СТАТИИ

• 
• Add new коментар

Юбилейният Двайсети международен фестивал на документални филми в Солун завърши и петчленното жури обяви своите отличия. То бе в състав: Аника Густафсон (филмов критик, Швеция), Каролин Либреско (фестивален програматор, САЩ), Дейвид Боренщейн (режисьор, САЩ), Ян Рофекамп (продуцент, Холандия) и Лефтерис Харитос (режисьор, Гърция).
За най-добър документален филм в основния конкурс (с продължителност над 50 мин.) Голямата награда „Златен Александър“ (плюс чек за 8 хил. евро) заслужи „Далечният лай на кучетата“ (Дания, Финландия, Швеция, 2017) на реж. Симон Леренг Вилмонт. Той е видял войната в зоната около руско-украинската граница през разказа за едно 10-годишно момче, което расте под непрекъснатите взривове на снаряди, в трудно и несигурно всекидневие. Но въпреки това режисьорът успява да опоетизира абсурда на едно такова драматично битие. Неслучайно филмът получи и наградата на международната критика ФИПРЕССИ, и отличието „Човешки стойности“ на гръцкия парламент.

Специалната награда на журито (също за филм над 50 мин.) бе разделена ex aequo между две наистина впечатляващи произведения, при това близки като социален патос . Бразилският „Баронеса“ (2017) на реж. Жулиана Антунес разказва с много искреност и състрадание за ужасяващата бедност в една типична бразилска фавела (така се наричат най-мизерните пренаселени квартали около големите градове). Иронията в аристократичното название на квартала е жанров ключ към разказа.

А холандско-турският филм „Метеори“ (2017) на режисьора Гюрчан Келтек отвежда зрителите в суровото всекидневие на малко село в югоизточна Турция, където трудният живот на местните хора е под сянката на мощната тоталитарна власт.

Наградата „Amnesty International” в категорията „Човешки права“, очаквано и без колебание взе френският филм „Всичко друго е по-добре от изоставени деца“ (2017) на режисьора с артистично име Овидий. Той разказва за драматичен случай от 2003 година, когато бивша проститутка е убита от бащата на общите им деца. Съдебният процес се превръща в сложна юридическа и социална битка за правата на жените в съвременното общество, което настоява за равнопоставеност и защитени човешки права.
Наградата на публиката бе предварително разграничена за двете времеви категории. При филмите над 50 минути зрителите дадоха предпочитанията си на сирийския режисьор Талал Дерки за неговия изключителен разказ „За бащите и децата“ (Германия, Сирия, Ливан, 2017), сниман в продължение на две години в семейство на джихадисти. Филмът стъписва с поглед отвътре как се възпитават децата в подобна среда.

А при кратките филми (под 50 мин.) публиката хареса най-много изключително впечатляващия филм от Непал „Последният събирач на мед“ (2017) на реж. Бен Найт. Той документира уникална практика на високопланински медари – алпинисти, които се катерят по непристъпни скали, за да събират целебен токсичен мед от диви пчели. Тази запазена локална традиция поддържа живота на хората от региона.

За първи път, и то тъкмо на юбилейното фестивално издание, бе обособена конкурсна категория за VR филми (сеанси във виртуална реалност). Сред седемте заглавия в тази нова технология, специално тричленно жури раздели предпочитанията си между две заглавия с различна тематична и проблемна посока. „Предверието на ада“ е 8-минутен британски VR сеанс на реж. Шехани Фернандо, който води зрителите в ужасяващата атмосфера на приют за бежанци, подобен по-скоро на лудница или настина „предверие на ада“.

Докато “The Last Chair” (Холандия, 2017) е сериал от VR филми, които смесват звук, документални кадри в 360-градусово пространствено изображение и анимация, като артистичен етюд върху всекидневното битие.

Наградите в Солун отразяват, от една страна, качествата на селекцията на този вече утвърден документален фестивал, а от друга – важни тенденции в съвременната документалистика като теми, проблематика и технологични новости.