Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

58-ият СОЛУНСКИ КИНОФЕСТИВАЛ И УНИВЕРСАЛНАТА НУЖДА ОТ КОРЕНИ


04.12.2017  Текст:  Леда Драгиева

СТАТИИ

   

През ноември се проведе 58-ото издание на Международния филмов фестивал в Солун, който е създаден през 1960 г. като "Седмица на гръцкото кино" и като първия кинофестивал на Балканите. В момента, според мнозина това е най-голямото филмово събитие в Източна Европа.

"Нуждата да имаш корени е може би най-важната и най-пренебрегваната потребност на човешката душа". Тези думи на Симон Вейл (Simone Weil) са послужили като вдъхновение на 58-ия Солунски фестивал. Според организаторите, филмите от тазгодишната състезателна програма са били селектирани именно в контекста на "нуждата от корени", както гласи заглавието на книга на известната френска мислителка, която е смятана за една от най-видните интелектуалки на XX век. 

Публиката в Солун се радваше на богата програма, включваща различни филмови секции като категорията "Балкански преглед", пълна ретроспекция на шведския режисьор Рубен Остлунд, както и състезателен конкурс с 14 филма от тази година. Фестивалът въведе и ново съревнование за филми тип "Виртуална реалност".

Заслужава си да се разкаже повече за 24-ото издание на "Балкански преглед", в рамките на който бяха представя най-успешните нови творби, както на утвърдени режисьори, така и на обещаващи "новобранци" от полуострова. Сегашната програма съдържаше 15 филма от 2017 г. в разнообразна жанрова палитра (от научна фантастика до черна комедия), някои от които фаворити от други фестивали. Сред моите лични акценти са "Миньорът" (The Miner) на Хана Слак ("Оскар" - предложение на Словения за най-добър чуждоезичен филм) и хърватският "Кратка екскурзия" (A Brief Excursion) на Игор Бежинович.

"Миньорът", реж. Хана Слак
2017, Словения/Хърватия
"Колективното ни подсъзнание трябва да бъде свободно от погребани тайни." - Хана Слак 

Филмът разказва историята на миньора-имигрант Алия. Заради кризата през 2009 г., миньорите започват да губят работните си места, затова Алия приема работа в опасна изоставена мина, чието съдържание трябва да проучи. В нея той намира свидетелства за престъпления от края на Втората световна война. Заплашен е да спре да копае, буквално и преносно, но решава да продължи, рискувайки работата си. Това, което Алия намира, са 4000 тела, предимно на жени и деца, цивилни, които са били зазидани в мината. Полицията не показва интерес към идентифицирането на жертвите, а мината е приета за военен гроб. Алия отказва да остави престъпленията неразкрити и продължава битката за нормално погребение на екзекутираните. Зрителите постепенно научават, че мисията му не е вдъхновена само от честност и морал, но и от съдбата на собствената му сестра.
"Женският", подчертано емоционален режисьорски похват е лек, но може да бъде забелязан, особено в началните и крайните сцени на филма, които ни връщат в миналото на Алия в затварящ се кръг. Филмът започва с неговата раздяла от сестра му и нейното обещание да чака завръщането му. Завършва с Алия, който се връща и погребва единственото, останало от нея. Неспособен да намери справедливост за жертвите от мината, Алия все пак успява да намери мир със себе си и миналото. Базиран на мемоара "Никой" на Мехмедалия Алич - босненският имигрант, който открива телата на цивилните, филмът служи като послание и "предписание" за ценностно съзнание и поведение на различни нива - личностно и социално, които са доста сходни в същността си: националната принадлежност не е доминираща, когато невинни животи са изгубени - първо сме хора, а после всичко останало.
Хана Слак, която присъства на фестивалната прожекция на филма в Солун, обясни как вината за това, че телата не са погребани след откриването им, не е само на полицията. Именно обществото е това, което е определило съдбата им, защото не е положило достатъчно усилия да потърси справедливост за жертвите. "Всички бяха твърде изплашени за да попитат: Баба ми беше изчезнала след войната, ами ако е била в мината, може би трябва да проверим?", обясни режисьорката. "Всеки се страхува да бъде асоцииран с определена група от миналото, която не би била одобрявана днес", добави Слак.
"Миньорът" всъщност ни напомня, че миналото се превръща в ...минало, именно когато е погребано правилно и хората са го проумели. Проумяването на миналото, колкото и неприятно и жестоко да е то, е може би единственият ни шанс за по-добро бъдеще, което няма да повтаря старите грешки. Твърде идеалистично, разбира се, но не трябва ли да се стремим към идеала, за да прогресираме? Това, което превръща посланието на филма в лична история и я приближава по-близо до зрителите, е именно "женският" режисьорски похват на Слак: паралелите между отдавна изгубената сестра на Алия и детето му, които му пращат бележки с обещанието, че го чакат; емоционалната сцена с малкия му син, издирващ баща си в пренаселената кръчма, и, разбира се, омиротворителният край, който ни напомня, че има красота и на най-тъжните места...

"Кратка екскурзия", реж. Игор Бежинович, 2017, Хърватия
"Пътешествието и загубата на посока са първостепенна екзистенциална алегория." - Игор Бежинович

Алегорична младежка история с доза магически реализъм... Група познати вървят из покрайнините на Хърватия в търсене на нещо, което може би изобщо не съществува. Един по един те мистериозно изоставят пътешествието. Седем души. Вървят. През забравени от Бога местности. В търсене. На нещо. И остават шест. Шестима познати. Вървят....
Филмът на Игор Бежинович изненадващо успява да комбинира три много различни стила: магическия реализъм, който те кара да се чудиш как е възможно подобно нещо наистина да се случва; документализъм, който те кара да повярваш, че е възможно това наистина да се случва; и сюреализъм, който те кара да осъзнаеш, че всъщност нещо друго се е случвало през цялото време.
Стóла е прекарал цялото си лято по фестивални партита, които са започнали да се размиват в едно безкрайно денонощие. Неочаквано той среща стария си познат Роко, който си е наумил да открие средновековни фрески в манастир наблизо. (Дали не е закачка с "топящите се" фрески от "Рим" на Фелини?) Роко убеждава Стóла и група от непознати купонджии да се присъединят към търсенето. Но когато автобусът им се разваля по средата на нищото, тяхната кратка екскурзия се превръща в дълго пътешествие към неизвестното. Комбиниращ мистерията на "Десет малки негърчета" с абсурдизма на "В очакване на Годо", "Кратката екскурзия" успява да запази оригиналността, сюжетните обрати и дори комичните си елементи, същевременно оставайки верен и на книгата, по която е заснет. По този начин Филмът на Бежинович заявява на света на балканското кино, че социалните проблеми и драма (които са доминиращите теми на региона през последните 10 години) не са единственият начин да се разбере и изобрази човешкият свят и сложната му проблематика. Защото житейските ни проблеми не са непременно и проблеми на съществуването ни.  
 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Повече за филма прочетете ТУК
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание