ПАЗОЛИНИ – НЕЗАБРАВИМИЯТ ГРЕШНИК 05.03.2022 Текст: Красимир Кастелов ТеоремаНавършиха се 100 години от рождението на знаменития италиански поет, прозаик, драматург, режисьор и теоретик Пиер Паоло Пазолини (Pier Paolo Pasolini), който навярно ще бъде запомнен благодарение най-вече на неговите киношедьоври („Мама Рома“,„Евангелие по Матея“, „Ястреби и врабчета“, „Едип цар“, „Теорема“,„Декамерон“ и др.). Вижте този откъс от портрета на Пазолини, включен в един от епизодите на предаването "Другото кино" и излъчен на 26 април 2009 г. по VTV: Пиер Паоло Пазолини е роден на 5 март 1922 г. в Болоня. Неговият баща е военен офицер от аристократичен произход, който членувал във фашистската партия, но Пазолини винаги е бил по-близък със своята майка – обикновена селянка. Това, че се е смятал за принадлежащ към низшите класи на обществото, просто се набивало на очи. В неговите филми действието най-често се развива в средите на пролетариата и нерядко използва като актьори обикновени хора от улицата. Същото се отнася и за сексуалните му партньори – предпочитал обикновени, необразовани момчета. Пазолини се прочува още преди да започне да снима кино. Според собственото му признание, първата му любов била поезията, в рамките на която също оставя ярка диря. Неслучайно и до днес е смятан за един от най-значимите италиански поети. Израства в католическо семейство. Но съвсем рано се самоопределя като атеист, комунист и марксист. Още докато учи в Болонския университет, публикува първата си поетична книга – „Поезия от Казарза” (през 1942 г.). Година по-късно се записва да служи в армията и участва във Втората световна война, а след обявяването на капитулацията на Италия е пленен от германците. Скоро избягва и се скрива в малкото градче Казарза, където живее няколко години. Независимо от многобройните му творчески успехи, остава през целия си живот непризнаван и оспорван от мнозина неприспособленец. Управляващите го преследват за левите му убеждения, комунистите пък го изключват от партията след хомосексуален скандал, а църквата винаги го е смятала за богохулник и пропаднал в морално отношение грешник. Системните съдебни преследвания, на които е подложен по обвинения (най-често!) в непристойност и богохулство силно затрудняват и кариерата му на кинорежисьор — за двайсет години е изправян трийсет и три пъти пред съда. Девет от филмите му срещат сериозни препятствия от страна на цензурата, а самият той често е обвиняван (най-често без основания) в нарушаване на приличието. Всичките пъти е оправдаван. Кинокритикът Дж. Уимп пише, че дълго време се опитвал да разбере, кое е онова, което прави изключителни филмите на Пазолини. Според него, киното на този италиански режисьор е по-скоро визуално, отколкото повествователно, филмите му са изградени от кратки, изолирани епизоди, които може да сравним с фотографии, математически аксиоми или отговори на вопроси от Катехизиса. За постигането на такъв ефект Пазолини прибягва към три основни прийома: След завършване на тази си трилогия той на практика се отрича от филмите си, заявявайки, че подобна сексуалност не съществува в реалния живот. И няма никакъв изход от този затвор, в който е затворен човекът, освен пълното бягство от действителността. Последният игрален филм на Пазолини „Сало, или 120-те дни на Содом“ (Salò o le 120 giornate di Sodoma, 1975) е кошмарно, непредаваемо с думи, натуралистично представяне на необуздан фашистки разгул, садомазохистски секс и насилие. Пиер Паоло Пазолини е убит на 2 ноември 1975г. Тялото му е намерено на плажа в Остиа. Бил е пребит до смърт и обезобразен до неузнаваемост. Това е едно от най-бруталните тежки криминални престъпления в Италия през 1970-те години, предизвикало противоречими реакции в обществото – от потрес и мъка до злост и злорадство. Истината за извършителя или извършителите на това убийство не е разкрита и до днес.
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|