53 кинофестивал в Карлови Вари

• 
• Add new коментар

Голямата награда „Кристален глобус“ на 53-ия международен кинофестивал в Карлови Вари (27 юни – 7 юли 2018) получи филмът „Не ме е грижа, ако останем в историята като варвари“ на реж. Раду Жуде. Той е петстранна копродукция между Румъния, Чехия, Франция, България и Германия. Ала филмът не само бе с най-дълго заглавие на фестивала, но и най-добрият в основния конкурс от 12 селектирани ленти.

Раду Жуде е направил добросъвестно историческо проучване и води диспут за една мрачна страница от румънската история, когато армията под командването на маршал Йон Антонеску извърша „етническо прочистване“ (холокост) на десетки хиляди евреи в зоната около източния фронт през Втората световна война. Наградата е справедлива и заслужена, но за съжаление нашето творческо участие е съвсем символично, единствено чрез гримьорката Петя Симеонова.
Затова пък много спорна е втората по важност Специална награда за аржентинския филм „Ваканция във Флорианополис“ (Sueño Florianópolis) с режисьор Ана Кац, който бе отличен също за най-добра актриса в лицето на Мерседес Моран и в добавка с приза на международната кинокритика (ФИПРЕССИ). Това е семпъл разказ за едно аржентинско семейство, което прекарва ваканцията си в съседен бразилски курорт. Мнозина виждат в този необясним „дъжд“ от отличия натрапчива политкоректност по отношение на актуалната тема за домашното насилие и статута на жената в семейството. Особено куриозна е наградата на критиката, присъдена от тричленно жури. Защото други 12 критици, акредитирани в Карлови Вари, оцениха филма във фестивалния вестник едва с 2.45 точки (по петобална скала) и така той се оказа на предпоследно място сред 12-те конкурсни заглавия! Фрапиращо разминаване!

Журито недооцени и руския филм „Подхвърлен“ (Подбросы) – трети за режисьора Иван Твердовски, като му присъди само „специално отбелязване“ (нещо като „почетен диплом“). А неговата ярка метафоричност като обобщение на социалните проблеми в страната, потънала в тежка корупция и драмата на индивида в тази среда, останаха някак незабелязани.

Безспорна обаче е наградата за най-добър актьор на Моше Фолкенфлик от израелския филм „Спасение“ (Geula) на реж. Йозеф Мадмони и Боаз Яков. Техният разказ за самотен баща, който се грижи за раково болната си дъщеричка е наистина трогателно искрен и изведен с чист актьорски психологизъм. Това бе оценено и от Екуменическото жури, което присъди на филма своята награда.

Във втората конкурсна категория „На изток от запад“ тази година бяха селектирани 12 заглавия и то само първи или втори филм за младите им режисьори. Тук руско-киргизкият „Планината Сюлейман“ (Suleiman gora) на дебютантката Елизавета Стишова справедливо получи единствената награда.

В документалната категория (също 12 пълнометражни филма) без никаква изненада за най-добър бе обявен „Свидетелите на Путин“ (Свидетели Путина) на реж. Виталий Мански. Той отдавна е критично настроен към политическата пирамида в Москва, филмът му е остро изобличителен и може би поради това, а и заради други конфликтни сблъсъци с властта, режисьорът от известно време живее в Рига, а филмът е копродукция на Латвия, Швейцария и Чехия.

По традиция фестивалът всяка година кани като специални гости изявени творци от световното кино и ги удостоява с Почетен „Кристален глобус“ за цялостен принос.
Тази година елегантната статуетка получиха американците Бари Левинсън (сценарист, режисьор, продуцент) и Тим Робинс (актьор, режисьор, продуцент).
Те, разбира се, представиха свои нови филми
и разговаряха дълго със зрителите и акредитираните журналисти.