ПАМЕТ ЗА 1968-ма 11.03.2018 Текст: Божидар Манов документално кино20-и Международен фестивал на документални филми, 1968 година ще остане като една от най-болезнените в историята на следвоенна, но разделена Европа. След историческата реч на британския премиер сър Уинстън Чърчил от март 1946 година в американската военна база Фултън, в която той налага понятието „желязна завеса“ като идеологически и политически символ на острото и конфликтно разделение от Балтика до Адриатика при Триест, старият континент става многократна арена на разтърсващи сътресения през следващите десетилетия. Първото драстично събитие е издигането на Берлинската стена, просъществувала цели 28 години от 12 август 1961 до 9 ноември 1989 година. Следващата „земетръсна“ година е 1968 с повсеместните младежки вълнения, наречени „вълната на младежката контестация“, плиснала и далече извън Европа в редица други страни. Майските младежки вълнения в Париж, отразени по-късно във филмите на Бернардо Бертолучи „Мечтатели“ (2003) и миналата година в „Младият Годар“ (2017, Le Redoutable) на реж. Мишел Хазанавичус, бяха назовани „бунт на синовете срещу статуквото на бащите“. Но те бяха не просто поколенчески конфликт, а подчертана социална и политическа контестация. Ала още по-ярка се оказа Пражката пролет в тогавашна Чехословакия, която бе ясна и конкретна конфронтация на народа срещу комунистическата система под лозунга за „социализъм с човешко лице“. А по-късно, през август 1968 година, мирната борба се пренесе на улиците и площадите като окървавена съпротива на гражданите срещу военната окупация на страната от войските на Варшавския договор, наричана по-кратко и ясно съветска окупация. Неслучайно тъкмо днес, през 2018 година всички филмови фестивали отделят специално внимание на тази болезнена 50-годишнина с нарочни тематични подборки от филми и дори организирани дискусионни форуми, които припомнят, анализират и изследват тази историческа година. „Берлинале“ като първи голям и важен международен кинофестивал в годишния календар не пропусна темата. Сега нашият 22. София Филм Фест също представя специална филмова подборка с такава насоченост. Предстоящите фестивали с фокус към киното на Централа и Източна Европа goEast във Висбаден (април 2018) и в Котбус (ноември 2018) също планират такива специализирани програми. Карлови Вари (юли 2018) и бездруго винаги наблюдава тази киногеография във втората си конкурсна програма „На изток от запад“. Не е изненадващо, че и 20-ият Международен фестивал на документални филми в Солун (2-11 март 2018) също назова една от 15-те си тематични програми “Отвъд 68-ма“. Седемте филма, включени в подборката не само осветяват достоверно най-важните характеристики на събитията през призмата на историческата оценка, но изненадват с неизвестни или слабо осветени факти и любопитни подробности. Естествено, сред седемте заглавия в центъра на внимание бе чешкият филм „1968 – надежда“ (52 мин.) на реж. Виктор Полесни, създаден през 2008 година за тогавашната 40-годишнина от събитията. Той е построен като монтажен филм от безценни документални кадри, заснети през дните и седмиците на вълнуващата Пражка пролет. Без никакъв авторски коментар (в случая напълно излишен), филмът насища екрана с невероятна енергия от достоверността на архивните кадри, акумулирали и запечатали за поколенията красивия порив на свободни хора, изпълнени с надежда за своето бъдеще. Хронологията на заснетите събития очертават параболата на спонтанното народно стремление към толкова ценната демокрация в обществото и уважение към човешката личност. Но най-изненадващ и впечатляващ от подборката “Отвъд 68-ма“ е бразилският филм „Осветено днес“ (2017) на реж. Жоао Морейра Салес, роден през 1962г. (по-малък брат на знаменития Валтер Салес, роден 1956). Той е построил филма си като персонално авторско разсъждение за събитията от драматичната 1968-ма с обобщен поглед върху световната рефлексия на протестните движения. Архивни кадри от Пражката пролет и от студентските битки през май в Париж са продължени със симетрична хроника отвъд океана (младежки протести в Рио де Жанейро). А след това в монтажния разказ се появяват уникални кадри от т. нар. културна революция в Китай през същото лято, заснети от майката на режисьора при нейно туристическо посещение в Пекин. Така параболата на обобщението се издига до високата орбита на цялостно планетарно явление като политическа характеристика на света през един от най-напрегнатите периоди от втората половина на ХХ век.
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|