Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"ДОКАТО АЯ СПЕШЕ" ИЛИ... ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ ЛИ РИЦАРИТЕ?


13.01.2017  Текст:  Борислав Климентов

РЕЦЕНЗИЯ

   

Този път завесите не падат... влизаме на бекстейдж... виждаме задкулисието... буквално, но най-вече преносно!  Виждаме чиновника-директор, който от удобното си кресло определя бъднините на актьорите, на театъра, а от там... на зрителите... и на цялото общество...

Филмът „Докато Ая спеше“ (2015) на режисьора Цветодар Марков е първият кинопроект от така наречената нискобюджетна сесия на НФЦ от края на 2014г. Той „повлече крак“ и вече имаме няколко родни филма реализирани с помощта на ограничени, но все пак държавни средства. От предпоследната сесия такива филми са „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо и "Слава" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. С интерес чакаме да видим следващите.

Светът като сцена, а сцената като живот. Едно от внушенията на „Докато Ая спеше“. А сцената наистина е живот за повечето актьори, участващи във филма - Ирини Жамбонас, Стефан Мавродиев, Георги Кадурин, Юлиян Вергов и най-вече Стефан Денолюбов, който получава „Златна роза“ за превъплъщението си в актьора алкохолик...
Самите персонажи са доста характерни – актьор доайен, с безброй истории от славното минало на театъра, актьор дублиращ филми за телевизията (между другото скръндза), режисьор-конформист... И още - лош лицемерен директор (отроче на политическата конюнктура), барманка, знаеща безброй сентенции... Следват - актьор идеалист, който прекалява с алкохола, съпругата му, която има пререкания с него, но все пак го обича и дъщеря им - малката невинна Ая... И накрая най-атрактивното - актьор „телевизионна мечка“, нахъсан за завръщане в театъра. Страхотна преливка между реалност и кино. Свидетели сме и на самоиронията на Юлиян Вергов (в образа на Боян), защото той набра голяма популярност именно от екрана.

Трябва да признаем на Цветодар Марков и на екипа, с който са избирали актьорите, че са се справили прекрасно. Както между другото и в дебютния му пълнометражен филм „Лов на дребни хищници“.

Погледнато под различен ъгъл, „театърът в киното“, тоест „театралниченето“, е едно от нещата, които отдалечиха зрителите от родните филми. Но тук, във филма „за театъра в киното“, театралниченето го няма – актьорите преживяват персонажите си много органично.

И още две думи за това паразитно преиграване, което за жалост, въпреки добрите актьори, все още се случва. Просто много от родните таланти все още нямат достатъчно опит пред камера. Не бива да им се сърдим прекалено. Колкото повече филми се правят, толкова по-добри и опитни ще стават те. Гледайки българско кино, самите ние, зрителите, ще си помогнем! Ще се измъкнем, заедно като общество, за косите от блатото, както онзи барон... Колкото повече гледаме родно кино, толкова по-добра ще става кинематографията ни! Не трябва да дезертираме от киносалоните! Все повече добри млади кинотворци имаме. Все повече актьори са в час с особеностите на държанието пред камера. Все по-често чуваме страхотни диалози, виждаме все по-изпипани сцени и мизансцени...

Едно малко момиче заспива в театъра, докато чака баща си да изиграе поредната роля. Но дали тази роля няма да се окаже последната...

В този филм Асен (Стефан Денолюбов) се опълчва срещу лицемерието, но изкушените киномани знаят, че актрисата Ирини Жамбонас е бунтарката-тийнейджърка от филма на Николай Волев „Маргарит и Маргарита“... Тъй като диалогът между съпруг и съпруга се случва предимно по телефона, двамата актьори почти нямат общи сцени. Все пак, Цветодар Марков ги е събрал в една талантливо изиграна, интересна и силно актьорска любовна сцена.

Хуморът във филма определено струи отвсякъде. Сюжетът е изпълнен с остроумни сцени, находчиви решения, силен диалог и много-много ирония. Черният хумор, както и при филма „Слава“ е много сполучлив и разобличава доста от уродливите взаимоотношения в обществото.
Зачеква се и болната тема със служителите от репресивния апарат и то в Храма на Мелпомена! Думите „Ченге гадно“ са израз на всички тези насъбирали се почти трийсет години яд и гняв срещу хората с досиета, поставени на ръководни позиции и направляващи обществото ни в удобна посока... Във филма „Слава“ е фалшив часовникът, тук е фалшив най-вече чиновникът!

Всички сме актьори в театъра на живота! Силна метафора. Има много филми, които изследват връзката между фикцията на сцената и реалността, но „Докато Ая спеше“ го прави наистина сполучливо...

Сцена след сцена. Колизията се сгъстява... докато се стигне до новото извънсценично превъплъщение на Асен... Във филма има не една препратка към театъра като цяло и към конкретни пиеси. Това радва поне по-начетените зрители, които хващат паралелите с драматургията на Шекспир и Чехов, както и леките нюанси на абсурда и тъжната реалност. Сякаш великите драматурзи са писали и съдбата на Асен. Той е и Ричард III, и Вуйчо Ваньо... Забелязваме тази хипертекстуалност характерна за постмодернизма.
„Докато Ая спеше“ е реверанс към всички хора, обичащи театралното изкуство. Явно авторите на филма, освен от кино, наистина разбират и от театър...

При Чехов действието се развива лека-полека. Колизията се сгъстява, а накрая се оказва, че докато персонажите са пили чай, са се решили съдбите им. Ирония в случая е, че докато Асен пие... концентрат - се решава съдбата му. Или поне творческата му съдба...
Не си прави сметката без кръчмаря! Стара и вярна приказка. Но още по-вярна е друга: Не си прави сметката без шефа! Именно такива наивни сметки, при кръчмаря, но без директора на театъра, си прави Асен...

В този своеобразен диалог между театър и кино се присламчва и най-младото братче на тази триада медии – телевизията. Както и във филма „Слава“, виждаме шаблонността и фалша при правенето на новини. Както и безумното отразяване на, и без друго, изкривената ни действителност!
Много силен момент - телевизионер и театрал се обясняват кое как е в неговия си занаят.

За жалост, заради ниския бюджет е орязана втората сюжетна линия със сънищата на Ая. Не съм запознат подробно, но си мисля, че тя най-вероятно е щяла да бъде още по-отчетлив контрапункт на действителността, където баща й е рицар, а не пияница актьор, прецакан от системата. Разбира се, има резон и тезата, че в такъв по-стегнат вид, без втора сюжетна линия, филмът е добил по-добра структура и композиция... знае ли човек, може и така да е, но все пак нещо ме човърка да видя още от загатнатите сънища на Ая...

Темите във филма са майсторски преплетени една с друга в едно прецизно съотношение - малко „приятелство“, повечко „предателство“, доста „лицемерие“, доволно „кариеризъм“, „любов“ на вкус, достатъчно „семейство“ и разбира се - „чест“ до насита...
Честта, или изказано в ключа на романтизма – „рицарството“, е темата, която поне мен ме грабна най-много... Рицарство, доблест и чест. Древни традиции... Макар че в съвременността ни и рицарските, и други звания могат да бъдат купени...

Интересен паралел с действителността... Докато Ая спи се случват много задкулисни неща... А какво се случва, докато спи родната кинообщност? Парите за кино се пренасочват по други параграфи, към други дупки в културния бюджет... а и не само... Законът за киното не се изпълнява на сто процента и още много сюжетни линии ще бъдат орязвани...

Но макар и с орязани бюджети, при неработещ и постоянно променян, а и тълкуван по различен начин закон, „рицарите“ на киното в България ще продължат да творят... Почти без пари. Преди всичко с приятели. И съмишленици... Ще чакат да дойде времето за техния втори и трети филм. Ще сънуват и мечтаят за своето изкуство...

Дано сред законотворците също се намерят доблестни мъже и жени, които да отстояват чест и морал. Истински протагонисти, имащи духовни цели и бранещи естетически идеали. И те да не са само в сънищата на Ая, а и в суровата ни драматична действителност!

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание