Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НИКИТА МИХАЛКОВ НА 75


27.10.2020  Текст:  Красимир Кастелов

годишнина

   

Световно известният режисьор и актьор Никита Михалков навърши на 21 октомври 75 години. По този повод се изписаха дежурните дитирамби в официалните медии на Русия, а и в някои от нашите. 

Владимир Путин го поздрави лично във видеообръщение, а освен това по случай годишнината на своя любимец е подписал указ за неговото удостояване с поредното държавно отличие – званието "Герой на труда" "за специалните му заслуги в развитието на отечествената култура, изкуство и дългогодишната плодотворна работа". Михалков вече е пълен кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството", трикратен лауреат на държавна награда на Русия и народен артист на РСФСР,  информира сайтът rbc.ru

И той навярно заслужава това признание, както заслужава обаче и сериозни критики за позицията или може би по-вярно е да се каже за позата, която заема през последните 20 години - не само като творец, но и като гражданин.

Ще си позволя да публикувам отново в същия вид написаното за него преди 10 години, защото не мисля, че се е променил през този период. Може би е станал още по-уверен в това, че превъзхожда всички и по тази причина никой няма право да го критикува или да не се съгласява с него. А и като кинотворец не се е отчел с нещо кой знае какво. С изключение може би на филма му "Слънчев удар", който обаче не достига равнището на ранните шедьоври.

Никита Михалков е мощна фигура, чиято значимост става очевидна с времето", - заяви по повод на неговата 65-годишнина в интервю за "РИА Новости" големият руски режисьор Глеб Панфилов. Сега навярно би повторил казаното. И навярно мнозина с пълно основание ще се присъединят към тази оценка.

Действително едва ли някой би се наел да оспорва значимостта на Никита Михалков не само за руската, но и за световната култура. В продължение на половин век той снима и продуцира филми, пише сценарии, изпълнява интересни роли – не само на екрана, но и в обществения живот на Русия. Оглавява Съюза на руските кинематографисти от 1998 г. ръководи Московския международен кинофестивал от 1999 г., както и кинокомпанията „ТриТе”, а също и благотворителен фонд в помощ на киноветераните. 

За „Изпепелени от слънцето” Никита Михалков бе удостоен с награда „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм през 1994г. На церемонията по награждаването в Лос Анджелис знаменитият режисьор излиза със своята малка дъщеричка Анна, която също играе във филма му.
За пръв път се появява на екрана едва 14-годишен, а на 18 изпълнява една от главните роли в легендарния филм на Георгий Данелия „Аз крача из Москва”, която го прославя не само в рамките на бившия Съветски съюз. И както показва неговият по-нататъшен път в киното, този толкова ранен успех не е бил случаен. 
Актьорските превъплъщения на Никита Михалков във филмите на неговия брат Андрей Михалков-Кончаловски („Сибириада”, „Дворянско гнездо”), Елдар Рязанов („Жесток романс”, „Гара за двама”) и разбира се в много от собствените му филми („Свой сред чужди, чужд сред свои”, „Незавършена пиеса за механично пиано", „Изпепелени от слънцето”) подтвърждават, че е превъзходен актьор.

 
 
 
 
Никита Михалков играе чудесно в много от собствените си филми. Например "Незавършена пиеса за механично пиано" (вляво), "Свой сред чужди и чужд сред свои" (в средата) и "Изпепелени от слънцето" (вдясно).

Актьорското си образование получава в Шчукинското театрално училище в Москва, откъдето обаче е изключен в четвърти курс, заради участията му в киното. Впоследствие завършва кинорежисура във ВГИК (класа на Михаил Ром, който е учител и на по-големия му брат Андрей Кончаловски). 
Още дебютният режисьорски филм на Михалков „Свой сред чужди и чужд сред свои”, заснет през 1974г., се харесва не само на зрителите, но и на критиците, за които Никита Михалков става истински любимец – особено след излизането на следващите му режисьорски филми: „Робиня на любовта” (1976), „Незавършена пиеса за механично пиано” (1977), „Пет вечери” (1979), „Няколко дни от живота на Обломов” (1980), „Роднини” (1982), „Без свидетели” (1983), „Очи чорние” (1987), „Урга” (1991), „Изпепелени от слънцето” (1994).


Александър Калягин и Евгения Глушенко в "Незавършена пиеса за механично пиано". 

Благодарение на тези свои филми Михалков заслужено се превръща не само в един от най-големите руски, но и световни кинорежисьори, който при това става любимец на истински изкушените от киното хора навсякъде по света. В неговите филми изпълняват някои от най-добрите си роли знаменити актьори, като Табаков, Калягин, Петренко, Любшин, Меншиков, Мордюкова, Гурченко, Гафт и даже Мастрояни.

Никита Михалков е роден в Москва на 21 октомври 1945 - годината на победата на родината му във войната с нацистка Германия. И не случайно под знака на победата преминава целият му живот до момента. Даже самото му име – Никита – в превод от гръцки означава „победител”.

Израства в семейството на известния детски писател Сергей Михалков (три пъти автор на химна на Съветския съюз и на Русия - през 1942, през 1977 и през 2000) и поетесата Наталия Кончаловска, която произхожда от род на знаменити художници (внучка е на Василий Суриков и дъщеря на Пьотр Кончаловски). 
Особено значим в творческата биография на Михалков е периодът от 1974 до 1994, когато излизат най-ярките му филми, оставили дълбока диря не само в руското, но и в световното кино. Но по мое мнение после настъпва творчески регрес, съвпадащ с възхода му като обществено-политическа фигура в Русия. Днес той продължава да е сред най-приближените хора на Путин.

Мнозина се възхищават на филма „Сибирския бръснар” (1998), правейки се, че не забелязват очевидното залитане на Михалков по великоруските държавнически идеи и грандоманското му опиянение от собствената персона.

Тази пагубна тенденция бе продължена и в безспорно талантливия му филм „12” (2007).

Но с продължението на най-награждаваната досега своя творба „Изпепелени от слънцето”, Михалков се натъкна на мощния отпор - както от хората, които откриха във филма му многобройни недостатъци, така и от тези, които не могат да му простят заиграванията с властта в Русия.

В руското медийно пространство се завихри истинска буря от остро критични коментари по повод първата част на това продължение, излязла през тази пролет. И трябва да кажа, че повечето от тях са напълно основателни. (Повече по темата може да прочетете тук , тук и тук.) 


Никита Михалков в кадър от своя филм „Изпепелени от слънцето 2. Предстояние”.

Филмът „Изпепелени от слънцето 2. Предстояние” се провали с трясък в Русия. Не получи и никакви международни отличия. 

Никита Михалков е автор и на няколко документални филма. През 1993г. заснема „Анна: от шест до осемнайсет”, който е посветен на неговата дъщеря. През 1995-та излиза „Реквием за Великата Победа” (сърежисьор Сергей Мирошниченко), а през 1996-та „Никита Михалков. Сантиментално пътешествие до моята Родина. Музиката на руската живопис”. 

През 2003г. Никита Михалков се посвещава на документалната публицистика, пускайки съвместно с тв-канала „Русия” цикъл от програми, посветени на различни известни белогвардейци, озаглавен „Никита Михалков. Руският избор”. През същата година излизат още два негови документални филм: „Баща” и „Мама”, посветени на неговите родители. 
През 2006г. заснема кратък документален филм, посветен на 55-годишнината на президента на Русия Владимир Путин, озаглавен "55".


Никита Михалков е сред най-близките хора на най-силния човек в Русия - Владимир Путин.

Повечето от филмите на Никита Михалков са известни по целия свят. Много от тях са обсипани с национални и международни награди. Безспорно към момента той е най-прочутият и най-награждаваният руски кинорежисьор.

По случай 75-ия му рожден ден излезе документален филм за него, озаглавен "Движение нагоре" (Движение вверх). 

Източници: моята публикация за Никита Михалков по случай неговата 70-та годишнина, както и словото на руския писател Николай Кофирин по случай 70-ия рожден ден на Михалков, публикувано в сайта на радио "Ехото на Москва" на 21 октомври 2015 г. 


 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации