Класация

• 
• Add new коментар

Киното и храната – тези две думи рядко събуждат устойчиви асоциации, освен може би когато ни напомнят за хрупането на пуканки в тъмните зали на мултиплексите. Но филмите, за които ще стане въпрос, не само че нямат нищо общо с миризмата на прегоряло олио, а разкриват цялата прелест на готварското изкуство и пробуждат апетита ни за истинския вкус на живота...

„АН“ 

Буквално преди дни бях просто зашеметен от прекрасен японски филм с подобна тематика. Заглавието му „Ан“ (An, 2015) едва ли говори нещо на онези, които не знаят, че идва от думата „анко“, с която в страната на изгряващото слънце наричат любимия на японците пълнеж за сладкишите дораяки, приготвян по специална технология от бобови зърна адзуки. Филмът разказва за един продавач на дораяки, който се съгласява да вземе за свой кухненски помагач престаряла жена-полуинвалид, заради нейното умение да прави невероятно вкусно анко. И много скоро неговата лавка се превръща в едно от най-посещаваните места в града…
Така разказан филмът едва ли би привлякъл вниманието на когото и да било, но в действителност неговата „кулинарна специфика“ е чудесно изведена до вдъхновяваща метафора за живота, който подобно на японски готварски шедьовър не би имал същия вкус, ако не е изпълнен с любов.
Признавам, че едва ли бих си изтеглил този филм, ако не знаех предварително, че е най-новата пълнометражна творба на 47-годишната японка Наоми Кавасе, която е сред най-известните азиатски кинорежисьори, многократен участник на фестивала в Кан, където е печелила „Златна камера“ през 1997-а (Moe no suzaku) и Голямата награда на журито през 2007-а (Mogari no mori).
Филмът ѝ „Ан“, разпространяван във Великобритания и САЩ под заглавието „Сладък боб“ (Sweet Bean), бе представен в програмата „Особен поглед“ на миналогодишния фестивал в Кан, а впоследствие 73-годишната Кирин Кики (Kirin Kiki), която изпълнява блестящо главната роля в него, бе отличена като най-добра актриса на церемонията по връчване на Asia Pacific Screen Awards в Куинсланд, Австралия.

         „УГОЩЕНИЕТО НА БАБЕТ“

Датският филм „Угощението на Бабет“ (отличен с „Оскар“ за чуждестранен филм през 1987 г.) заема челно място в повечето класации на най-хубавите филми в историята на киното, посветени на храната и готварското изкуство. Удивителното при него, е че съумява да разкаже вълнуваща история за саможертва, осуетени амбиции и изгубена любов, фокусирайки вниманието ни върху най-невероятното пиршество, което сме виждали на екрана. Действието, което е основано върху разказ на Исак Динесен (псевдоним на известната датска писателка Карен Бликсен), ни отвежда до най-северната точка на Дания, където работи като слугиня забягналата от размириците в родината си французойка Бабет. 
По волята на съдбата тя внезапно забогатява, спечелвайки 10 000 франка от лотарията, и решава да организира пищно празненство за аскетичните местни жители. Героинята, която някога е била сред най-прочутите майстори-готвачи на Париж, шокира привикналата на въздържание религиозна общност с вълшебна вечеря, каквато не са и сънували. Тя им поднася супа от костенурки, палачинки с хайвер и пъдпъдици в маслено тесто саркофаг. Сервира най-доброто шампанско, а също и безумно скъпото бургундско вино Clos de Vougeot. Благочестивите селяни, които отдавна са загубили способността си да се радват на живота, възприемат гощавката като дяволска работа. Но вътрешната им съпротива е буквално пометена от вълната аромати, вълшебни вкусове и опияняващи вина. 
В основата на успеха на този филм безспорно е изпълнението на Стефан Одран в ролята на Бабет. Тя е една от най-известните френски актриси, прочула се най-вече с ролите си във филмите на Клод Шаброл, който е сред основоположниците на Новата вълна във френското кино.

               „ДЖУЛИ И ДЖУЛИЯ“

Този филм с прекрасната Мерил Стрийп заема второ място в моята лична класация на най-доброто от кулинарното кино. Излезе по нашите екрани преди две години. В него се разказва за очарователната, но депресирана офис служителка Джули Пауъл (актр. Ейми Адамс), опитваща се в продължение на една година да сготви 524 гозби по рецептите, описани от Джулия Чайлд (Мерил Стрийп) в нейната книга „Изкуството на френската кухня”, превърнала се в настолно помагало за всяка американска домакиня. Джули описва чистосърдечно своите победи и поражения на кулинарния фронт в блога си в Интернет. Тя публикува своите записки впоследствие в книга, озаглавена „Джули и Джулия: 365 дни, 524 рецепти, 1 малка кухня”, която също има огромен успех. 
Уточнявам – и Джули, и Джулия са истински, а не измислени персонажи. А филмът, базиран върху реални факти от живота им, пробужда апетит за ядене, веселие и живот!Запознавайки ни с две реални жени, принадлежащи към различни епохи, режисьорката Нора Ефрон („Безсъници в Сиатъл“) умело показва и как над живота на едната надвисва зловещата сянка на макартизма, а върху изживяванията на другата оставят отпечатък атентатите от 11 септември 2001 г. Актьорите са подбрани много точно и великолепните им изпълнения допринасят за чудесната атмосфера на филма. На първо място, разбира се, трябва да признаем заслугата на гениалната Мерил Стрийп, която за „Джули и Джулия” получи рекордната си 16-та номинация за наградата „Оскар“. 
Ролята на „втора цигулка” пък играе Ейми Адамс. Освен с блестящите изпълнения на двете актриси, „Джули и Джулия” се запомня и с присъствието на Стенли Тучи, двукратен носител на „Златен глобус” за актьорските си превъплъщения, който е номиниран за много престижни отличия и в качеството си на съсценарист и сърежисьор на филма „Голямата нощ“ (Big Night, 1996), който също заема достойно място сред най-добрите „кулинарни“ филми в историята на киното.

                „СЕРВИТЬОРКАТА“

Обичате ли сладкиши? Но не онези, които бълват сладкарските цехове, а изпечените с любов от вашите майки и баби. Ако знаете кое точно ги отличава от фабричните, ще се досетите и защо този филм не прилича на серийната холивудска продукция, заливаща нашите екрани.
Творбата на режисьорката и сценаристката Ейдриън Шели подобно на хубав американски пай е пълна с множество приятни (и изненадващи!) съставки. Главната, естествено, е Кери Ръсел - любимката на Америка от популярния телевизионен сериал „Фелисити“, излъчван и у нас по БНТ и Нова телевизия. Тя се превъплъщава идеално в образа на сервитьорка, мечтаеща за пълноценен живот като независима жена. 
Но кулинарният талант на нейната героиня не води до поредната гастрономична мелодрама от типа на филма „Без резервации”. Американският пай и всичко свързано с него прерастват в прелестна метафора на житейското щастие, към което се стремят милиони обикновени жени със сходни проблеми, грешки и комплекси. И те като Джина мечтаят за повече мекота, вкусове и аромати, в живота си - подобни на тези, с които се отличават кулинарните им постижения.
Колко жалко е, че създателката на този филм Ейдриън Шели, е убита от нелегален еквадорски имигрант в нюйоркския си апартамент на 1 ноември 2006 г. – само три месеца преди официалната премиера на "Сервитьорката"!

   ОЩЕ НЯКОЛКО
ГОТВАРСКИ КИНОШЕДЬОВЪРА

Освен гореизброените заглавия, не бих пропуснал да включа в тази „кулинарна” класация и „Шоколад“ (с Жулиет Бинош и Джони Деп) – филм за дълбоките чувства и истинската страст, изразени чрез традиционната женска слабост към шоколада. А също и тайванският „Ядене, пиене, мъж, жена“ (Eat Drink Man Woman, 1994), в който отношението към храната предопределя житейските възгледи на главните персонажи от филма... 
Друг азиатски шедьовър, в който всичко се върти около храната, е японският филм „Тампопо” (Tampopo, 1985). Той излиза по екраните година преди познатия на нашата публика „Девет седмици и половина“, което идва да ни подскаже кой от кого е заимствал пикантната сцена с облизването на вкусотии от тялото на любимата. В тази стилна, очарователна, лирична комедия, много умело са иронизирани много от щампите на съвременното кино, което я превръща в истински деликатес за всеки киноман.
Темата за готварството като истинско изкуство заема централно място и в още много други киноленти, които макар и да се радват на огромна популярност, не достигат естетическото равнище на гореизброените. Такива например са френските филми „Вател” (с Жерар Депардийо) и „Крилце или кълка“ (с Луи дьо Фюнес), германският „Неотразимата Марта“ и неговият американски римейк „Без резервации“ (с Катрин Зита Джоунс), „Жена на върха“ (с Пенелопе Крус), „Последна ваканция“ (с Куин Латифа), „Като гореща вода за шоколад“ и др.
Любопитното е, че най-гледаният филм с подобна тематика е анимационният „Рататуи“, показван и у нас преди четири години. Общите приходи от неговото разпространение възлизат на $623,7 млн. Анимационният хит на Pixar се харесва на малки и големи по целия свят, най-вече заради чаровния мишок-готвач Реми, който ни убеждава, че „всеки може да готви“, стига силно да го желае.

Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 17.11.2011 г.