Навършиха се 120 години от деня (13 февруари), в който братята Луи и Огюст Люмиер патентовали своя апарат за движещи се изображения, благодарение на който няколко месеца по-късно се е състояла първата в историята платена публична кинопрожекция. Както е известно, на 28-и декември 1895 г. в Париж те демонстрирали няколко кратки серии от своите „движещи се фотографии”, включително и първия си късометражен филм "Работници излизат от фабриката на Люмиер в Лион", който е бил заснет през пролетта на същата година.
Според легендата, историческото изобретение на двамата братя е свързано с една безсънна нощ на по-малкия от тях Луи Люмиер, причинена от силно главоболие. Болката не му позволила да заспи до разсъмване, но будуването си заслужавало. Защото на сутринта се родила идеята му за устройство, състоящо се от проектор с палечен механизъм за поддържане и придвижване на перфорирана кинолента със заснети на нея изображения. Именно това свое изобретение братята Люмиер патентовали на 13 февруари 1895 година! През 1896 Огюст и Луи Люмиер правят турне, за да го представят и пред света. Навсякъде прожекциите им предизвикват истински фурор. Това важи особено за най-известния филм в историята на киното „Пристигането на влака на гара Ла Сиота” (L'Arrivée d'un train à La Ciotat).
Изобретението на Огюст и Луи Люмиер оказва огромно влияние върху развитието на културата, но странното е, че по онова време двамата братя са смятали, че киното няма бъдеще и затова се ориентирали към фотографията и тяхната компания „Люмиер” се превръща в един от най-големите европейски произодители на фотографски материали.
Независимо от това, признателното човечество продължава да отбелязва датата на първата им кинопрожекция като Международен ден на киното. Демонстрираната тогава „магия на движещите се картинки” символизирала тържеството на техническия прогрес. Днес от „най-важното от всички изкуства” се очакват нови технически чудеса. Триизмерната визия завладява не само екраните в киносалоните, но и в домовете на хората. Дали това ще допринесе за развитието на киното като изкуство или то ще продължи да деградира към все по-самоцелни зрелища – ще покаже бъдещето. Но каквото и да е то, не бива да се отрича фактът, че след откриването на книгопечатането, изобретението на киното е втората решителна крачка на човечеството за демократизиране на културата. За съжаление, още от зората на своето възникване то плаща дан на превръщането си в развлекателна промишленост. И днес като че ли това е най-голямата заплаха пред съществуването му като изкуство.