награда на София

• 
• Add new коментар

Вчера в столицата пристигна РОМАН БАЛАЯН, който днес ще получи Наградата на София за своя принос в киноизкуството. Той ще представи своя шедьовър „Полети насън и наяве“ на специална прожекция от 22-ия София Филм Фест на 8 март от 18.30 часа в Дома на киното. 

На 9 март, денят посветен на Сергей Параджанов, публиката ще може да види и късометражния филм на Балаян „Нощ в музея „Параджанов“ (1988), който е израз на преклонение на украинския режисьор към неговия учител.
На 10 март, Балаян ще участва в специалния разговор, посветен на Параджанов, от 11.30 в Дома на киното, след който, в 13.00, ще бъде открита изложбата с фотографии от музея „Параджанов“ в Ереван.

„Параджанов беше тайнствена, необичайна фигура, необятен и необясним. Той не стъпваше по земята – летеше над нея, не разбираше къде живее. Държеше се абсолютно свободно. Някои хора завидяха на способността му да лети по онова време и на онова място – и се опитаха да го приземят… Той съчиняваше на мига – и всичко се получаваше безупречно! И тогава ти разбираш, че не можеш да се мериш с него. Фелини и Антониони бяха далече, никой у нас нямаше такова въображение… За една минута той можеше да измисли неща, които на нас биха ни отнели месец. И винаги беше категоричен в оценките, като използваше двете „г“ – „гениално“ и „говно“, без други квалификации. Наложи се да свикнем с тези оценки… Безспорно неговото влияние върху киното на Украйна е огромно! И не само по отношение на киното – той вдъхновяваше скулптори, архитекти, художници, писатели… Истинска велика епоха!“
                                                                                                                     Роман Балаян

            РОМАН БАЛАЯН И ПОЛЕТИТЕ НАЯВЕ

На 15 април създателят на „Полети насън и наяве“ ще навърши 77 години. Към края на тоталитарната комунистическа епоха този негов знаменит филм бе сред малкото чисти източници на духовна енергия, които ни помагаха да устоим срещу обезличаващия диктат на организираната посредственост.
В интервютата украинският кинематографист от арменски произход предпочита да се самоопределя като „режисьор-любител“, който за разлика от много свои колеги-професионалисти никога не е бил способен да изпълнява „социални“ или „продуцентски“ поръчки. 
В киното Балаян навлиза без особен шум и претенции за нова дума в тематиката или стила. Но онова, което го отличава от всички останали, е пълната му отдаденост на собствените принципи. „Постоянно ме караха да изрязвам едно или друго, но аз не никога не отстъпвах, - разказва режисьорът. – Но не съм бил и дисидент. Просто смятах, че е неприлично да се нагаждаш.“
В края на 70-те най-после е забелязан – не само от критиката, но и от публиката. Премиерата на „Единакът“ (Бирюк) по Тургенев не е къде да е, а на Берлинале. 
„Честно казано, не можех да си представя, че след успеха на този ми филм, ще се окажа отново без работа за цели 5 години“, спомня си режисьорът.

Това не означава, че са му забранявали да снима. „Предлагаха ми, при това със съчувствие, но все филми за миньори“, - усмихва се Балаян. – Но аз упорствах, опитвайки се да прокарам онова, което ми се искаше. Мисля, че това беше егоистично от моя страна, защото семейството ми гладуваше“.
През този тежък 5-годишен период на мълчание Балаян сякаш събира сили, за да извика мощно и почти истерично чрез своя незабравим герой от „Полети насън и наяве“, че така повече не бива да продължаваме да живеем. 
Филмите на Балаян, според починалия преди две години Олег Янковски, който играе главната роля в „Полети насън и наяве“, са израз на болезнените изживявания на цяло поколение, изгубено в годините на застоя (така бе наричана епохата на управлението на Брежнев, бел.моя). Само година преди да почине Янковски се снима отново под режисурата на Балаян във филма "Райски птици". 
70-годишният режисьор в момента се подготвя за своя 15-и игрален филм, който възнамерява да снима в Киев, макар че парите осигурява руски продуцент. 

По време на гостуването си в София за 13-ия София Филм Фест през 2009 г. той бе любезен да даде интервю за моето предаване „Другото кино“, излъчвано тогава по VTV. Вижте следния откъс от него: