РЕЦЕНЗИИ

• 
• Add new коментар

                                               МОИТЕ ФЕСТИВАЛНИ ФАВОРИТИ

Всяка есен софиянци за кратко си връщат усещането, че киното все още може да бъде културен ритуал. Киномания – тази вече почти митологична дума в градската памет – навлиза в 39-ото си издание (13–30 ноември), събирайки в една програма разнолики естетики и идеологии на световното кино.

В година, която продължи да подлага на изпитание европейското разбиране за екзистенциалната важност на случващото се до нашите граници (войната в Украйна), и бе изпълнена с нарастващи опасения за нови мигрантски вълни към континента, мотото на фестивала „Нежността е новият пънк“ звучи като морален и културен контрапункт. То ни напомня, че съпротивата днес може да бъде и тиха, човешка, етически устойчива, а не непременно шумна и демонстративна.

Киномания отдавна не е просто фестивал, а своеобразен барометър на киномисленето ни. Тя не е състезание – тя събира, подрежда, кани. Сред 55-те заглавия този път има както премиери от Кан, Венеция и Торонто, така и ретроспекции, които връщат към златните десетилетия на световното кино. В този контекст моите десет лични фаворити не са „класация“, а по-скоро опит да подредя вътрешната карта на собствените си очаквания не само като обикновен зрител, но и като изследовател на киното, което продължава да ни учи да мислим и чувстваме.

„MADE IN EU“ – реж. Стефан Командарев

Новият филм на Стефан Командарев, носител на Голямата награда „Златна роза“ от 43-ия фестивал на българския игрален филм във Варна, е сред най-парещите социални драми в киното ни. Сюжетът е фокусиран върху Ива – шивачка от провинциален град, която става първият официално обявен случай на COVID-19 в региона. Вместо съчувствие, тя среща страх, агресия и морална изолация – фабриката, колегите и дори най-близките ѝ хора я отхвърлят, превръщайки я в невинна изкупителна жертва на колективната несигурност и институционалната бездушност. Командарев, след проницателния „Уроците на Блага“, продължава линията на социално-критичното кино, характеризираща се с внимателен разрез на обществото, в което състраданието се е превърнало в дефицит.

Филмът „Made in EU“ показва как кризите – било здравни, икономически или морални – не ни обединяват, а разголват недъзите на нашата народопсихология, както и системното неравенство между центъра и периферията на Европа. Филмът е трагедия на социалната самота, но и нравствен урок за това как общността може много лесно да се превърне в механизъм за изключване. 

„БАЩА, МАЙКА, СЕСТРА, БРАТ“ – реж. Джим Джармуш

Новият филм на Джим Джармуш, победител на кинофестивала във Венеция, е нещо като камерна симфония за семейството – четири фрагмента, които се събират в едно цяло благодарение на меланхоличния му хумор и характерната минималистична поетика. Най-яркият представител на американското независимо кино винаги акцентира на тишината между думите, воден от убеждението, че най-същественото не се изговаря. И сега остава верен на себе си, опитвайки се да превърне всекидневното в метафизика. Не случайно „Баща майка сестра брат“ е един от най-високо оценените от критиците филми на годината. Повече за режисьора Джим Джармуш може да научите от специалната публикация на "Другото кино" по случай неговата 70-а годишнина.

„САНТИМЕНТАЛНА СТОЙНОСТ“ – реж. Йоаким Триер

След „Най-лошата личност на света“ норвежкият режисьор Йоаким Триер се завръща с филм, който вече спечели Голямата награда в Кан (втората по значение след „Златната палма“). Това е блестящ пример за скандинавски реализъм, който умее да бъде и поетичен, и аналитичен. Филм за паметта, за унаследените емоции, за онова трудно изкуство да прощаваш на близките си. Триер, като никой друг, превръща деликатността в етика. Неговото кино не учи, а възпитава – тихо и без морална патетика.

„МЪРТВА ХВАТКА“ – реж. Гюс Ван Сант

Истинска история от Америка на 1970-те, но разказана с изненадваща философска дистанция. Ван Сант се завръща към темите за вина и съвест, които винаги са го вълнували, но този път през структурата на политически трилър. „Мъртва хватка“ е кино за невидимите мрежи на властта и за човека, който се оказва хванат в тях. Социална диагноза и морална притча едновременно – филм, който връща духа на класическия американски реализъм, но го пречупва през съвременна чувствителност.

„НОВАТА ВЪЛНА“ – реж. Ричард Линклейтър

Метакоментар на историята на киното, своеобразен разговор между Трюфо, Годар и самия Линклейтър. Филмът пресъздава атмосферата на снимките на шедьовъра „До последен дъх“, но превръща тази реконструкция в изследване на самия акт на създаване. Филмите, посветени на киното, може да бъдат самоцелни (нещо, което сме виждали неведнъж), но в случая не е така: това е интелигентен, дори любовен портрет на безвъзвратно отминала епоха, в която режисьорът беше учител, а не просто разказвач на истории. Този филм е задължителен за всеки зрител, който е поне малко изкушен от седмото изкуство и особено от неговата история.

„БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ“ – реж. Пак Чан-ук

Корейският майстор на напрежението и стилизираната жестокост се обръща към моралната дилема като политическа категория. „Без конкуренция“ е филм за това колко струва личното достойнство в свят на системна принуда. Пак Чан-ук отново смесва жанрове, но този път за да разкаже притча за свободата. Суров и хипнотичен, неговият филм разширява границите на фестивалната програма отвъд евроцентричния поглед.

„ТАЙНИЯТ АГЕНТ“ – реж. Клебер Мендонса Фийо

Това е модерна екранна интерпретация по мотиви на роман на Джоузеф Конрад („The Secret Agent: A Simple Tale“), който разглежда моралните и политически измерения на шпионажа, анархизма и манипулацията в обществото. В тази си творба Конрад предвещава модерните форми на терор, пропаганда и идеологическа слепота — теми, които, пренесени в съвременен контекст, придобиват зловеща актуалност. В епохата на дигитално следене и доброволно саморазголване, „тайният агент“ вече не е романтична фигура. Филмът актуализира предупреждението на Конрад за света, в който „загубата на собствения морален компас превръща информацията в опасно оръжие“, а истината, вместо да освобождава, често се оказва контролирана, дозирана и употребявана от властта, според нейните неблаговидни цели.

Именно тази амбивалентност между знанието и манипулацията прави този филм едно от най-актуалните заглавия в програмата – предупреждение за това, че тоталното наблюдение се е превърнало в нещо много опасно, именно защото мнозинството му се доверява.

„ЗИМА ПОД ЗНАКА НА ВРАНАТА“ – реж. Кашя Адамик

Новият филм на Кашя Адамик – дъщеря на Агнешка Холанд – е основан върху мотиви от разказа „Profesor Andrews w Warszawie“ от нобеловата лауреатка Олга Токарчук. Той ни връща към Полша през декември 1981 г., когато генерал Ярузелски обявява военно положение. Героинята, британски професор по психиатрия, пристига за конференция и се оказва в капан между идеология, страх и безмълвие. Адамик създава силно морално и историческо кино, посветено на чужденеца в света на принуда, но и на интелектуалеца, изгубен сред административни и политически абсурди. „Winter of the Crow“ е не просто историческа реконструкция, а разказ за човека на знанието, който трябва да избира между професионалната си роля и етичния си дълг. Това е едно от най-значимите заглавия на полското авторско кино през тази година – политическо, човешко и безпощадно честно.

„ПЕТ СЕКУНДИ“ – реж. Паоли Вирдзи

Италиански филм с дълбока морална чувствителност – история, в която пет секунди решават съдбата на човек. Заглавие, което връща духа на неореализма и доказва, че италианското кино още умее да разказва просто, но с дълбоко въздействие. Тези „пет секунди“ са всъщност метафора за онзи миг, в който изборът се превръща в характер – а киното отново в морална форма. А с актьорското си изпълнение блести Валерия Бруни Тадески, която е сред специалните гости на тази Киномания.

„БУЧ КАСИДИ И СЪНДАНС КИД“ – в памет на Робърт Редфорд

Да включиш класика от 1969 г. сред съвременни премиери е жест на почит, но и на вярност към самата идея за киното като културна памет. Прожекцията на легендарния филм на Джордж Рой Хил е покана към новите зрители да видят как хуморът, приятелството и трагизмът могат да съжителстват в перфектна хармония. За мен това е не просто носталгия, а своеобразен завършек на програмата – напомняне, че великите филми от прекрасните времена на Новия Холивуд са незаменими учители, които продължават да възпитават вкус, мярка и достойнство.

Във времето, в което киното рискува да изгуби своята уникалност, превръщайки се в неспирен поток от „съдържание“ за дигитална консумация (благодарение на стрийминг платформите), Киномания остава убежище за онези, които все още чакат появата на значимия нов филм като събитие. Тези десет заглавия – от Джармуш до Пак Чан-ук, от Триер до Адамик и Линклейтър – очертават пътя на едно кино, което търси нова чувствителност, без да губи паметта си. Очаквам тази Киномания не толкова като зрелище, колкото като възможност за възпитание на погледа. Защото доброто кино, подобно на добрия учител, не ни казва какво да мислим, а просто ни напомня, че мисленето може да е красиво.