НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Блестящият и мистериозен британски актьор Даниъл Дей-Луис навърши 61 години на 29 април, а два месеца по-рано не получи напълно заслужения четвърти "Оскар" за брилянтното си изпълнение на главната роля във филма на Пол Томас Андерсън "Невидима нишка". Възможно е това заглавие да остане в историята на киното и с факта, че е последното в невероятната кариера на Даниъл Дей-Луис. Защото, както е известно, самият той неотдавна обяви официално, че ще прекрати да се снима след завършването на този филм.

60-годишният британец, който има ирландско и английско гражданство, е може би най-титулуваният актьор в световното кино. По-титулуван е дори и от Робърт Де Ниро, с когото често е сравняван. Достатъчно е да се каже, че е единственият, който е удостояван три пъти с „Оскар“ за главна роля за ролите си в „Моят ляв крак“ (My Left Foot: The Story of Christy Brown, 1989), „Ще се лее кръв“ (There Will Be Blood, 2007) и „Линкълн“ (Lincoln, 2012). Номиниран е още три пъти в същата категория за своите превъплъщения във „В името на Отца“ (In the Name of the Father, 1993), „Бандите на Ню Йорк“ (Gangs of New York, 2002) и "Невидима нишка" (Phantom Thread, 2017). А фактът, че тези негови постижения са осъществени за по-малко от 30 години, ги прави още по-забележителни.

Не са известни причините за оттеглянето му от филмовия бизнес. Съобщението за пресата, оповестено от неговата представителка Лесли Дарт, гласеше буквално следното: „Даниъл Дей-Луис няма да работи повече като актьор. Той изразява своята огромна благодарност на своите партньорите на зрителите, които са го подкрепяли през цялата му кариера. Това е лично решение, което нито той самият, нито неговите представители ще коментират по какъвто и да било начин“.

Изключителната актьорска репутация Даниъл Дей-Луис се дължи не само на многобройните награди, а преди всичко на неговата невероятна отдаденост при изграждането на всяка от крайно различните една от друга роли. В интервю за Би Би Си през 2013 година, скоро след излизането на филма „Линкълн", той споделя някои неща по тази тема: „Когато говоря за това, ми се струва, че сам си копая гроб. Защото рискувам да изглеждам излишно важен и дори надут, с което да увелича и без това широко разпространената за мен представа като за крайно странен актьор. Но за мен стилът на моята работа е пределно органичен“.

Известно, че Даниъл Дей-Луис винаги се е придържал към метода на Станиславски. Още по времето на пребиваването му в бристолския театър "Олд Вик", където започва актьорската му кариера, за него започват да говорят като за актьор с огромен творчески потенциал. Ето казва в тази връзка пред Би Би Си Гордън Уарнек, негов партньор от филма на режисьора Стивън Фриърс „Моята прекрасна пералня“ (My Beautiful Laundrette, 1985): „Даниъл съвсем не беше странен. И двамата бяхме тогава начинаещи актьори, снимащи се в поредния филм, на който никой не вещаеше успех и слава. Но, навярно, още тогава е започнала да се проявява необикновената му способност да се вживява максимално в образа. Най-важното за него беше да постигне стопроцентова органичност на присъствието си в кадър. Неговите успехи му създадоха репутацията на актьор, притежаващ едва ли не някакво тайнствено умение да се превъплъщава. Но аз мога да свидетелствам, че цялата тайна се заключава в упоритата работа и щателната подготовка за всяка роля“.
Източници: fandor.com,  theguardian.com, bbc.com