Днес навършва 75 години МАРТИН СКОРСЕЗЕ – ренесансовият гений на съвременното кино! Казвам това без всякакво преувеличение, защото едва ли има друг съвременен кинематографист с такава впечатляваща обща култура, с толкова задълбочени познания върху историята на киното (не само на американското), а и на музиката, чието документално творчество заслужава не по-малко признание. Разбира се, той ще остане в историята на киното най-вече със своите шедьоври в игралното кино – на първо място с „ШОФЬОР НА ТАКСИ“ и „РАЗЯРЕНИЯТ БИК“, но може би и с „ДОБРИ МОМЧЕТА“ също.
Но аз си мисля, че редом до тях би трябвало да класираме и неговото епохално документално изследване, посветено на американските филми, които са повлияли най-силно върху собственото му разбиране за мястото и ролята на киното в съвременния свят. Имам предвид 225-минутния му телевизионен филм „ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО” (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies, 1995), който не може да претендира за обективност, защото по собственото му признание разкрива неговите лични пристрастия на внимателен ученик и възторжен поклонник. Но пък това е филм, който може да служи за образец за това как трябва да се правят образователни филми за киното. 
Този изключителен документален филм е за мен една от най-искрените изповеди в любов към седмото изкуство, който съм виждал някога на екрана. Неговият финал ми направи особено силно впечатление. Припомняйки си въздействието, което му е оказала автобиографичната творба на Елия Казан „Америка, Америка”, Скорсезе изразява удивлението си от пътя, който е трябвало да измине този знаменит грък от затънтената Анадола до Холивуд, където заснема своите шедьоври. Може би защото на самия него също му се е наложило да извърви нелек път, докато стане това, което е – само че не от Анадола - а от своя италиански квартал в Ню Йорк, който в много отношения изглеждал като държава в държавата по времето на неговото детство. И той искрено се учудва, че е успял, все пак, да направи това невъобразимо пътешествие. Като млад първоначално възнамерявал да стане свещеник. Но бързо осъзнава, че истинското му призвание е киното. И открива, че освен различия, между църквите и киносалоните, в които прекарал много часове от живота си, има и немалко общи неща. 

„Аз смятам, - споделя Скорсезе, - че и във филмите има духовност, макар че тази духовност не може да замени вярата. „Но се уверих – казва той, - че не са никак малко филмите, които докосват духовната струна на човека. Това са „Нетърпимост” на Грифит, „Гроздовете на гнева” на Джон Форд, „Шемет” на Хичкок, „2001: Космическа одисея” на Кубрик и още много други. Тези филми удовлетворяват по някакъв начин нашата потребност от причастност към общочовешката памет.”

Своя първи (и единствен!) "Оскар" за режисура Мартин Скорсезе получава обидно късно - едва през 2007 година — за криминалната драма "От другата страна" (The Deparded). До този момент талантливият потомък на италиански емигранти претендира за престижната награда шест пъти - най-напред с "Разяреният бик", а после с "Последното изкушение на Христос", "Добри момчета", "Невинни години", "Бандите на Ню Йорк" и "Авиаторът". Какви великолепни филми и ... нищо! За малко да се повтори и с него конфузният случай с Хичкок, който така и не получава режисьорския "Оскар", въпреки че е номиниран 5 пъти... 
Необяснимо е как и защо колегите на Скорсезе (членове на Американската филмова академия) са пропуснали да оценят достойнствата на епохалния му филм "Шофьор на такси" (1976) и дори не са го номинирали за брилянтната режисура.  

Догодина се очаква да бъде завършен "Ирландецът" (The Irishman) - може би най-дългоочакваният филм на Мартин Скорсезе, който ще събере заедно такива легенди на американското кино, като Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши и Харви Кайтел. С него впечатляващата гангстерска сага на този изключителен режисьор ще набъбне до 7 заглавия, което ни дава основание да обявим нейния създател за крал на гангстерския филм. 

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ ФИЛМА НА МАРТИН СКОРСЕЗЕ