НОВИНИ

• 
• Add new коментар

На 9 януари се навършиха 100 години от рождението на самобитния майстор на киното СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ (Саркис Параджанян). Роден е през 1924 година в Тбилиси в семейството на арменския антиквар Иосиф (Овсеп) Параджанов и Сиран Бежанова. Сергей Параджанов е арменец по националност, но израства в Тбилиси, след което учи кино в Москва във ВГИК, а после живее и работи доста години в Киев. Филмовото му творчество е пропито с многообразието на арменската, грузинската, руската и украинската култури. Съдбата му отредила да остане в историята на киното с филми, признати за шедьоври по целия свят, да попада няколкократно в съветски затвори, да оцелее при нечовешките условия в тях и да се превърне в един от великите кинорежисьори на 20 век.
„Обвиниха ме, че съм изнасилил 340 членове на КПСС“, шегувал се Параджанов в интервюта след поредното си предсрочно освобождение (през 1978 г.), благодарение на застъпничеството на много от най-изявените световни културни дейци. През 1974 г. е осъден на 5 години каторга при най-строг режим с конфискация на личното му имущество за еднополови сексуални връзки.

"В двореца на киното има образи, светлина и истина. Сергей Параджанов е сред майсторите, които са го създали"  –  Жан-Люк Годар

През 1952 г. Параджанов завърша режисьорския факултет на ВГИК в Москва. Може да се каже, че е имал късмет подобно на режисьори като Алов и Наумов, Хуциев, Файзиева, Мелик-Аваков и други негови колеги, които имали за наставник класика на съветского и украинского кино Игор Савченко.

Дебютира в игралното кино с филма „Андриеш", (1954), заснет в Молдавската киностудия, където създава поредица от документални и научно-популярни филми като „Наталия Ужвий“, „Думка“, „Золотые руки“.

В киностудията „Довженко“ в Киев снима 3 игрални филма: „Первый парен“ (1958), „Украинская рапсодия“ (1961) и „Цветок на камне“ (1962) преди да предизвика фурор със „Сенките на забравените прадеди“ (1965), който му носи световна известност.

Не само този филм, но и „Цвят на нар“ (1968), „Легенда за Сурамската крепост“ (1984) и „Ашик Кериб“ (1988) нямат аналози в световното кино, заради оригиналната си кинематографична изразителност. Ето някои  от съкратените от цензурата сцени от "Цвят на нар".  

Не се знае как би се развил уникалният талант на този самобитен творец, ако след „Цвят на нар“ не бе лишен от възможността да снима филми в продължение на близо десет години. 

Излиза на свобода, благодарение и на писменото застъпничество на прочути кинорежисьори като Франсоа Трюффо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски, както и на френския поет-комунист Луи Арагон. В писмо до Генералния секретар на ЦК КПСС Леонид Брежнев те настоявали за предсрочното освобождение на Параджанов.

Последният му завършен филм е „Ашик Кериб“, заснет през 1988 г. Той умира на 66 години от рак на белите дробове на 21 юли 1990-а в Ереван, където пристигнал, за да снима автобиографичния си филм "Изповед", който остава незавършен.

Филмовото творчество на Параджанов  е пропито с многообразието на арменската, грузинската, руската и украинската култури. Това е кино, което не признава никакви граници. Неговата естетика, която е сякаш извънвременна, говори на универсалния език на вечната красота и поезия, слети в едно. И може би именно защото филмите му са посветени на вечните теми за всяко истинско изкуство, те продължават да звучат напълно съвременно.

Параджанов е сред малцината знаменити кинорежисьори, създали кинотворби, в които се сливат органично кинематографичното и изобразителното изкуство, смесват се жанровете и стиловете по начин, който силно удивлява и днес.

Неговите филми поразяват най-силно онези от кинолюбителите, които никога не са преставали да вярват в художествената мисия на това изкуството.
„Не знаех как да направя нищо и може ми нямаше да направя нищо, ако не беше "Иваново детство“, признавал режисьорът, според ирландските изследователи Фъргюс Дейли и Катарина Уо. Разбира се, не всичко е толкова еднозначно, но може да се каже, че първият филм на Тарковски дал тласък и нова посока на мислите и творческите търсения на Параджанов. 

Тези търсения са въплътени най-ярко в „Сенките на забравените прадеди“, заснет в Киевското филмово студио през 1964 г. по мотиви от творби на класика на украинската литература Михайло Коцюбински. Почти 60 г. по-късно е признат от украинските филмови критици за най-добрия филм в историята на украинското кино.

По-долу вижте откъс от видеоесето ми за Параджанов, излъчено в  предаването  "Другото кино" по VTV през есента на 2008 г.

Източници: bbc.com и по-ранни публикации на "Другото кино", като "СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ - НЕПОЗНАТИЯТ ГЕНИЙ НА КИНОТО", "ЛЕГЕНДАРНИЯТ СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ", "90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ".