СТАТИИ

• 
• Add new коментар

Вече 18 години Висбаден, столицата на немската провинция Хесен, всяка пролет се превръща в домакин на киното от страните в Централна и Източна Европа. За една седмица и тази година (18-24 април) градът ще е домакин на много интересния и вече утвърден кинофестивал с четливото название goEast.

Това е респектиращ форум, който отзивчиво проследява развитието на киното на изток от несъществуващата вече Стена, а по този начин фокусира, наблюдава и изследва как се развиват процесите в региона - като актуална картина, но и с ретроспективен поглед към неотдавнашната история. Селекцията на игралните и документални филми е подчинена преди всичко на качествените критерии, без да следва обезателен принцип за участие и представяне на заглавия от всички страни. А всяка година, наред с новата продукция, фестивалът отбелязва и важни акценти от миналото и търси тяхното днешно значение. 

Тъкмо поради този важен програмен и селекционен принцип, новото издание на goEast ще отдели специално внимание на две исторически събития: 100-годишнината от независимостта на седем страни в региона, както и на 50-годишнината от Пражката пролет през 1968-ма. Защото те остават ключов етап в развитието на обществено-политическия процес в тази част на Европа. Това е концепция, предложена от новата директорка на фестивала Хелийн Геритсен, която поема поста с амбиция да доразвие силния досегашен летопис на фестивала.

100-годишнината на независимостта на прибалтийските страни Литва, Латвия и Естония (1918) е повод не само за представяне на нови филми от тяхната продукция, но и за организирането на специален симпозиум „Хибридна идентичност: Балтийско кино“.
Сред официалните докладчици ще бъде известният изследовател проф. Абрамс Кльоцкин от филмовото училище в Рига, а един от неговите сътрудници, Улдис Браун, ще покаже пълната режисьорска версия на документалния си филм „235 000 000“, създаден още през 1967 година, но тогава орязан от цензурата. В програмата са включени още класиките „Никой не искаше да умира“ (1965) на реж. Витаутас Жалакявичус, „Лудост“ (1968) на реж. Калйо Кийск, „Последна отломка“ (1969) на реж. Григорий Кроманов, както и подборка анимационни филми на Прийт Пярн. В дискусиите ще се включат още известната латвийска режисьорка Лайла Пакалнина, литовецът Аудриос Стонис и естонските аниматори Майт Лаас и Прийт Пярн.

Вторият сегмент на дискусионния панел е посветен на Пражката пролет от 1968 година. В неговата филмова програма са предвидени игрални и документални филми от чешката „нова вълна“. Любопитната селекция включва както класическия чешки филм „Оратория за Прага“ (1968) на класика Ян Немец, но като контратеза и съветски пропагандни документални филми. След 1990 година и разпадането на Източния блок много филми излизат от хранилищата, където са били затворени от цензурата.

Интересен поглед към времето на Пражката пролет отправя комедията на Ива Шваркова (Iva Svarcová) „Когато татко обичаше Рита Хейуърт“ (2000). По време на събитията от 1968 година семейството на режисьорката емигрира в Германия. Тогава тя е още дете и тъкмо от тази чиста и по детски наивна гледна точка пресъздава иначе драматичните семейни преживявания. 

Но централно заглавие от тази тематична подборка ще бъде новият документален омнибус „Окупация 1968“, създаден сега (2018), специално за 50-годишнината от окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Инициатор на проекта е словашкият продуцент Петер Керекеш, чиято идея е тъкмо петте страни, участвали в окупацията, да направят от своя гледна точка анализ на миналото. Българският епизод е на режисьора Стефан Командарев с продуцент Мартичка Божилова от „Агитпроп“.