Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЪСТИН ХОФМАН


19.08.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Рейнман

   

Дъстин Хофман е роден в Лос Анджелис в еврейско семейство, произхождащо от Украйна и Румъния. Отрано проявява музикален талант и се учи да свири на пиано за радост на майка си, която мечтае да стане един ден прочут пианист. Изпитва неудобство от външността си и расте в сянката на по-големия си брат - отличен студент и спортист.
В училище Дъстин често се държи като клоун, опитвайки се да прикрие вътрешната си неувереност...
Постъпва в университета в Санта Моника, за да учи музика и медицина, но не се чувства на мястото си и се проваля, заради слаб успех. Посещава курсове по актьорско майсторство, които му помагат да преодолее стеснителността си и да се почувства друг човек. Постъпва в любителския театър „Плейхаус“ в Пасадена, където един преподавател му казва, че е призван да бъде актьор, но вероятно ще трябва дълго да чака ролите, съответстващи на неговия талант.
Така и става. През следващите 8 години работи като сервитьор, санитар и демонстратор на играчки в детски магазин, за да може да изкарва прехраната си. Междувременно ходи на актьорски прослушвания, но навсякъде го отхвърлят под предлог, че е много нисък, прекалено млад, твърде грозен и т.н.

                                                  НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА

Заминава за Ню Йорк, за да учи в легендарното актьорско студио на Лий Страсбърг. Първият му успех на сцената е в пиесата „Eh?“ (1966). Скоро е поканен от Майк Никълс да се яви на проби за главната роля в екранизацията на популярната по онова време книга „Абсолвентът“. Дъстин прекрасно разбирал, че с неговата външност едва ли ще бъде избран, но решава да си опита късмета.
Каква ирония – пристига в Ню Йорк с намерението да стане актьор, а десет години по късно се връща обратно в Лос Анджелис, за да стане кинозвезда.
Защото Никълс му поверява ролята, уверявайки недоумяващите продуценти, че не е виждал друг актьор с енергетика като тази на Дъстин Хофман.
Абсолвентът“ е абсолютният хит на 1967 г. Гледат го милиони американци, а приходите от разпространението му само в САЩ са $104,4 млн., при производствени разходи едва $3 млн.
След този филм, за който получава и първата от седемте си номинации за „Оскар“, Дъстин Хофман е затрупан с предложения за роли, които не му допадат. Но той няма никакво намерение да прахосва таланта си за какво да е. За всеобща изненада избира да играе скитника Рицо във филма на Джон Шлезинджър „Среднощен каубой“. Критиците се надпреварват да го предупреждават, че ще извърши професионално самоубийство. Звънят му почитатели, които недоумяват какво толкова е видял в този противен персонаж, умолявайки го да не погубва кариерата си. Даже Майк Никълс ми каза същото, спомня си след време актьорът.
Но странният му избор се оправдава стократно. „Среднощен каубой“ печели три награди „Оскар“ (за най-добър филм, режисура и сценарий) и се нарежда сред най-великите американски филми в историята на киното. Превъплъщението на Хофман е толкова убедително, че и до днес ни се струва, че всеки онеправдан от жестоката реалност човек ни гледа с очите на неговия нещастен герой Рицо.
Но скоро и след този си триумф Дъстин Хофман изненадва всички, пресъздавайки възрастен полуиндианец, разказващ невероятните си житейски премеждия в антиуестърна на Артър Пен „Малък голям човек“ (1970). За това си участие е включен в книгата на рекордите Гинес като най-добрия актьор, пресъздал в един филм персонаж с най-голяма възрастова разлика (героят му е представен от 17 до 121-годишен!).
Дъстин Хофман едва не скъсва гласните си струни, опитвайки се чрез крещене да омаломощи гласа си така, че да подобава за човек на преклонна възраст. И това не е единственият пример за неговата маниакална отдаденост на работата. Тя дори му създава репутацията на човек, с когото е трудно да се работи. Но и недоброжелателите му признават, че неговата дразнеща придирчивост не е породена от самолюбие, а от искрена преданост към професията.

