премиери — неигрално кино от именити кинотворци;
• Spotlight — филми, които вече са били показвани в рамките на други големи международни кинофестивали;
• Next — експериментални филми, разширяващи жанровите граници и въплъщаващи духа на независимото кино;
• New Frontier — синтез между кино, медиаинсталации и съвременни технологии; разговор на езика на киното на театрални сцени, галерии и други необичайни места;
• Park City at Midnight — жанрово кино за най-запалените киномани — от хоръри до комедии;
• From the Collection — ретроспективна програма с класически независими американски филми.

Историята на „Сънданс“ е неразривно свързана с историята на независимото кино. Това понятие се отнася за всички филми, произведени извън системата на големите киностудии. Този тип киноизкуство възниква още в ранните години от историята на киното.
В началото на XX век производството на филми в САЩ се осъществявало под контрола на Едисоновия тръст, към който принадлежали всички основни студии по онова време. Част от кинематографистите обаче се отказала от сътрудничество с тях и се преместила в Лос Анджелис, за за може да твори свободно. Иронията е в това, че именно тези хора основали доминиращите впоследствие холивудски компании: MGM, Paramount, 20 Century Fox, Warner Bros. и RKO Pictures. Това става причина за възникването на друга група кинотворци (Чарли Чаплин, Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Дейвид Уорк Грифит), която на свой ред искала да се избави от диктата на гореизброените студии и за целта основала кинокомпанията United Artists.
Независимото кино продължило своето постепенно развитие, което било силно затруднено от скъпоструващото производство на филми. Но в началото на 40-те години се появили по-евтини камери, с което се открили нови възможности пред хората, които искали да бъдат независими кинотворци. Според Тревър Грот, именно тогава била осъществена първата революция в индустрията на независимото кино. Появили се такива значими филми, като „Следобедни мрежи“ (Meshes of the Afternoon, 1943), „Фойерверк“ (Fireworks, 1947) на Кенет Енгър, а по-късно и „Малкият беглец“ (Little Fugitive, 1953).

През 60-те години сред най-влиятелните хора в индустрията на независимото кино се откроил режисьорът и продуцентът Роджър Корман, който снимал филми от категория „Б“. Но той допринесъл много за прощъпулника в киното на знаменити впоследствие кинорежисьори като Мартин Скорсезе, Питър Богданович, Франсис Форд Копола и Денис Хопър. Именно Хопър заедно с Джак Николсън и Питър Фонда заснели знаменития филм „Волният ездач“ (Easy Ryder, 1969), ознаменувал началото на новата вълна на независимото американско кино. Това бил извънстудиен филм, който обаче постигнал невиждан касов успех. Макар и заснет за $360 хиляди, „Волният ездач“ донесъл само от разпространението си в американските киносалони над $40 млн., с което привлякъл вниманието на босовете на големите студиа. Скоро те трябвало да признаят безспорните качества и на други режисьори (Мартин Скорсезе, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг), започнали също от независимото кино.
Поредната революция настъпила след излизането на „Междузвездни войни“ на Лукас и „Челюсти“ на Спилбърг. Феноменалният касов успех на тези филми подтикнал големите холивудски киностудии да започнат производство на филми с огромни бюджети с намерението да инкасират колкото е възможно по-големи печалби. Така било поставено началото на т.нар. блокбастъри. Това увлечение ограничило до максимум свободата за творчество и експерименти на работещите в Холивуд режисьори, сценаристи, оператори и пр. Но не всички били съгласни да работят при тези условия. Появили се и такива, които се опитвали да снимат филми почти без пари, в които обаче влагали цялата си душа и желание за експерименти. Дейвид Линч, например, заснел през 1977 година първия си пълнометражен филм „Гумена глава“ (Eraserhead) за нищожните $20 хиляди, който обаче донесъл $ 7 млн. приходи.
Но въпреки епизодичните успехи, независимите кинотворци едва ли биха имали някакъв по-траен успех, ако не им се бе притекъл на помощ знаменитият актьор Робърт Редфорд, който съвместно със свои съмишленици основал през 1981 година института „Сънданс“, чиято цел била (такава е и до днес!) да подкрепя творчески и финансово независимите режисьори, сценаристи, продуценти, композитори и актьори.

Мнозина може би не знаят, че прочутият институт, допринесъл толкова много за възхода на американското независимо кино, е наречен „Сънданс“ в чест на един от най-известните герои в историята на киното – легендарния бандит Сънданс Кид, пресъздаден на екрана блестящо от Робърт Редфорд във филма на Джордж Рой Хил „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ (Butch Cassidy and the Sundance Kid, 1969).
Твърди се, че не само институтът, но и кинофестивалът „Сънданс“ е бил създаден от Робърт Редфорд. Това обаче не е точно така. Първоначално той възниква под името Utah/US Film Festival. Основан е през 1978 г. от Стърлинг ван Вагенен – продуцент, режисьор и сценарист, родом от щата Юта. В програмата на първото издание на фестивала била включена ретроспектива на класически филми (от „Трамвай „Желание“ до „Среднощен каубой“), а така също и някои независими продукции (по простата причина, че било много по-лесно да се откупят правата им за фестивален показ). Подобна програма трудно би могла да привлече вниманието на широк кръг зрители. Осъзнавайки това, Стърлинг ван Вагенен прави два хитри хода. По съвет на режисьора и продуцента Сидни Полак решава да организира фестивала през януари в Парк Сити, намиращ се в непосредствена близост до голям ски курорт и поканва в съвета на фестивалните директори Робърт Редфорд.
Редфорд обаче не участва активно в организацията на фестивала до 1984 – 1985 г. Междувременно Utah/US Film Festival, независимо от старанието на ръководството, продължавал да изпитва финансови проблеми, поради което Стърлинг ван Вагенен решава да предостави фестивала под опеката на института „Сънданс“ и лично на Робърт Редфорд. По този начин знаменитият актьор получава нова платформа за лансиране на независимото кино, а фестивалът — толкова необходимата му финансова подкрепа. Той стартирал вече във вида, с който е известен понастоящем, а през 1990 година е преименуван на „Сънданс“.

През 1985 г. програмата на обновения фестивал била съставена от 80 филма, при това не само американски. С награди били удостоени легенди на независимото американско кино, като Джоел и Итън Коен и Джим Джармуш. Братята Коен получили главната награда за филма „Проста кръв“ (Blood Simple), а Джармуш бил отличен със специалната награда на журито за „По-странно от Рая“ (Stranger than Paradise). Посещаемостта се увеличила двойно, в сравнение с предишните години.
През периода 1986-1988 в рамките на фестивала са представени филми, като „Хана и нейните сестри“ на Уди Алън, „Брегът на реката“ (River's Edge) на Тим Хънтър с младия Киану Рийвс, „Seize the Day“ с Робин Уилямс и култовият „Лак за коса“ (Hairspray) на Джон Уотърс. Форумът продължава да увеличава своя авторитет, а истинският повратен момент в неговото възходящо развитие настъпил през 1989 година, когато филмът на Стивън Содърбърг „Секс, лъжи и видео“ предизвикал истински фурор.

Новаторската творба, заснета само за $1,2 млн., спечелила наградата на публиката, а компанията „Мирамакс“ на братята Уайнстийн го пуснала в киномрежата, получавайки $25 млн. приходи само от разпространението му на територията на САЩ. "Секс, лъжи и видео" спечелил и „Златна палма“ в Кан. Неговият успех ознаменувал началото на нова революция в независимото американско кино, а за фестивала „Сънданс“ заговорил целият свят.
Водещите холивудски играчи усетили мириса на пари и създали специални подразделения към своите компании за производство и разпространение на независими филми. Walt Disney купила Miramax, Fox основала Fox Searchlight, Sony — Sony Pictures Classics, Universal — Focus Features. Именно чрез филмите, произведени от тях, получили възможност да дебютират през 90-те години много от режисьорите, които днес са сред най-известните американски майстори на киното.

На вълната на бума на независимото кино фестивалът „Сънданс“ се превърнал в основна платформа за откриване на нови таланти. През първата половина на 90-те години той дал зелена светлина на режисьори като Куентин Тарантино („Глутница кучета“), Гилермо дел Торо („Cronos“), Стивън Фриърс („The Grifters“), Брайън Сингър („Public Access“), Дейвид О. Ръсел („Spanking the Monkey“), Кевин Смит („Продавачи“), Атом Егоян („Eкзотика“), Ласе Халстрьом („Once Around“) и др.
Освен това през 1992 г. за пръв път била включена и програма от късометражни филми, а още през следващата година участвал в нея с дебютната си късометражка „Bottle Rocket“ знаменитият днес Уес Андерсън .
През 1996 г. „Сънданс“ набъбнал с още три нови секции: международна (The World Cinema), извънконкурсна (American Spectrum), чийто днешен аналог е програмата Next, а така също и New Frontier.
През втората половина на 90-те „Сънданс“ продължил да увеличава оборотите, привличайки все повече и повече зрители, които достигнали до 10 000. Това се превърнало в сериозен проблем за малко градче като Парк Сити. Така например, в дните на фестивала телефонните линии просто не работели, заради огромното претоварване. Пред организаторите възникнал въпросът: дали да не преместят фестивала в някой по-голям град, в съседния Солт Лейк Сити, например? Обаче към този момент „Сънданс“ осигурявал за икономиката на Парк Сити около $20 млн. инвестиции ежегодно. Местните власти, които държали много да си запазят домакинството,  построили нов кинотеатър за 1300 зрители.
Към края на века „Сънданс“ запознал своята все по-нарастваща аудитория с творчеството на режисьори, като Дарън Аронофски, Том Тиквер, Винсънт Гало и др.
За по-нататъшния възход на независимото кино и на фестивала в частност допринася бурното развитие на технологиите. Новите цифрови камери и софтуер на персоналните компютри позволяват да се снимат филми за много по-малко пари. Заявките за участие във фестивала рязко се увеличават. През 1997 г. те са били 815, а за фестивалното издание през 2000 година кандидатствали 3600 филми. Работата на програмния директор се усложнила значително.

Сред най-успешните проекти в зората на цифровата епоха е псевдодокументалният филм на ужасите „Проклятието Блеър“ (The Blair Witch Project, който бил показан на „Сънданс“ през 1999 г. Заснетата едва за $20 хиляди лента била забелязана от кинокомпанията Artisan Entertainment, която я откупила за $1,1 млн. Впоследствие филмът й осигурил $250 млн. приходи от разпространението си по света. Оттогава до днес немалко независими филми, представени за пръв път на „Сънданс“,  постигат впоследствие голям зрителски успех. Така например, приходите от последвалото разпространение на филми като „Мементо“ (Memento, 2000) на Кристофър Нолан, „Гардън Стейт“ (Garden State, 2004) на Зак Браф, „Наполеон Динамит“ (Napoleon Dynamite, 2004) на Джаред Хес и „Мис Слънчице“ (Little Miss Sunshine, 2006) на Джонатан Дейтън и Валери Фарис, са в пъти по-големи от разходите за тяхното заснемане.
Напоследък все повече заглавия от представените на „Сънданс“ получават номинации и дори печелят „Оскар“-и. Сред тях са: „В спалнята“ (In the Bedroom, 2001), „Мария, изпълнена с благодат“ (Maria Full of Grace, 2004), „Суета и движение“ (Hustle & Flow, 2005), „Half Nelson“ (2006), „Китът и сепията“ (The Squid and the Whale, 2005), „Съзряване“ (An Education, 2009), „Блу Валънтайн“ (Blue Valentine, 2010), „Зимен дар“ (Winter's Bone, 2010) и др.

В последно време обаче в програмите на „Сънданс“ се увеличава броят на филмите с участието на холивудски звезди. Недоволен от тази тенденция, Робърт Редфорд заяви следното: „Налага се впечатлението, че „Сънданс“ започва да прилича на затрупан с пари пазар, където хора като Парис Хилтън ходят на купони. Ако продължава така, фестивалът скоро ще излезе от контрол“.
Но въпреки опасността от комерсиализация, „Сънданс“ засега продължава да отстоява статуса си на главен американски фестивал на независимото кино. За участие в него ежегодно кандидатстват над 10 000 филмови заглавия, а по време на провеждането му го посещават над 40 000 души.
В тазгодишната програма на неговото юбилейно 30-то издание са включени общо 186 филми от целия свят. Особено голям е интересът към последния филм с Джеймс Гандолфини „Animal Rescue“, дългогодишният експериментален проект на Ричард Линклейтър „Юношество“ (Boyhood), драмата на Лин Шелтън „Laggies“ с Кира Найтли, Клои Грейс Мориц и Сам Рокуел, шпионският трилър на Антон Корбийн „Най-търсеният човек“ (A Most Wanted Man), „Щастлива Коледа“ (Happy Christmas) на Джо Суонбърг, режисьорският дебют на Райън Гослинг „How to Catch a Monster“ и много други.
Фестивалът продължава 10 дни – от 16 до 26 януари.
Източник: kinopoisk.ru