Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

58-ият СОЛУНСКИ КИНОФЕСТИВАЛ И УНИВЕРСАЛНАТА НУЖДА ОТ КОРЕНИ


04.12.2017  Текст:  Леда Драгиева

НОВИНИ

   

През ноември се проведе 58-ото издание на Международния филмов фестивал в Солун, който е създаден през 1960 г. като "Седмица на гръцкото кино" и като първия кинофестивал на Балканите. В момента, според мнозина това е най-голямото филмово събитие в Източна Европа.

"Нуждата да имаш корени е може би най-важната и най-пренебрегваната потребност на човешката душа". Тези думи на Симон Вейл (Simone Weil) са послужили като вдъхновение на 58-ия Солунски фестивал. Според организаторите, филмите от тазгодишната състезателна програма са били селектирани именно в контекста на "нуждата от корени", както гласи заглавието на книга на известната френска мислителка, която е смятана за една от най-видните интелектуалки на XX век. 

Публиката в Солун се радваше на богата програма, включваща различни филмови секции като категорията "Балкански преглед", пълна ретроспекция на шведския режисьор Рубен Остлунд, както и състезателен конкурс с 14 филма от тази година. Фестивалът въведе и ново съревнование за филми тип "Виртуална реалност".

Заслужава си да се разкаже повече за 24-ото издание на "Балкански преглед", в рамките на който бяха представя най-успешните нови творби, както на утвърдени режисьори, така и на обещаващи "новобранци" от полуострова. Сегашната програма съдържаше 15 филма от 2017 г. в разнообразна жанрова палитра (от научна фантастика до черна комедия), някои от които фаворити от други фестивали. Сред моите лични акценти са "Миньорът" (The Miner) на Хана Слак ("Оскар" - предложение на Словения за най-добър чуждоезичен филм) и хърватският "Кратка екскурзия" (A Brief Excursion) на Игор Бежинович.

"Миньорът", реж. Хана Слак
2017, Словения/Хърватия
"Колективното ни подсъзнание трябва да бъде свободно от погребани тайни." - Хана Слак 

Филмът разказва историята на миньора-имигрант Алия. Заради кризата през 2009 г., миньорите започват да губят работните си места, затова Алия приема работа в опасна изоставена мина, чието съдържание трябва да проучи. В нея той намира свидетелства за престъпления от края на Втората световна война. Заплашен е да спре да копае, буквално и преносно, но решава да продължи, рискувайки работата си. Това, което Алия намира, са 4000 тела, предимно на жени и деца, цивилни, които са били зазидани в мината. Полицията не показва интерес към идентифицирането на жертвите, а мината е приета за военен гроб. Алия отказва да остави престъпленията неразкрити и продължава битката за нормално погребение на екзекутираните. Зрителите постепенно научават, че мисията му не е вдъхновена само от честност и морал, но и от съдбата на собствената му сестра.
"Женският", подчертано емоционален режисьорски похват е лек, но може да бъде забелязан, особено в началните и крайните сцени на филма, които ни връщат в миналото на Алия в затварящ се кръг. Филмът започва с неговата раздяла от сестра му и нейното обещание да чака завръщането му. Завършва с Алия, който се връща и погребва единственото, останало от нея. Неспособен да намери справедливост за жертвите от мината, Алия все пак успява да намери мир със себе си и миналото. Базиран на мемоара "Никой" на Мехмедалия Алич - босненският имигрант, който открива телата на цивилните, филмът служи като послание и "предписание" за ценностно съзнание и поведение на различни нива - личностно и социално, които са доста сходни в същността си: националната принадлежност не е доминираща, когато невинни животи са изгубени - първо сме хора, а после всичко останало.
Хана Слак, която присъства на фестивалната прожекция на филма в Солун, обясни как вината за това, че телата не са погребани след откриването им, не е само на полицията. Именно обществото е това, което е определило съдбата им, защото не е положило достатъчно усилия да потърси справедливост за жертвите. "Всички бяха твърде изплашени за да попитат: Баба ми беше изчезнала след войната, ами ако е била в мината, може би трябва да проверим?", обясни режисьорката. "Всеки се страхува да бъде асоцииран с определена група от миналото, която не би била одобрявана днес", добави Слак.
"Миньорът" всъщност ни напомня, че миналото се превръща в ...минало, именно когато е погребано правилно и хората са го проумели. Проумяването на миналото, колкото и неприятно и жестоко да е то, е може би единственият ни шанс за по-добро бъдеще, което няма да повтаря старите грешки. Твърде идеалистично, разбира се, но не трябва ли да се стремим към идеала, за да прогресираме? Това, което превръща посланието на филма в лична история и я приближава по-близо до зрителите, е именно "женският" режисьорски похват на Слак: паралелите между отдавна изгубената сестра на Алия и детето му, които му пращат бележки с обещанието, че го чакат; емоционалната сцена с малкия му син, издирващ баща си в пренаселената кръчма, и, разбира се, омиротворителният край, който ни напомня, че има красота и на най-тъжните места...

"Кратка екскурзия", реж. Игор Бежинович, 2017, Хърватия
"Пътешествието и загубата на посока са първостепенна екзистенциална алегория." - Игор Бежинович

Алегорична младежка история с доза магически реализъм... Група познати вървят из покрайнините на Хърватия в търсене на нещо, което може би изобщо не съществува. Един по един те мистериозно изоставят пътешествието. Седем души. Вървят. През забравени от Бога местности. В търсене. На нещо. И остават шест. Шестима познати. Вървят....
Филмът на Игор Бежинович изненадващо успява да комбинира три много различни стила: магическия реализъм, който те кара да се чудиш как е възможно подобно нещо наистина да се случва; документализъм, който те кара да повярваш, че е възможно това наистина да се случва; и сюреализъм, който те кара да осъзнаеш, че всъщност нещо друго се е случвало през цялото време.
Стóла е прекарал цялото си лято по фестивални партита, които са започнали да се размиват в едно безкрайно денонощие. Неочаквано той среща стария си познат Роко, който си е наумил да открие средновековни фрески в манастир наблизо. (Дали не е закачка с "топящите се" фрески от "Рим" на Фелини?) Роко убеждава Стóла и група от непознати купонджии да се присъединят към търсенето. Но когато автобусът им се разваля по средата на нищото, тяхната кратка екскурзия се превръща в дълго пътешествие към неизвестното. Комбиниращ мистерията на "Десет малки негърчета" с абсурдизма на "В очакване на Годо", "Кратката екскурзия" успява да запази оригиналността, сюжетните обрати и дори комичните си елементи, същевременно оставайки верен и на книгата, по която е заснет. По този начин Филмът на Бежинович заявява на света на балканското кино, че социалните проблеми и драма (които са доминиращите теми на региона през последните 10 години) не са единственият начин да се разбере и изобрази човешкият свят и сложната му проблематика. Защото житейските ни проблеми не са непременно и проблеми на съществуването ни.  
 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание