Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЖАН РЕНО - ПРОФЕСИОНАЛИСТЪТ


31.07.2018  Текст:  Kastel

СТАТИИ

   
  70 години навърши един от най-харизматичните френски актьори, превърнал се в любимец не само на масовата публика, но и по-изкушените от филмовото изкуство зрители.
 
ЖАН РЕНО има толкова много участия в любими на широката публика хитове, че отдавна би могъл да се отдаде на заслужен отдих. Но за радост на многобройните си поклонници още се снима активно. И на своите 70 години продължава да е сред най-търсените и прочути френски актьори, ангажирани средно в три продукции годишно. Сред най-важните достойнства на този актьор, което го отличава от повечето съвременни кинозвезди е, че с еднаква лекота се превъплъщава и в сериозни, и в комедийни роли. 
 
В момента е пред завършване британската военна драма „В очакване на Ана”, в която играе главната роля в партньорство с Анжелика Хюстън. На различен етап от производство са още три филма с негово участие – един испански (4 latas) и два американски (Doorman” и „Човекът, който спаси Париж). Зрителите не спират да го обожават и лесно му прощават не толкова впечатляващите му превъплъщения напоследък. Но навярно малцина знаят подробности за дългия и труден път, който му се е наложило да измине, преди да си спечели сегашния статут на любимец не само на непретенциозната масова публика, но и на изкушените от седмото изкуство зрители.
 
Жан Рено, чието истинско име е Хуан Морено-и-Ерера Хименес, е роден на 30 юли 1948 г. в Казабланка (Мароко) в семейството на бедни испански преселници от Андалусия. Неговият баща е бил линотипьор в печатница, а майка му – шивачка, която мечтаела да стане актриса. Най-вероятно именно това е повлияло върху нейния син, който бил приет да учи театрално майсторство в Консерваторията на Казабланка (Conservatoire de Casablanca)Моментът обаче се оказал неподходящ, защото точно по това време в Мароко избухнали размирици и на младия Хуан се наложило да се премести със семейството си във Франция, където постъпва в армията, за да се сдобие по-бързо с гражданство. Специалната подготовка, която получава там му помага след време да изпълнява с лекота роли на корави мъже.
 
Изучава актьорско майсторство в курсовете на Рене Симон, играе в телевизионни постановки и на сцената на театър Ecce Homo” и си променя името със звучния и лаконичен псевдоним Жан Рено. Но преди да започне истинската му кариера в киното се налага да смени няколко професии. Бил е  шофьор, счетоводител и митничар. И едва 31-годишен получава възможност да дебютира на големия екран в малка роля от филма на Раул Руис „Хипотезата на откраднатите картини (L'hypothèse du tableau volé, 1979). Следват превъплъщения в епизодични персонажи под режисурата на Коста-Гаврас в "Сияние на жена(Clair de femme, 1979) и на Жак Руфио в „Минувачката от Сан-Суси(La passante du Sans-Souci, 1982), в които блестят Ив Монтан, Симон Синьоре, Роми Шнайдер, Мишел Пиколи и др.
 
Нищо обаче не предвещава, че и той ще се превърне в звезда от техния ранг, преди запознанството с едва 22-годишния тогава Люк Бесон, който му поверява водещи роли в ранните си нискобюджетни филми, които му дават възможност да загатне за огромния си актьорски талант.
Тяхното великолепно сътрудничество, започнало с
филма Предпоследният(L'avant derniere, 1981) и продължило с „Последната битка(Le derniere combat, 1983) и „Метро(Subway, 1985) допринася за бързото прославяне и на двамата.

 Най-значимите филми на Бесон са с неизменното участие на Жан Рено, който винаги е твърдял, че възприема този режисьор като свой ангел-пазител.

Това, естествено, не му пречи да се снима с не по-малък успех и във филми на други големи майстори на киното, като Бертран Блие, Микеланджело Антониони, Роберто Бенини,  Жан-Мари Поаре, Роланд Емерих и др.

Огромната му популярност идва след изпълнението на една от главните роли в може би най-хубавия филм на Люк Бесон
Безкрайна синева(Le grand bleu, 1988). Любопитно е, че много скоро сменя романтичния си имидж от този филм, с коренно различно превъплъщение пак под режисурата на Бесон в образа на „чистача” – безжалостният наемен убиец от „Никита (Nikita, 1990).

Четири години по-късно получава нова възможност от своя приятел да влезе в кожата на професионален убиец от нашумелия му 
филм "Леон" (Leon, 1994), пресъздал на екрана трогателната история за необяснима привързаност между жесток гангстер (Жан Рено) и миловидна тийнейджърка (13-годишната тогава Натали Портман).

След впечатляващите участия в някои от най-ярките филми на Люк Бесон, Жан Рено е обсипан с предложения да се снима и в холивудски суперпродукции.
Най-известните му роли отвъд океана са в: „Мисията невъзможна” на Браян Де Палма (в партньорство с Том Круз, Джон Войт и др.„Годзила” на Роланд Емерих, Ронин” на Джон Франкенхаймър (в тандем с Робърт Де Ниро), „Шифърът на Леонардо” на Рон Хауърд (в партньорство с Том Ханкс и Одри Тоту). Любопитно е, че Жан Рено предпочел да участва в „Годзила” пред възможността да играе в „Матрицата” ролята на агент Смит.

През
1993-та се снима във френската фантастична комедия на Жан-Мари Поаре Дошли от миналото(Les visiteurs), превърнала с в касов хит, което става причина за създаването на три продължения също с негово участие.
Напоследък големият актьор все по-рядко се превъплъщава в образи, съответстващи на огромния му талант. Случва се да се снима в лековати комедийки, които едва ли някой би запомнил, ако не беше неговото участие в тях. Все пак, дори и сред тези непретенциозни филми се открояват, според мен, заглавията: „Като главните готвачи” (Comme un chef, 2012), „Моето лято в Прованс” (Avis de mistral, 2014) и др.
Жан Рено се е женил три пъти и от всяка съпруга има по две деца. С третата си съпруга румънката Зофия Борукя (Zofia Borucka), която е модел и актриса, живее от 2006-а година.
Рено говори свободно пет езика: испански, английски, френски, италиански и арабски.
Приет е за член на Ордена на Почетния легион (Ordre national de la Légion d'honneur), което е  висш знак за отличие, почит и официално признание за особени заслуги във Франция.
 
 НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ С ЖАН РЕНО

МЕТРО (1985, реж. Люк Бесон)

Ако искате да се убедите
в това, че името Жан Рено съвсем не е синоним само на мъжественост и бруталност, а по-скоро символ на мощен и необичаен талантби трябвало задължително да гледате този филм. Защото в първия комерсиален успех на режисьора Люк Бесон актьорът с испански корени с такава лекота и финес изгражда сложен драматичен характер, че става напълно ясно защо се прочува именно след това свое превъплъщение на екрана. Във филма, в който главните роли са поверени на Изабел Аджани и Кристоф Ламбер, Рено трябва да влезе в кожата на сложен персонаж — мълчалив, дори аутичен барабанист, за коготоритъмът е целият му живот. Именно тази роля е отправната точка на стремителния възход в кариерата на 37-годишния тогава Рено. Забелязан е и от сериозната критика, а зрителите започват да го разпознават по улиците и много скоро се превръща в един от техните екранни идоли.
 
БЕЗКРАЙНА СИНЕВА(1988, реж. Люк Бесон)
 
Този филм на Люк Бесон, който е основан върху реални събития, разказва историята на двама неразделни приятели-гмуркачи, които са като обсебени от красотата на морските дълбини. Ролите пресъздават Жан-Марк Бар  и Жан Рено. Продукцията е знаменателна със солидния си бюджет, невероятната красота на подводните снимки, в които Бесон има пряко участие като един от операторите и с… провала си във Франция. Но само там. Защото малко по-късно специално за американския пазар и останалия свят е създадена нова версия, в която тъжният край е заменен с хепиенд, саундтракът на Ерик Сера - с музиката на Бил Конти, а самият сюжет - преосмислен. Разбира се, такива разкрасявания се правят понякога в киното, когато се търси контакт с по-широка публика, но това става за сметка на реализма. Макар че, гмуркачът, който е прототип на персонажа, пресъздаден от Жан Рено, е жив и до днес, то неговият приятел Жак Майол (акт. Жан-Марк Бар) се самоубива през 2001 г.
 
НИКИТА(1990, реж. Люк Бесон)
 
Всичко започва от едноименния клип на Елтън Джон. Люк Бесон се вдъхновил от него и заснема филм, станал толкова популярен, че предизвиква след време създаването на римейк и дори сериал със същото заглавие. Жан Рено изпълнява блестящо ролята на брутален „чистач” (професионален убиец). Докато се заплитат шпионските интриги, а главният женски персонаж (прекрасната Ан Парийо) прави труден избор между работата и личния живот, тойс каменен израз на лицето убива... Увлекателен, динамиченсюжет, отличен актьорски състав, майсторска режисура – това са съставките, които допринасят за касовия успех на филма. След него Бесон получава безсрочен пропуск за Холивуд, докато Жан Рено донякъде разваля репутацията си, защото масовата публика започва да очаква от него предимно превъплъщения в отблъскващи персонажи.
 
ДОШЛИ ОТ МИНАЛОТО(1993, реж. Жан-Мари Поаре)
 
След излизането на тази фантастична комедия светът узнава, че Жан Рено може да бъде и съвсем друг, а не само страшен. Може да бъде невероятно смешен и дори романтичен. Ролята на доблестния рицар под режисурата на Жан-Мари Поаре, дава ново направление в кариерата на актьора, спасявайки го от едноплановостта, която е погубила немалко таланти. Неочакваното му превъплъщение в образа на грамадния и някак несъразмерен персонаж от този филм, изглежда дотолкова органично, че само по себе си е достатъчно забавно. А от момента, в който героят на Рено проявява трогателната си грижа за дамата на своето сърце, просто няма как да не го обикнеш. Именно с тази чистокръвна френска комедия, която успява да разсмее дори най-сериозните и мрачни зрители,  Жан Рено спечелва обожанието на масовата публика и се превръща в любимец на нейната женска половина. Белмондо и Делон  започват да усещат сериозната конкуренция на новия секс-символ на френското кино.
 
ЛЕОН(1994, реж. Люк Бесон)
 
Този драматичен и трогателен филм за отношенията между  наемен убиец (Жан Рено) и момиче - тийнейджър, мъстящо за гибелта на своето семейство (Натали Портман), е ако не класика, то най-малкото една от най-знаковите творби в киното на 90 – те години. И най-добрият филм с участието на Жан Рено.
Неговият Леон не е вече хладнокровният чистач от „Никита”. Този убиец проявява чувствителност - той е много по-сложен и противоречив характер. Нещо повече – спечелва сърцата на зрителите с неотразимата си обаятелност. Даже смъртоносният му занаят не е в състояние да отблъсне зрителя, защото през цялото време той се бори с много по-големи негодници от самия него. Като истински любящ баща се грижи за осиротялото момиче, опитвайки се да я научи на онова, което истински умее, а именно – майсторски да убива.
 
ПУРПУРНИТЕ РЕКИ(2000, реж. Матьо Касовиц)
 
Този трилър открива нова глава в творчеството на Жан Рено, която е свързана с участията му в още два филма (Пурпурните реки 2: Ангели на апокалипсиса” и „Империята на вълците”), заснети въз основа на мрачните сценарии на известния френски писател Жан-Кристоф Гранже. 
Пурпурните реки от кръв наистина текат безспирно през цялото време, което за филм с участието на
Жан Рено не е нещо необичайно. Но главното не е това, а жестокият и изтънчен психологизъм на неговото изпълнение, заставящ ни да изгледаме това нелеко зрелище буквално на един дъх.

Използвани източници: allocine.frkinopoisk.ruimdb.com
 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание