ДЖИМ ДЖАРМУШ НА 70 ГОДИНИ 01.02.2023 Текст: Красимир Кастелов СТАТИИ
На 22 януари Джим Джармуш навърши 70 години. Това е кинематографистът, на когото определението култов като че ли най-добре приляга. Режисьор, сценарист, актьор, продуцент, музикант, писател - той е човек-легенда, попил в себе си традициите и културата на своите предци – чехи, французи, немци, ирландци. Може би именно затова киното му е смятано по-скоро за европейско, „нехоливудско“. Пък и в неговите филми героите са по-често японци, италианци, финландци, унгарци, отколкото американци. Изображението им нерядко е черно-бяло, историите – прости и разказани чрез една-две сюжетни линии, а времето в кадъра тече някак особено, странно. Целият екранен свят на Джармуш е непредсказуем и нереален, което не го прави по-малко истински. Американското независимо кино винаги е блестяло, благодарение на немалко прочути имена, които обаче бледнеят до невероятния Джим Джармуш, романтикът, анархистът, революционерът и философът, който умее по безподобен начин да преобразява неподражаемите си идеи във филмова форма. За разлика от многобройни негови колеги, чиито години на творческо изразяване в киното отдавна са останали в миналото, Джармуш продължава неуморно да изследва дълбините на обществения морал, търсейки невероятни негови черти в ежедневния, монотонен живот, на които никога не бихме обърнали внимание, ако не ни бяха натикани пред носовете... И то буквално! В продължение на няколко десетилетия Джим Джармуш експериментира в киното и едва ли подлежи на съмнение, че би могъл да престане да го прави, докато е жив. Външната безсъбитийност на ранните филми на Джармуш прикрива наличието на строги жанрови модели. Старият Холивуд, филмите ноар, филмите на Роджър Корман са толкова важни за Джармуш, колкото и европейското кино. Когато той започна да режисира, в САЩ практически нямаше развито независимо кино, а само ъндърграунд. За пионер на американското инди (independent cinema) е смятан Джон Касаветис, който несъмнено повлиява в голяма степен и на Джармуш. Двамата са свързани с естетиката на аматьорските представления, произтичащи от ограничените възможности: евтини продукции, непрофесионални актьори (приятели на режисьора), обикновени ежедневни локации – апартаменти или барове, мръсни улици на голям град, задни дворове на едноетажна Америка. Плюс недоверие към линейния монтаж и склонност към импровизация. Историите в тези филми са мистериозни, незавършени, а поведението на героите понякога е странно. Между другото, вдовицата на Касаветис и голямата звезда в неговите филми Джина Роуландс се е снимала под режисурата на Джармуш в „Нощ над земята“ (Night on Earth, 1991). Филмите на Джармуш поставят началото на новото независимо кино в САЩ от средата на 1980-те. И Тарантино, и Линклейтър, че и Содърбърг се повлияват от него. В края на ХХ век около режисьора дори се създава уникален култ – нещо, с което могат да се похвалят малцина представители на арт киното. Многобройни негови ученици по целия свят, повлияни от уникалните му ранни филми, изучават впоследствие с благоговение медитативния му опус „Мъртъв” (Dead Man, 1995) и слушат до захлас снобското бърборене в „Кафе и цигари” (Coffee and Cigarettes, 2003). Парадоксално, но колкото по-гладки и по-разбираеми стават филмите на Джармуш през настоящия век, толкова повече отхвърляне срещат от широката публика. И все пак, всеки негов филм все още е очакван с надежда, защото на фона на плашещото еднообразие на Холивуд Джармуш уверено се придържа към линията си на самобитност и подчертана оригиналност. "За експресивността в киното не са нужни милионни бюджети", – обича да повтаря той, признавайки обаче, че са му помогнали много и добрите познанства. Режисьорът, заснел ранните си прекрасни филми буквално за шепа долари, е дружил не само с велики кинематографисти от целия свят, но и с цялата художествена бохема на Ню Йорк, които неведнъж са се съгласявали да се снимат безплатно под неговата режисура. 70-годишнината на Джармуш е добър повод да си припомним освен филмите и някои от нещата, казани от този невероятен режисьор, продължаващ все още да е олицетворение на съвременното независимо кино. „В края на 70-те, живеейки в Ню Йорк, ние бяхме погълнати от идеи, които бяха сходни с тези на музикантите. Ние не бяхме режисьори-виртуози, но имахме какво да кажем. И тази страст да се изкажем бе по-важна от професионализма или опита“. „След като завърших работата над „По-странно от Рая“ ми позвъни някакъв от офиса на Дино де Лаурентис и ме покани на разговор. Влязох в кабинета му. Там имаше огромно бюро, което май беше по-голямо от моя апартамент. Не си говорихме много. Той беше твърде праволинеен. Каза ми: „Защо се опитваш да се противопоставяш на професионалните филми, снимайки любителско кино?“. А аз го попитах: „Каква е разликата между любителския и професионалния филм?“. На което той отговори: „Професионалният филм струва, най-малко, пет милиона долара“. ПЕТТЕ ЛИЧНИ ПРАВИЛА НА ДЖИМ ДЖАРМУШ Правило номер 1. Във филма си "Границите на контрола" (The Limits Of Control) Джармуш разказва за човек извън закона, който пътува из Испания по своите потайни дела. Почеркът на Джармуш, неговите пустинни пейзажи и персонажи, които нервно чакат нещо, са сравнявани с Антониони, друг великолепен майстор на кадрирането. Сравнението с него се наложи именно след „Границите на контрола“, където героят буквално пробива стени със силата на въображението. Филмът е директно сравнен с "Професия: репортер". Тази връзка, не без гордост, е потвърдена и от самия Джармуш. различно – например, да напиша сценария по време на снимките. Започнах с 25 страници чернова на къс роман. Актьорите не знаеха нищо за своите герои – реплики, костюми, характерни особености. Самият аз не знаех какво предстои да случи с персонажите. Имаше случаи, в които пишех диалозите вечерта преди снимките."
Коментари (0)
Подобни публикации
КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА КИНОТО 20.07.2024
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СИДНИ ЛЮМЕТ 25.06.2024
КАКВО СЕ СЛУЧИ С КИНОТО СЛЕД 2000 г. 05.06.2024 |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|