ДЪСТИН ХОФМАН - ЗВЕЗДАТА-АНТИГЕРОЙ 09.08.2013 Текст: Красимир Кастелов Рейнман
Дъстин Хофман е роден в Лос Анджелис в еврейско семейство, произхождащо от Украйна и Румъния. Отрано проявява музикален талант и се учи да свири на пиано за радост на майка си, която мечтае да стане един ден прочут пианист. Изпитва неудобство от външността си и расте в сянката на по-големия си брат - отличен студент и спортист. НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА Заминава за Ню Йорк, за да учи в легендарното актьорско студио на Лий Страсбърг. Първият му успех на сцената е в пиесата „Eh?“ (1966). Скоро е поканен от Майк Никълс да се яви на проби за главната роля в екранизацията на популярната по онова време книга „Абсолвентът“. Дъстин прекрасно разбирал, че с неговата външност едва ли ще бъде избран, но решава да си опита късмета. КЛЮЧОВ АНТИГЕРОЙ В АМЕРИКАНСКОТО КИНО В „Сламените кучета“ (1971) Дъстин Хофман пресъздава интелектуалец, който проявява неподозирана жестокост, защитавайки живота на семейството си. Неговата игра предизвиква огромен възторг, примесен с ужас от осъзнаването, че дори и най-свитият човек може да се превърне при определени обстоятелства в истинско чудовище! Постепенно Хофман се превръща в един от ключовите „антигерои“ на американското кино. Най-добрите му роли от 70-те години си приличат по това, че са все на хора-единаци, които не срещат разбиране от мнозинството. Например чрез образа на шоумена от „Лени“ на Боб Фос, Хофман разкрива трагедията на човек, изпреварил своето време. „Не съм комик, не съм и болен. Светът е болен, а аз съм хирург със скалпел, насочен срещу фалшивите ценности“, заявява от екрана неговият герой. „Крамър срещу Крамър“ излиза точно по времето, когато актьорът се развежда с първата си съпруга, от която има две деца. Героят му от този филм се преобразява в резултат на общуването със 7-годишния си син, когото почти не познава преди жена му да го напусне. Намирайки общ език с момчето, той осъзнава какво значи да бъдеш част от нечий друг живот, превръщайки се за него в любяща майка и баща едновременно. След време Хофман признава, че в ролята от „Крамър срещу Крамър“ е вложил твърде много от самия себе си - може би повече, отколкото във всеки друг свой филм. За проникновеното си изпълнение е номиниран за четвърти път за „Оскар“ и този път вече получава отдавна заслужената награда. Още със следващия си филм „Тутси“, Хофман отново има всички основания да очаква най-престижното отличие. Не му го връчват, но с тази си роля актьорът за пореден път доказва, че е несравним майстор на превъплъщенията, убедително пресъздавайки не просто преоблечен в женски дрехи мъж, а пълнокръвен образ на жена! СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С БАРИ ЛЕВИНСЪН Още през 1987 г. започва да се подготвя за филма „Рейнман“, който едва ли щеше да бъде реализиран без неговото упорство. През подготвителния етап се сменят шест сценаристи и четири режисьора! Накрая идва Бари Левинсън, който впоследствие става един от любимите му режисьори. Хофман прави доста сериозни поправки в първоначалния сценарий, допринасяйки за изграждането на образа на своя аутичен герой. Авторът на окончателния сценарий Роналд Бас признава, че много от ключовите идеи за филма принадлежат именно на Дъстин Хофман. Десет години по-късно излиза още един филм на Бари Левинсън („Да разлаем кучетата“), който е остроумна сатира, разобличаваща американска политика и ролята на телевизията в манипулирането на общественото мнение. Освен Дъстин Хофман в него участват още няколко велики актьори начело с Робърт Де Ниро, но създаденият от Хофман образ е най-интересен и значим. Кинопродуцентът Стенли Мотс в блестящото изпълнение на Хофман, е човек, на когото страшно много му се иска да бъде запомнен, но не успява навреме да схване, че е просто пешка в нечия друга, жестока игра. Сред най-новите филми с участието на Дъстин Хофман е „Версията на Барни“ (2010), в който той напомня за най-добрите си времена, макар и да играе епизодична роля. Дебютният му игрален филм се казва „Квартет“ (Quartet) и излезе по екраните през миналата година. Главните роли в него изпълняват Маги Смит, Майкъл Гамбън, Били Конъли, Полин Колинс, Шеридан Смит и др. Дъстин Хофман живее вече над 30 години с втората си съпруга Лиза Готсеген, от която има двама сина (Яков и Максуел) и две дъщери (Ребека и Александра). Четири от общо шестте му деца също са актьори. Ден преди 76-ия му рожден ден бе разпространена новината, че е завършил успешно лечението си от рак и сега се чувства чудесно. Джоди Готлиб, която е говорителката на актьора, е потвърдила за състоянието му пред сп. "Пийпъл". "Ракът беше хванат навреме и е хирургически отстранен", съобщи Готлиб и допълни, че Дъстин Хофман се намира в добра форма. Звездата ще премине и през стандартни превантивни процедури против рецидивиране на болестта. В Холивуд Дъстин Хофман отдавна си е спечелил славата на „хамелеон“ - актьор, който умее да се превъплъщава перфектно в най-разнообразни и противоречиви персонажи. Известен е обаче и като човек с много труден характер, с когото никак не е лесно да се работи, защото е маниакален перфекционист в работата си. Пословична е страстта му продължително да изследва характерите на всеки от героите, които му предстои да играе, за да може напълно да се вживее в тях. Към всеки сценарий, който му предлагат, пише подробни забележки за това как би следвало да бъде интерпретирана неговата роля и нерядко тези негови съображения надхвърлят по обем самите сценарии. На обвиненията, че понякога прекалява, актьорът отговаря: „Представете си, че лежите на масата на неврохирург, очаквайки да ви оперират мозъка и лекарят се навежда над вас и прошепва: „Здравейте, аз съм хирургът, който ще ви оперира. Отнасям се снизходително към професията си. Бъдете спокоен – не съм перфекционист“. ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ РОЛИ НА ДЪСТИН ХОФМАН „АБСОЛВЕНТЪТ“ (The Graduate, 1967) Създателите на филма си представяли младия Бен Брадък като висок блондин. Неслучайно на актьорските проби се явил Робърт Редфорд. Що се отнася до 30-годишния Хофман – като че ли именно той най-малко подхождал за ролята на 19-годишен младеж. Срамежливият колежанин в изпълнението на Дъстин Хофман обаче допринася за извършването на истинска революция в американското кино. Защото на мястото на красавците с мъжествено изражение, във филмите нахлуват напълно обикновени по външност актьори, които лесно може да сбъркаш с някое от съседските момчета. „СРЕДНОЩЕН КАУБОЙ“ (Midnight Cowboy, 1969) Следващата блестяща роля на Хофман е тази на Енрико Рицо, по прякор Рацо (Плъха), във филма на Джон Шлезинджър „Среднощен каубой“. Нискобюджетната продукция от категория „Х“ (кино за възрастни) осигурява на Хофман нова номинация за „Оскар“. Самият филм печели три статуетки за най-добър режисьор, най-добър адаптиран сценарий и най-добър филм. Повече с подобни награди нито един филм за възрастни не е удостояван. „ПЕПЕРУДАТА“ (Papillon, 1973) „Пеперудата“ е екранизация по едноименния автобиографичен роман на Анри Шариер, разказващ за ареста и последвалото бягство на автора от каторга във Френска Гвиана. Филмът е смятан за един от най-скъпите за онези години (бюджетът му е $12 млн), но той успява да донесе двойно повече приходи от разпространението си. „ЛЕНИ“ (Lenny, 1974) Дъстин Хофман се съгласява трудно да изпълни ролята на известния комик Лени Брус. Според собствените му думи, той никога не е виждал Брус в реалния живот, пък и никога не у бил сред неговите поклонници. Но все пак се замисля върху предложението да се превъплъти в неговия образ по няколко причини. Сценарият претърпява редица промени (Хофман не харесал първия му вариант), а и режисьорът Боб Фос много настоятелно го помолил да се съгласи да се снима в този филм. Актьорът си спомня как по време на едно парти Фос просто му казал „Ти си длъжен да направиш това“. И Хофман се заема с детайлното изучаване на биографията на Брус. „ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОЙНСТВО“ (All the President's Men, 1976) През 1976 г. Хофман пресъздава още един истински персонаж във филма на Алън Пакула „Цялото президентско войнство“. Като основа на сценария за филма послужила книгата на двама журналисти от „Washington Post“. Карл Бърнстийн и Боб Удуърд разказват в нея за своето разследване на Уотъргейтския скандал. Правата за екранизацията на книгата им са откупени от Робърт Редфорд през 1974 г. Впоследствие били написани няколко варианта на сценария, но в крайна сметка филмът обхваща само първите седем месеца от развитието на делото Уотъргейт (от момента на ареста на лицата, проникнали в щаба на демократическата партия до втората инаугурация на Никсън на 20 януари 1973 г. „МАРАТОНЕЦЪТ“ (Marathon Man, 1976) През 1976 г. Хофман се снима за втори път под режисурата на Джон Шлезинджър. В „Маратонецът“ той играе студента-историк Томас Леви, който се набърква в нацистски заговор, оглавяван от доктор Кристиан Зел, изпълняван от легендарния британски актьор Лорънс Оливие. Най-известната сцена от филма е моментът, в който д-р Зел измъчва нещастния студент. Оливие силно се притеснявал, защото си мислел, че случайно е наранил Хофман, тъй като той крещял страшно убедително. „КРАМЪР СРЕЩУ КРАМЪР" (Kramer vs. Kramer, 1979) Първият си „Оскар“ Хофман печели именно за ролята на Тед Крамър в драмата на Робърт Бентън „Крамър срещу Крамър“. В нея неговият герой се бори да получи след развода със своята съпруга правото да отглежда сам сина си. И този път Хофман проявява типичния си импровизационен стил. В сцената на срещата на Тед и Джоана в ресторанта, Хофман запраща с всичка сила чаша в стената. Но преди това никой, освен оператора не знаел, че възнамерява да постъпи точно така. Макар че, впоследствие актьорът твърди, че намеквал на Мерил Стрийп какво смята да направи, но тя не го разбрала. Актрисата била истински шокирана от изненадващата му постъпка, но не излязла от образа, докато режисьорът не се провикнал: „Стоп!“. Според слуховете, разпространени в Холивуд след филма, Стрийп се изказвала доста нецензурно по адрес на своя партньор, който доста я измъчил с маниакалната си педантичност и перфекционионизъм. „ТУТСИ“ (Tootsie, 1982) Най-плодотворните години в кариерата на Хофман са 70-те и 80-те на миналия век. Освен гореспоменатите роли, той се изявява блестящо в превъзходни филми, като „Малък голям човек“ и „Сламените кучета“ и, разбира се, в комедията на Сидни Полак „Тутси“, в която дори сменя пола си, без да измени обаче на себе си. Но най-трудното, според актьора, била работата в гримьорната, защото на гримьорите не им се удава лесно да го преобразят. „Приличах на нещо от филмите на Джон Карпентър (режисьор на известни филми на ужаса като „Хелоуин“ и „Нещото“), - казва той. „РЕЙНМАН“ (Rain Man, 1988) Втория си „Оскар“ Хофман получава за превъзходното си превъплъщение в ролята на аутиста Реймънд. Готвейки се за нея, близо година общува с човек, страдащ от аутизъм, а също и с неговото семейство, за да може да разбере как се формират отношенията помежду им. Помага му и личният опит, който натрупал по време на работата си в психиатрична клиника в началото на своята кариера. През подобна подготовка преминава и Том Круз, който също се справя блестящо с ролята на Чарли, братът на Реймънд. Снимачният период преминава през невъобразими трудности и актьорите постоянно се съмнявали в успеха. „ДА РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА“ (Wag the Dog, 1997) Последната си към момента номинация за „Оскар“ Дъстин Хофман получава именно за участието в този силно саркастичен филм. „Да разлаем кучетата“ е превод на оригиналното заглавие Wag the Dog, което всъщност е термин, използван от американските политически технолози, когато искат да се потули даден скандал чрез изкуственото предизвикване на друг, който трябва да е достатъчно шумен, за да отвлече вниманието на общественото мнение. Хофман играе именно такъв специално поканен специалист, на когото възлагат да „продуцира” фалшива война, за да може да се отклони медийното внимание от разразилия се в навечерието ни изборите сексуален скандал с участието на самия президент. През 2010 г. излезе филмът „Версията на Бърни“, в който по мое мнение Дъстин Хофман напомня за най-добрите си времена в чудесно партньорство с Пол Джамати - един от най-интересните американски актьори днес. Източник: ria.ru/cinema
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|