                              КЛЮЧОВ АНТИГЕРОЙ В АМЕРИКАНСКОТО КИНО

В „Сламените кучета“ (1971) Дъстин Хофман пресъздава интелектуалец, който проявява неподозирана жестокост, защитавайки живота на семейството си. Неговата игра предизвиква огромен възторг, примесен с ужас от осъзнаването, че дори и най-свитият човек може да се превърне при определени обстоятелства в истинско чудовище! Постепенно Хофман се превръща в един от ключовите „антигерои“ на американското кино. Най-добрите му роли от 70-те години си приличат по това, че са все на хора-единаци, които не срещат разбиране от мнозинството.

Например чрез образа на шоумена от „Лени“ на Боб Фос, Хофман разкрива трагедията на човек, изпреварил своето време. „Не съм комик, не съм и болен. Светът е болен, а аз съм хирург със скалпел, насочен срещу фалшивите ценности“, заявява от екрана неговият герой.

Крамър срещу Крамър“ излиза точно по времето, когато актьорът се развежда с първата си съпруга, от която има две деца. Героят му от този филм се преобразява в резултат на общуването със 7-годишния си син, когото почти не познава преди жена му да го напусне. Намирайки общ език с момчето, той осъзнава какво значи да бъдеш част от нечий друг живот, превръщайки се за него в любяща майка и баща едновременно. След време Хофман признава, че в ролята от „Крамър срещу Крамър“ е вложил твърде много от самия себе си - може би повече, отколкото във всеки друг свой филм. За проникновеното си изпълнение е номиниран за четвърти път за „Оскар“ и този път вече получава отдавна заслужената награда.

Още със следващия си филм „Тутси“, Хофман отново има всички основания да очаква най-престижното отличие. Не му го връчват, но с тази си роля актьорът за пореден път доказва, че е несравним майстор на превъплъщенията, убедително пресъздавайки не просто преоблечен в женски дрехи мъж, а пълнокръвен образ на жена!

                                      СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С БАРИ ЛЕВИНСЪН

Още през 1987 г. започва да се подготвя за филма „Рейнман“, който едва ли щеше да бъде реализиран без неговото упорство. През подготвителния етап се сменят шест сценаристи и четири режисьора! Накрая идва Бари Левинсън, който впоследствие става един от любимите му режисьори. Хофман прави доста сериозни поправки в първоначалния сценарий, допринасяйки за изграждането на образа на своя аутичен герой. Авторът на окончателния сценарий Роналд Бас признава, че много от ключовите идеи за филма принадлежат именно на Дъстин Хофман.
„Рейнман“, който има огромен зрителски успех, днес е смятан за един от най-добрите американски филми на 80-те години, а играта на Хофман е отличена с множество награди, в това число и с „Оскар“.

Десет години по-късно излиза още един филм на Бари Левинсън („Да разлаем кучетата), който е остроумна сатира, разобличаваща американска политика и ролята на телевизията в манипулирането на общественото мнение. Освен Дъстин Хофман в него участват още няколко велики актьори начело с Робърт Де Ниро, но създаденият от Хофман образ е най-интересен и значим. Кинопродуцентът Стенли Мотс в блестящото изпълнение на Хофман, е човек, на когото страшно много му се иска да бъде запомнен, но не успява навреме да схване, че е просто пешка в нечия друга, жестока игра.

Сред най-новите филми с участието на Дъстин Хофман е „Версията на Барни“ (2010), в който той напомня за най-добрите си времена, макар и да играе епизодична роля. Актьорът, чиято самокритичност е пословична, все пак вярва, че ако бъде запомнен, то най-вероятно ще е за ролите му в „Среднощен каубой“ и „Рейнман“. Но аз вярвам, че името му ще остане в историята най-малкото с още два или три филма. Нека да не забравяме, че кариерата му продължава и човек като него винаги може да ни изненада с нещо.
Дъстин Хофман живее вече над 30 години с втората си съпруга Лиза Готсеген, от която има двама сина (Яков и Максуел) и две дъщери (Ребека и Александра). Четири от общо шестте му деца също са актьори.
Източник: моята статия за Дъстин Хофман във в. "ТВ Сага" от 18.08.2011



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание