Три месеца след 90-ия си рожден ден почина Мария Луиза Чечиарели (Maria Louisa Ceciarelli) – по-известна на многобройните поклонници на таланта ѝ като Моника Вити (Monica Vitti).
Тя е италианската актриса, превърнала се в един от символите на киното през 1960-те години на миналия век. Специално място сред многобройните ѝ роли заемат тези във филмите на Микеланджело Антониони: „Приключението” (1960), „Нощта” (1961), „Затъмнението”, (1961), „Червената пустиня” (1964), „Мистерията Обервалд” (1981).  Но Моника Вити има голям успех и като комедийна актриса в „Модести Блез” (1966) и „Момичето с пистолета” (1968), например.
Любопитно е, че като момиче не се е смятала за особено красива, поради което имала трудности в любовните си връзки. Първата си любов среща едва 30-годишна. А целият ѝ живот след раздялата с Антониони е непрестанно бягство от самотата.
Мария Луиза Чечарели е родена в Сицилия в семейство, в което жените винаги са се подчинявали на мъжете. Затова още като малка мечтае да стане актриса, за да може да се измъкне от задушаващата я провинциална среда. По-големите ѝ братя заминават за Америка, а тя – за Рим с надеждата да спечели слава и признание.

В Академията за драматично изкуство отначало я отхвърлят, защото не харесват характерния ѝ дрезгав глас. Но благодарение на своята упоритост, след година все пак успява да влезе в академията. Променя си името на Моника Вити, надявайки се да сложи най-после начало на нов живот.

След завършването си играе в театъра. Мечтае да се снима в киното, но нейните агенти упорито се опитват да ѝ внушат, че с външните си данни трудно ще успее. Впрочем, един режисьор се съгласява да я пробва в свой филм, но при условие, че си направи пластична операция на носа.

През 1957 година Вити е поканена да озвучава английската актриса Дориан Грей във филма „Викът“ на Микеланджело Антониони. Двамата се запознават в монтажната. След записа на първата сцена е обявена почивка, по време на която Антониони я заговаря. Оказва се, че за разлика от всички, на него му харесва именно нейният хриплив, специфичен глас. Смутената Моника му благодари за комплимента и го кани да я гледа в театъра. „Вече ви гледах в новия спектакъл, - отговорил Антониони. – Знаете ли, струва ми се, че вашето лице е именно това, което търся отдавна..."

От този момент нататък започва великолепното им партньорство – в живота и във филмите на Антониони. Под негово влияние тя напълно се преобразява. Той е за нея едновременно близък приятел, мъж, любовник, баща и режисьор. Антониони акуратно изгражда образа ѝ, сякаш следва някакъв предварителен план. Учи я да говори по новому, да ходи, да диша, да държи чашата с шампанско... Трудно е да си представим по-прилежна ученичка от Моника. Редом с него тя се чувства като малко момиченце, на което най-накрая са подарили истинска кукла за Коледа. А Микеланджело се изживява почти като Бог, създаващ една истинска жена и актриса.
Първият им съвместен филм „Приключението“ (1960) се превръща в символ на модерното арт кино, защото Антониони отправя предизвикателство срещу стилистичните и сюжетни канони на господстващото комерсиално кино. Дългите, монотонни кадри, историята без развръзка, както и играта на актьорите и на първо място тази на Моника Вити – всичко в този филм прозвучава като издевателство с наложените по онова време модели на холивудския филмов разказ. Но след премиерата Моника Вити се събужда знаменита (вижте това видео).
За 11 години съвместен живот с Антониони тя се снима в четири филма на великия режисьор, всеки от които има огромен успех сред интелектуалната публика.
В „Затъмнението“ ѝ партнира младият и доста нагъл красавец Ален Делон. Самовлюбленият французин, чийто международен успех по това време лавинообразно расте, прави опит да завърти главата на русокосата италианка. Но удря на камък. Моника се прави, че не забелязва красноречивите му погледи. През всички тези години тя е безупречно вярна на един-единствен мъж – Микеланджело Антониони.
Но скоро ѝ се налага да се раздели със скритата си надежда, че и от негова страна нещата са толкова сериозни. Защото Антониони не устоява на изкушенията, на които го подлагат красивите жени. Модният режисьор, говорещ отлично френски, гостува често в Париж, където го обожават. И там невинаги успява да бъде верен на Моника. 

Началото и на творческия разрив помежду им поставя нейното съгласие да се снима в екстравагантната комедия на Джоузеф Лоузи „Модести Блез”. Това никак не се харесва на Антониони, който ѝ намеква, че може би други филми, а не неговите ще разкрият по-добре нейните способности. И още в следващия си филм („Фотоувеличението“) не снима Моника, а английската актриса Ванеса Редгрейв. Отчуждението, настъпило между двамата, вече трудно може да бъде преодоляно. И точно в този момент - най-неочаквано Антониони ѝ прави дългоочакваното предложение за брак - след цели 10 години съвместен живот. Всяка друга жена на нейно място би отговорила с „да!” без да се замисли. Но за проницателната Моника вече било пределно ясно, че всичко е свършило. И тя деликатно отклонява предложението.
Година по-късно се разделят окончателно.
Следващият мъж в живота на Моника Вити е Роберто Русо – режисьор и сценарист. Именно за ролята си в неговия комедиен филм „Флирт” тя е отличена със „Сребърна мечка” на Берлинале през 1984г. 
През 1989-та Моника Вити за пръв път се изявява и като режисьор с филма „Тайният скандал“. Това е нейният първи и последен режисьорски опит, за който е дори номинирана за италианската награда „Давид на Донатело” в категорията „най-добър дебют”. Филмът е представен и на кинофестивала в Кан, където го гледа полупарализираният след първия си инсулт Микеланджело Антониони. Срещат се на излизане от залата и легендарният режисьор проронва одобрително: „Беше много красиво...“  Всъщност това е филмът, в който Моника Вити се изявява за последен път на големия екран и като актриса. Две години по-късно се снима за последно и за телевизията в мини-сериала „Ma tu mi vuoi bene?“, излъчен през 1992 г.
Източник: deadline.com, euronews.com, peoples.ru