Той е актьор, който не се страхува да експериментира, предпочитайки дълбоко противоречивите характери, като Ричард III например – неговият любим Шекспиров персонаж. И затова напълно закономерно дебютира като режисьор именно с полудокументалния филм „В търсене на Ричард” (1996).
Ал Пачино е роден в Бронкс, Ню Йорк, в италоамериканско семейство, което се разпада още докато е съвсем малък. Майка му го отглежда с помощта на родителите си.

Младият Ал проявява силно влечение към театъра и затова избира да учи във Висшето училище по сценични изкуства в Манхатън, откъдето обаче скоро го изключват. Амбициозният младеж не се предава и продължава да изучава актьорското майсторство – отначало под ръководството на Хърбърт Бергхоф, а впоследствие и в прочутото „Актърс студио” в Ню Йорк, оглавявано от знаменития актьор и режисьор Лий Страсбърг. А междувременно си изкарва прехраната, работейки каквото намери - включително и като готвач в италиански ресторант. 
Само година след постъпването си в актьорското студио получава наградата "Оби" (Obie award) за най-добър актьор за ролята си в пиесата "The Indian Wants the Bronx". А после печели и още по-престижната награда "Тони" за участието си в пиесата "Does the Tiger Wear a Necktie?", която се дава за принос към театралното изкуство на Бродуей.
Първото му екранно превъплъщение, което го прави известен, е във филма „Паника в Нийдъл парк” (1971, реж. Джери Шацбърг). В него Пачино играе ролята на нещастен и безволев аутсайдер-наркоман. След време този филм е оценен най-високо сред поредицата заглавия за наркоманията, излезли през 70-те, а играта на Пачино е определена като „потресаваща”.
Още следващата поява на големия екран му носи световна слава. Става въпрос за гангстерската драма на Франсис Форд Копола „Кръстникът” (1972), заснета по романа на Марио Пузо. В нея Пачино играе редом с гениалния Марлон Брандо, с когото си партнира като равен с равен.

Ролята на Майкъл Корлеоне е „най-трудната от всички, с които съм се сблъсквал”, - заявява самият той в едно от интервютата, включени в книгата на Лорънс Гробъл „В търсене на Ал Пачино”, издадена в превод на български от издателство "Колибри" през 2009 г. В нея Пачино споделя интересни подробности за начина, по който подходил към това си превъплъщение.: „При първия „Кръстник” онова, към което се стремях, бе нещо като енигма – непроницаем човешки тип. Уж ясно виждаме този тип, наблюдаваме го, но не можем да кажем, че го познаваме, че сме наясно с неговите мотиви. Когато виждате Майкъл в някои от тези сцени, сякаш изпаднал в транс, сякаш и последната му мозъчна клетка е запълнена с напрегната мисъл, ето, към това се стремях.
Всъщност тогава слушах Стравински, което ми помагаше да изглеждам външно по този начин. Чувствах, че това е драматичният момент при този образ, само така мога да го направя внушителен. Иначе би могъл да стане тъп. Никога не съм работил върху друга роля по този начин...“

Поразителният успех на „Кръстникът” му носи и първа номинация за „Оскар”, но престижната награда ще му се изплъзне под носа не само този път, но неколкократно през следващите две десетилетия.  
Пачино смело се отказва от ролите, с които традиционно си пробиват път в Холивуд повечето актьори. Например във филма „Плашилото” (реж. Джери Шацбърг, 1973) играе отново обречен аутсайдер в партньорство с Джин Хекмън. През същата година излиза и емблематичният филм „Серпико” (реж. Сидни Лъмет, 1973), в който пресъздава живота на реално съществуващ полицай, прославил се с рисковани акции под прикритие и с честната си гражданска позиция.
През 1974 г. отново влиза в кожата на Майкъл Корлеоне за продължението на „Кръстникът”. „От всички мои роли най-дълбоко удовлетворение ми носи участието в „Кръстникът II”. Тази е най-важната“, – споделя той пред своя приятел Лорънс Гробъл. 
В някои от най-ярките и запомнящи се сцени от филма играе с бившия си учител и наставник Лий Страсбърг, изпълняващ ролята на гангстера Хаймън Рот. 
През следващото десетилетие Пачино участва в различни продукции, които не винаги имат успех. Най-запомнящите от тях са, според мен, са: „...И справедливост за всички”, „Белязаният”, „Море от любов". 
Но междувременно по една или друга причина пропуска значими роли в култови ленти, като „Крамър срещу Крамър”, „Роден на 4 юли”, „Апокалипсис сега”, „Междузвездни войни” и дори в „Хубава жена”.
През 1990-а за пореден път влиза в кожата на Майкъл Корлеоне за третата част на „Кръстникът”, но този път нито филмът, нито самият той са на равнището на предишните две части.
През 90-те години Пачино отново приковава вниманието с участията си във „Франки и Джони”, „Гленгари Глен Рос“, „Пътят на Карлито”, „Дони Браско”, „Адвокат на дявола”, „Вътрешен човек” и др. Но най-ярките му изпълнения през това десетилетие са в „Усещане за жена” (реж. Мартин Брест, 1992) и „Жега” (реж. Майкъл Ман, 1995). 
За ролята на слепия и озлобен полковник в оставка от американския римейк на италианския филм на Дино Ризи „Мирис на жена“ (Profumo di donna, 1974) Пачино най-после получава отдавна заслужения „Оскар”, а в „Жега“ за първи път влиза в пряк сблъсък на екрана с най-големия си конкурент сред холивудските звезди – Робърт Де Ниро.
През 2000 г. се пробва повторно като режисьор с „Китайско кафе” (Chinese Coffee), в който изпълнява и главната роля. Филмът е представен по фестивали, но така и не излиза в кината. 
В „Безсъние” (2002) Пачино напомня за най-добрите си превъплъщения в ченгета. След това за участието си в мини-сериала „Ангели в Америка” получава престижните награди „Еми“ и „Златен глобус”. Следващото му забележително превъплъщение е в образа на скъперника Шейлок от филма „Венецианският търговец” (The Merchant of Venice, 2004) по едноименната пиеса на Шекспир. 

Милионите му верни почитатели по цял свят очакват с огромно нетърпение да го видят най-после и в ролята на крал Лир, за която винаги е мечтал. За съжаление, проектът за филм по безсмъртната трагедия на Шекспир с режисьор Майкъл Редфорд не можа да се осъществи. Възможно е един ден именно чрез това си вечтано превъплъщение Пачино да докаже за сетен път, че е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ! Макар че, самият той признава следното в книгата на Лорънс Гробъл „В търсене на Ал Пачино”: "Актьорският занаят продължава да си остава загадка за мен. Човек никога не може да го проумее докрай. Репетираш, колкото щеш, научаваш се да надвиваш отегчението, непрекъснатото чакане, но истинската игра – нея не можеш да разбереш".  

По-миналата година Пачино завърши четвъртия си филм като режисьор, озаглавен „Саломе“ (Salomé), който е представен на Венецианския кинофестивал, но все още не е излязъл в киносалоните. 
През 2014-а излизат два филма, в които Пачино отново демонстрира блестяща форма. В "Принизяването" (The Humbling) изгражда почти автобиографичен образ на застаряващ актьор - бивша театрална звезда, който се опитва да се пробуди за живот и за ново доказване на сцената. В много отношения филмът на Бари Левинсън прилича на "Бърдмен" на Иняриту.
Още по-силно въздействащо е изпълнението на Пачино в друга независима продукция, озаглавена "Мангелхорн" (Manglehorn, 2014), която е заснета с нищожния бюджет от 4 млн. щатски долара. Представена е в основния конкурс на миналогодишния Венециански кинофестивал, както и на 28-ото издание на нашата Киномания. Режисьорът на филма Дейвид Гордън Грийн съчетава чудесно в него хумор и проницателност, за да изведе Пачино към може би най-силната му роля от години. За съжаление, нашите разпространители не счетоха за нужно да закупят "Мангелхорн", но затова пък изненадващо пуснаха наскоро "Дани Колинс" - последният (засега) филм с Ал Пачино, който обаче не се откроява с нищо.  Но всички ние оставаме оптимисти и продължаваме да очакваме с нетърпение поредния изненадващ филм с нашия любимец, който ще затвърди завинаги убеждението ни, че именно ТОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ! Възможно е това да се окаже още филмът на Хармони Корин "The Trap", който се очаква след 2 години или отлагания неколкократно проект на Мартин Скорсезе, озаглавен "Ирландецът", който трябва да събере отново Пачино и Де Ниро. Но аз лично възлагам най-много надежди на филма, който ще му даде възможност да се превъплъти най-после в жадуваната роля на крал Лир. Дано има късмета да сбъдне мечтата си и всички да видим още след 2-3 години най-после едноименния филм под режисурата на Майкъл Редфорд ("Венецианският търговец")!