ГЕОРГИЙ ДАНЕЛИЯ – НЕЗАБРАВИМИЯТ МАЙСТОР НА ТЪЖНИ КОМЕДИИ 25.08.2021 Текст: Красимир Кастелов СТАТИИГЕОРГИЙ ДАНЕЛИЯ, който е роден на днешна дата (25 август), но преди 91 години, бе от онези кинотворци, чиито филми можеха да влияят върху съдбата на онези, които са имали късмета да ги гледат още като млади. Навършването на тази годишнина е подходящ повод да си ги припомним, а и да ги препоръчаме на онези, които не са ги гледали. Надявам се, че с моя текст, публикуван в "Другото кино" преди две години по случай кончината на този прекрасен режисьор, ще допринеса за тази добра кауза. Една след друга през последните години си отиват легендите на киното, оставили дълбока диря през десетилетията, когато всички вярвахме, че киното е изкуство. След Марлен Хуциев и Аньес Варда, дойде редът и на един от любимите на моето поколение руско-грузински режисьори, превърнал се в култова фигура по времето на т.нар. социализъм в бившия Съветски съюз и продължил да работи за "Мосфилм" след неговото разпадане. Според собственото му признание през шестте десетилетия, отдадени на любимата професия, винаги се е стремял към едно единствено нещо – да прави различни филми, но от сърце.
"Серьожа", „Аз крача из Москва”, „Не тъгувай!”, „Мимино”, „Афоня”, „Есенен маратон”, „Кин-дза-дза” – тези заглавия може и да не говорят нищо на днешните киномани, но в живота на повечето от любителите на киното, които са вече над 50-годишна възраст, те заемат специално място. Убеден съм, че не са малко хората, които са ги гледали по няколко пъти, а някои дори биха могли да цитират и повечето от крилатите фрази в тях. Създателят на тези незабравими филми е ГЕОРГИЙ ДАНЕЛИЯ, който с право е смятан (заедно с Елдар Рязанов и Леонид Гайдай) за един от тримата най-големи комедиографи в руското (и съветското) кино. Всичките му творби, макар и различни една от друга, са сходни по дух, защото са по същество... тъжни комедии. Нищо, че самият той никога не се е възприемал като режисьор на комедии. Просто по съветско време за този жанр държавата отпускала повече лента, отколкото за драми. „Затова реших – обяснява той, - че ще е по-изгодно да кандидатствам за заснемането на комедии. Но това бяха комедии само условно, поради което съм ги назовавал най-различно - „лирическа комедия”, „печална комедия” или даже „трагикомедия”. Но в действителност - заявява той - имам само една "чиста" комедия - "Тридесет и три". Искало му се да снима, например, "Двубой" по Куприн – но безуспешно, също както и "Престъпление и наказание". После дори се увлякъл по "Хаджи-Мурат" и дори избрал места за снимки и дори почти решил кои актьори да покани, но продукцията така и не се осъществява. Данелия разказва как прочутият поет Евгений Евтушенко го посъветвал, след като гледал "Не тъгувай!", че му е време да се заеме със сериозно кино. "Но съдбата се разпореди така, че не успях да заснема нито един сериозен филм", – уточнява не без ирония режисьорът.
Сред най-добрите образци на специфичната комедийна стилистика, шлифована още в ранното му творчество, безспорно са „Есенен маратон” (Главна награда от кинофестивала в Сан Себастиан, 1979) и „Мимино” („Златна награда” от Московския кинофестивал през 1977). Някои от редките отклонения от нея („Кин-дза-дза”, 1986) също имат успех, а други („Сълзите капеха”, 1982) пък предизвикват противоречиви отзиви. 1980-те години се превръщат в тежко изпитание за Данелия. Погребва своите родители, преживява клинична смърт, а главната беда го връхлита през 1985-а, когато загива при неизяснени обстоятелства синът му Николай - талантлив художник, поет и кинорежисьор. Георгий Данелия изиграва ролята на добрия магьосник в живота на много актьори. Благодарение на ярките им дебюти под неговата режисура се прославят Норберт Кухинке, Ирина Мирошниченко, Никита Михалков, а също и легендарният Вахтанг Кикабидзе, чиято втора поява в киното е именно в легендарния „Не тъгувай!” - шедьовърът на Данелия. Образите, създадени от този режисьор, са толкова ярки, че не са малко знаменитите съветски актьори, които сме запомнили благодарение най-вече на изпълненията им в неговите прекрасни филми. Така например, и преди, и след „Мимино” Фрунзик Мкртчян се снима много (общо в 35 филма), но за повечето от нас завинаги ще си остане като прекрасния Рубен – приятелят на главния герой от филма на Данелия. Режисьорът доста се колебаел на кого да повери тази роля - на него или на Евгений Леонов. И когато след направените проби се оказало, че и двамата са еднакво добри, въпросът се решава чрез жребий. Леонов все пак се появява в „Мимино”, макар и само в един от епизодите. Този гениален актьор обаче е в продължение на десетилетия нещо като талисман за Данелия. След „Тридесет и три” (1965) той участва във всички негови филми чак до смъртта си през 1994 г. Данелия дълго не успява да се примири с неговата загуба, защото не можел да си представи своето кино без стоплящото присъствие на уникалния Леонов.
Предпоследният си филм „Фортуна” Данелия снима през 2000 г. Неговият главен персонаж (капитан на малък речен кораб) е своебразна парафраза на незабравимия летец Мимино от едноименната му култова творба от средата на 70-те. Едва ли е случайно, че режисьорът поверява ролята на поостарелия Вахтанг Кикабидзе. В рамките на 71-ия Венециански фестивал бе представен отново "Аз крача из Москва" във връзка с 50-ата годишнина от излизането му на екран. Това е едва третият игрален филм на Данелия, но той му носи международно признание, благодарение на селектирането му в основната конкурсна програма на фестивала в Кан през 1964 г.
Коментари (0)
Подобни публикации
КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА КИНОТО 20.07.2024
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СИДНИ ЛЮМЕТ 25.06.2024
КАКВО СЕ СЛУЧИ С КИНОТО СЛЕД 2000 г. 05.06.2024 |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|