Адреналинът в този филм наистина е в повече. И това навярно е накарало родните разпространители да преведат многозначителното му заглавие „Drive“ с еднозначното „Живот на скорост“.
То обаче не ни казва абсолютно нищо за неудържимия стремеж (drive) на наназования основен персонаж, който е Driver не само в смисъл на шофьор, но и на човек, изпитващ непреодолимо влечение (drive) към истинските неща в живота, нямащи нищо общо със заместителите от типа на „живот на скорост“.
За разлика от повечето филми с подобни криминални сюжети, неговият герой изпитва дълбок копнеж по нещо повече от псевдореализацията си на специалист по бягства с коли от местопрестъпленията. Сравненията с други популярни заглавия са просто неизбежни и вероятно някои ще открият сходства с режисьорския почерк на Люк Бесон („Леон“) или с персонажа на Джейсън Стейтъм от „Механикът“.
Но аз се сещам за „Шофьор на такси“ на Скорсезе, защото героят на Райън Гослинг, подобно на този на Де Ниро, също наивно вярва, че работата му като „Driver“ няма нищо общо с мръсотията, до момента, в който срещата му с Красотата (в лицето на миловидната Кери Мълиган) не го подтиква към отчаяни действия, които ще го принудят да си изцапа ръцете. Както „Шофьор на такси“ без Робърт Де Ниро би бил съвсем различен филм, така и „Живот на скорост“ дължи извънредно много на Райън Гослинг, за да е много повече от поредния екшън трилър.
Признавам, че първоначално бях подразнен от неговата безизразност, наподобяваща защитната маска, с която героят му изпълнява опасните си каскадьорски номера. Но впоследствие прозрях, че именно тя е ключова за разбирането на вътрешната му празнота, произтичаща от липсата на цел и смисъл на неговото съществование, преди вцепенената му душа да се пробуди за чувствата и любовта.
Филмът е основан върху криминален сюжет, заимстван от едноименния роман на Джеймс Салис. Героят на Райън Гослинг е талантлив каскадьор, който денем участва в опасни сцени с коли по снимачните площадки на Холивуд и работи в автосервиза на свой приятел, а нощем помага на професионални обирджии да избягат от местопрестъплението, благодарение на изключителните му шофьорски способности.
Главният персонаж впечатлява още от първия кадър с харизма и обаяние, които обаче крият плашеща двойнственост. В един момент е сдържан и невероятно чаровен, а в друг – опасно жесток. Погледнат отстрани неговият „живот на скорост“ сякаш прелива от криминална романтика. А стриктното следване на свой собствен кодекс на честта го кара да вярва, че няма нищо общо с насилието, на което реално служи. За съжаление, опасните игри рядко завършват щастливо – особено когато участващите в тях "герои" са много по-близки до реалността, отколкото до художествената измислица.
Не случайно един от рекламните слогани на филма гласи: „Някои герои са истински“ (Some Heroes Are Real).
„Drive: Живот на скорост“ изобилства с улични преследвания и успява да задържи напрежението до последния кадър. При това датският режисьор Никълъс Уиндинг Рефн („Bronson“, „Valhalla Rising“ и др.) демонстрира майсторство, каквото рядко може да бъде видяно в жанровото кино и напълно си заслужава наградата за режисура от последния кинофестивал в Кан. Не само Райън Гослинг, но и Браян Кранстън, Албърт Брукс, Оскар Айзък, Кристина Хендрикс и Рон Пърлман са изключително убедителни в своите превъплъщения. А Кери Мълиган, която макар и да няма особено голяма роля, съумява да придаде на своята чаровна героиня нужната доза уязвимост и чистота, подтикнала главния персонаж към самоубийствения му опит да я спаси. Впрочем, много е вероятно неговата мотивация да остане непонятна за зрителите, отказващи да направят усилие да го „дофантазират“ на екрана на собственото си въображение. Това важи особено за отворения финал, който ни провокира сами да разгадаем загадката за живота и смъртта на обаятелния антигерой от този необикновен филм.