Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ПАМЕТ ЗА 1968-ма


11.03.2018  Текст:  Божидар Манов

документално кино

   

20-и Международен фестивал на документални филми,
Солун, 2-11 март 2018 

1968 година ще остане като една от най-болезнените в историята на следвоенна, но разделена Европа. След историческата реч на британския премиер сър Уинстън Чърчил от март 1946 година в американската военна база Фултън, в която той налага понятието „желязна завеса“ като идеологически и политически символ на острото и конфликтно разделение от Балтика до Адриатика при Триест, старият континент става многократна арена на разтърсващи сътресения през следващите десетилетия.

Първото драстично събитие е издигането на Берлинската стена, просъществувала цели 28 години от 12 август 1961 до 9 ноември 1989 година. Следващата „земетръсна“ година е 1968 с повсеместните младежки вълнения, наречени „вълната на младежката контестация“, плиснала и далече извън Европа в редица други страни.

Майските младежки вълнения в Париж, отразени по-късно във филмите на Бернардо Бертолучи „Мечтатели“ (2003) и миналата година в „Младият Годар“ (2017, Le Redoutable) на реж. Мишел Хазанавичус, бяха назовани „бунт на синовете срещу статуквото на бащите“. Но те бяха не просто поколенчески конфликт, а подчертана социална и политическа контестация. Ала още по-ярка се оказа Пражката пролет в тогавашна Чехословакия, която бе ясна и конкретна конфронтация на народа срещу комунистическата система под лозунга за „социализъм с човешко лице“. А по-късно, през август 1968 година, мирната борба се пренесе на улиците и площадите като окървавена съпротива на гражданите срещу военната окупация на страната от войските на Варшавския договор, наричана по-кратко и ясно съветска окупация.

Неслучайно тъкмо днес, през 2018 година всички филмови фестивали отделят специално внимание на тази болезнена 50-годишнина с нарочни тематични подборки от филми и дори организирани дискусионни форуми, които припомнят, анализират и изследват тази историческа година. „Берлинале“ като първи голям и важен международен кинофестивал в годишния календар не пропусна темата. Сега нашият 22.

София Филм Фест също представя специална филмова подборка с такава насоченост. Предстоящите фестивали с фокус към киното на Централа и Източна Европа goEast във Висбаден (април 2018) и в Котбус (ноември 2018) също планират такива специализирани програми. Карлови Вари (юли 2018) и бездруго винаги наблюдава тази киногеография във втората си конкурсна програма „На изток от запад“.

Не е изненадващо, че и 20-ият Международен фестивал на документални филми в Солун (2-11 март 2018) също назова една от 15-те си тематични програми “Отвъд 68-ма“. Седемте филма, включени в подборката не само осветяват достоверно най-важните характеристики на събитията през призмата на историческата оценка, но изненадват с неизвестни или слабо осветени факти и любопитни подробности. 

Естествено, сред седемте заглавия в центъра на внимание бе чешкият филм „1968 – надежда“ (52 мин.) на реж. Виктор Полесни, създаден през 2008 година за тогавашната 40-годишнина от събитията. Той е построен като монтажен филм от безценни документални кадри, заснети през дните и седмиците на вълнуващата Пражка пролет. Без никакъв авторски коментар (в случая напълно излишен), филмът насища екрана с невероятна енергия от достоверността на архивните кадри, акумулирали и запечатали за поколенията красивия порив на свободни хора, изпълнени с надежда за своето бъдеще. Хронологията на заснетите събития очертават параболата на спонтанното народно стремление към толкова ценната демокрация в обществото и уважение към човешката личност.
С подобна достоверна енергия е зареден и другият чешки филм „Confusion“ (35 мин.), в който двама чешки оператори са заснели драматичните събития от август 1968 година в дните непосредствено преди нахлуването на военните части от Варшавския договор, както и трагичните събития след 21 август: спонтанната народна съпротива, уличните боеве, окървавените площади, безсилието, но и куража на стотици смели патриоти, които с телата си препречват пътя на танковете. Режисьор на филма е Евалд Шорм, а като година на производство стои комбинацията 1969/1990: първата сочи кога е монтиран и завършен филмът, а втората - кога е изваден от нелегалност след падането на Стената в края на 1989 и показан за първи път през 1990 година.
По подобен начин изключителна екранна енергия излъчват документалните кадри от югославския филм „Юнски вълнения“ (1969) на известния радикален режисьор Желимир Желник. Той е запечатал студентските вълнения в Белградския факултет по философия през юни 1968 година, веднага след майските бунтове на парижките студенти. Десетте минути на неговите достоверни репортажи днес са наистина безценни сред иначе баналната казионна хроника от онова време, останала в официалните архиви.
За нас като европейци, особено любопитни и дори изненадващи са подобни документални филми, създадени в далечни точки на света, но в същата тематична посока и с подобен идеен заряд. В САЩ, например, младежките и студентски вълнения не са изолиран случай, особено когато са и расово оцветени.
Филмът „Американска революция 2“ на реж. Хауърд Алк е създаден още през 1969 година и отразява тъкмо студентските демонстрации в Чикаго през горещото лято на 1968-ма, последвали мощната протестна вълна на „Черните пантери“ в града. Интересното е, че тя се оказва попътна и с протестите на бедните бели общности срещу полицийското насилие, безработицата, мизерията.
А подобен филм от далечна Япония фокусира върху съвсем симетрични социални конфликти на онеправдания труд срещу експлоатацията на капитала. Тъкмо с такъв сюжет е „Лято в Нарита“ (1968) на реж. Шинсуке Огава, който документира протестната енергия на местни земеделски работници срещу строителството на голямо летище върху земята, от която вадят хляба си. Те също буквално повтарят стъпките на младежката контестация под названието „Млада бригада“. Влиянието и резонансът от общата планетарна протестна стихия е несъмнен. А когато швейцарски снимачен екип през 2003 година снима документален филм за студентските бунтове в Мексико през 1968, то изненадата е безспорна.
Тъкмо с тази тема се занимава “Незабравено, непростено“ (2003) на реж. Рихард Диндо. Филмът разчита на ценен документален архив от лятото на 1968 година, когато само месеци преди Олимпийските игри студенти от цялата страна се събират в столицата, за да демонстрират срещу режима с искания за демокрация и правов ред. Посрещнати са от грубата сила на властта, демонстрациите им са окървавени, а няколко месеца репресиите преминават в жестоки изстъпления.

Но най-изненадващ и впечатляващ от подборката “Отвъд 68-ма“ е бразилският филм „Осветено днес“ (2017) на реж. Жоао Морейра Салес, роден през 1962г. (по-малък брат на знаменития Валтер Салес, роден 1956). Той е построил филма си като персонално авторско разсъждение за събитията от драматичната 1968-ма с обобщен поглед върху световната рефлексия на протестните движения. Архивни кадри от Пражката пролет и от студентските битки през май в Париж са продължени със симетрична хроника отвъд океана (младежки протести в Рио де Жанейро). А след това в монтажния разказ се появяват уникални кадри от т. нар. културна революция в Китай през същото лято, заснети от майката на режисьора при нейно туристическо посещение в Пекин. Така параболата на обобщението се издига до високата орбита на цялостно планетарно явление като политическа характеристика на света през един от най-напрегнатите периоди от втората половина на ХХ век.
Ето как една подборка от само 7 филма може да освети важен исторически етап от развитието на цялостния политически процес в недалечното минало. И да ни припомни, че то не трябва да се забравя, а напротив – да се изучава внимателно и аналитично.

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)