Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ПОЧИНА ВИТОРИО - ПО-ВЪЗРАСТНИЯТ ОТ БРАТЯТА ТАВИАНИ


16.04.2018  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

На 88 години си отиде от този свят кинорежисьорът ВИТОРИО ТАВИАНИ, заснел заедно със своя по-малък брат Паоло Тавиани някои от най-ярките филми в историята не само на италианското, но и на световното кино.
Знаменитият режисьорски тандем, просъществувал повече от половин век, е бил удостояван с трите най-значими фестивални отличия: „Златна палма”, „Златен лъв” и „Златна мечка”.

Виторио (роден на 20 септември 1929 г.) и Паоло (роден на 8 ноември 1931 г.) Тавиани са родени в Сан Миниато - малко село в Тоскана. Следват изкуство в университета в Пиза, а след това се насочват към киното, повлияни от срещата си с неореалистичния шедьовър "Пайза" на Роберто Роселини.

През 1954 г. братята дебютират с късометражния документален филм „Сан Миниато, юли'44” (San Miniato, luglio '44), разказващ за избиването на част от жителите на родното им село от нацистите. Пълнометражният им режисьорски дебют в игралното кино (съвместно с Валентино Орсини)  е „Човек за изгаряне” (Un uomo da bruciare, 1962), в който Джан Мария Волонте изпълнява първата главна роля в своята блестяща актьорска кариера.

Остри и безпощадни наблюдатели на промените, които разтърсват и формират италианското общество, Паоло и Виторио Тавиани преплитат в творчеството си история, психологически анализ и лиризъм, подчертан от въздействащата музика на Никола Пиовани, която превръща филмите им в кинематографични опери, където мечтите и реалността са тясно свързани.

С „Брачно беззаконие” (I fuorilegge del matrimonio, 1963), в който участват Уго Тоняци и Ани Жирардо, режисьорската двойка създава отново заедно с Валентино Орсини една сладко-горчива комедия по темата за развода, а първият им голям международен успех идва с „Алонзанфан” (Allonsanfàn, 1974, който представя Италия в годините след Наполеон и провала на революционните вълнения с блестящите актьорски превъплъщения на Марчело Мастрояни и Леа Масари.

През 1977 г. екранизират автобиографичната книга на писателя Гавино Леда за суровата съдба на сардинско момче, отглеждано с рядка бруталност от неукия си баща – овчар. Техният „Баща – господар” (Padre padrone, 1977) предизвиква бурни дискусии в Кан, но в крайна сметка получават за него „Златна палма”, въпреки изключително силната конкуренция в лицето на сънародниците им Еторе Скола („Един особен ден”) и Марио Моничели (Един дребен, дребен буржоа”), както и на Вим Вендерс („Американският приятел”), Робърт Олтман („Три жени”), Карлос Саура („Елиза, живот мой”), Ридли Скот („Дуелистите”), Ищван Сабо („Будапещенски разкази”) и др.

Темата за войната, пречупена през призмата на детството, продължава да вълнува братя Тавиани и в „Нощта на Св. Лаврентий” (La notte di San Lorenzo, 1982), който е удостоен с Голямата награда на журито в Кан (Grand Prize of the Jury).

Знаменитият режисьорски тандем подхожда към социалните и политическите проблеми на своето време от поетично-философска гледна точка с помощта на превъзходни метафори и алегории.  Сред най-поетичните им творби е „Хаос” (Kaos, 1984), която е може би най-блестящата екранизация по произведения на Луиджи Пирандело. През 1998 г. братя Тавиани отново пренасят на екрана мотиви от новелите на великия писател във филма „Ти се смееш” (Tu ridi).

 Едва ли е възможно да се опише как братя Тавиани си разделят задачите по време на снимки. Може би затова при представянето на „Баща – господар” в Кан дават следното шеговито обяснение:
НИЕ СМЕ КАТО КАПУЧИНОТО... ТРУДНО Е ДА СЕ КАЖЕ
КЪДЕ СВЪРШВА КАФЕТО И КЪДЕ ЗАПОЧВА МЛЯКОТО
".

През 1987 г. Паоло и Виторио напускат за кратко Италия, за да заснемат в САЩ Добро утро, Вавилон” (Good Morning, Babylon) - сатирична фреска за американското кино от епохата на Грифит.

Двайсет години по-късно те избират България за място на снимките на историческата драма „Чифликът на чучулигите” (La masseria delle allodole, 2007), посветена на арменския геноцид в Турция през 1915 г. Във филма участват и някои от най-известните български актьори (Васил Михайлов, Ицхак Финци, Хр. Шопов, Ст. Данаилов, Хр. Живков, Ас. Блатечки, М. Донкин)

През 2012-та братя Тавиани отново напомниха за себе си с прекрасната игрално-документална драма „Цезар трябва да умре” (Cesare deve morire, 2012), отличена със „Златна мечка” на Берлинале. Година по-късно по-малкият от двамата - Паоло Тавиани - бе специален гост на 17-ия международен София Филм Фест, за да получи лично Наградата на София за цялостния им принос в киноизкуството.

Последният им съвместен филм „Чудният Бокачо” (Maraviglioso Boccaccio, 2015) е свободна интерпретация на някои новели от „Декамерон” на великия италиански писател Джовани Бокачо. Сред актьорите, участвали във филми на братя Тавиани, се открояват Марчело Мастрояни, Изабела Роселини, Нани Морети, Шарлот Генсбур, Изабел Юпер, Микеле Плачидо, Летисия Каста, Пас Вега.

„Понякога ни питат защо се занимаваме с кино. Отговорът е – в името на любовта, за да обичаме и да бъдем обичани от хора, които не познаваме и с които вероятно никога няма да се запознаем”, признава Паоло, а Виторио Тавиани добавя: „Киното е моят живот, защото без него щях да бъда само призрак и отношенията ми с другите хора биха се разтворили в мъглата.”

Източници: lapresse.it, indiewire.com, материали от каталога на 17-ия София Филм Фест



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание