В своята „Одисея“ Кристофър Нолан използва мащаба на митологичния епос, за да разкаже за човека след войната. Филмът превръща ностоса — завръщането у дома — в трагедия на паметта, вината и разпадащата се самоличност. Анализът проследява нелинейното повествование, нравствено двусмислената хитрост на Одисей, активната роля на Пенелопа, отношенията между баща и син и превръщането на Итака в последното бойно поле, където героят трябва да реши дали все още има право да нарече дома свой.