Кръстникът 2

• 
• Add new коментар

РОБЪРТ ДЕ НИРО, който днес навършва 79 години, без всякакво преувеличение е един от най-великите филмови актьори не само на нашето време. Той си спечели напълно заслужено своя звезден статут още през 1970-те и началото на 1980-те години, когато изигра най-силните си роли във филми като „Кръстникът 2” (1974), „Шофьор на такси” (1976), „Ловецът на елени” (1978), „Разяреният бик” (1980), „Имало едно време в Америка” (1984) и “Недосегаемите” (1987) и др.

Неговият баща, който също се казвал Робърт Де Ниро, бил поет, скулптор и художник-експресионист (повече за него може да научите от тук). Майка му също се е занимавала с живопис. Двамата се разделили две години след раждането на Робърт, който израснал в Ню Йорк, попивайки уличната култура на италианския квартал. В детството си бил дребно, бледо, слабо и срамежливо дете, поради което му излязъл прякорът "Боби Млякото". 
От малък Де Ниро обича театъра и дори изпълнил ролята на Страхливия лъв в училищен спектакъл по "Магьосникът от Оз". Следващата му поява на сцена е на 16 годишна възраст, когато напуска училище, за да се отдаде изцяло на своето увлечение.

Робърт Де Ниро усвоява тайните на превъплъщението, изучавайки знаменития Метод по начина, по който са го разбирали и преподавали Лий Страсбърг и Стела Адлер в прочутото "Актърс студио" в Ню Йорк. Професионалната актьорска кариера на техния талантлив ученик започва с изпълнения по сцените на малки театри извън Бродуей и с малки роли в късометражни рекламни филмчета.
В игралното кино дебютира през 1963 година, но първият му филм "The Wedding Party" излиза по екраните 6 години по-късно – малко след появата на друга лента с негово участие - "Greetings" (1968). Режисьор и на двата филма е Брайън де Палма.
Следващите няколко години Де Ниро се снима активно във филми, които  не са особено популярни и името му остава все още слабо известно.
Успехът идва през 1973-а с „Бий барабана бавно” (реж. Джон Хенкок), за който получава награда от Нюйорската гилдия на филмовите кинокритици. През същата година излиза и прекрасният филм на Мартин Скорсезе „Жестоки улици” (Mean Streets), в който изпълнява една от главните роли и така започва знаменитото партньорство между двамата, продължило цели две десетилетия, през които Де Ниро се снима осем пъти под режисурата на гениалния режисьор.
Междувременно се превъплъщава блестящо в образа на младия Вито Корлеоне в „Кръстникът 2” (1974) на Френсис Форд Копола, за което получава своя първи „Оскар” за „най-добър поддържащ актьор”. От този филм нататък пък датира съперничеството му с друг велик възпитаник на “Актърс студио” – Ал Пачино, пресъздал образа на централния персонаж от мафиотската трилогия на Копола. След години Де Ниро и Пачино премерват сили в култовата кримка “Жега” (1995) на Майкъл Ман. През 2008-а отново се снимат заедно в един не толкова силен криминален филм, озаглавен „Праведно убийство” (Righteous Kill).

След участието си в „Кръстникът 2” Робърт Де Ниро започва да получава само главни роли и през 1976-а е направо неотразим в „Шофьор на такси” на Скорсезе, а също и в „Двадесети век” на Бертолучи. Следва и превъзходната  му изява в „Ловецът на елени” (1977) на Майкъл Чимино, но за нито едно от тези незабравими изпълнения не получава заслужения „Оскар” за най-добра главна роля.
Любопитно е, че за гениалната си роля в „Шофьор на такси” Де Ниро получил едва $35 000, докато за лековатите си превъплъщения в по-късни негови филми, като „Анализирай това” (2002) и „Запознай се с нашите” (2004), хонорарите му надхвърлят $20 млн.

Най-накрая и това се случва през 1981 година, когато просто отвява другите четирима номинирани за престижната награда (Джон Хърт, Робърт Дювал, Питър О’Тул и Джак Лемън) с феноменалната си роля в „Разяреният бик” (Raging Bull, 1980) отново под режисурата на Скорсезе.
Дори и след този връх актьорската кариера на Де Ниро продължава шеметното си възходящо  развитие, но той така и не е удостен с трети „Оскар”, въпреки че ролите му в „Кралят на комедията” (1982), „Имало едно време в Америка” (1984) и „Недосегаемите” (1987), както и в „Добри момчета” (1990), „Пробуждането” (1990), „Нос Страх” (1991), „Жега” (1995), „Казино” (1995) и „Да разлаем кучетата” (1997) също са на изключително равнище.

   Робърт Де Ниро и Шон Пен в комедията "Ние не сме ангели" (1989) на режисьора Нийл Джордан

Този невероятен актьор-хамелеон се чувства не по-малко комфортно и в комедии от типа на „Анализирай това” (1999), „Запознай се с нашите” (2000), “Анализирай онова” (2002) и др. Ориентирането му към „по-лекия” жанр започва още от участието в криминалната комедия на Мартин Брест „Среднощно препускане” (1988), но, за съжаление, през последното десетилетие се случва все по-често да гледаме Де Ниро в недотам ярки роли от второразредни продукции, в които като че ли започва да се повтаря, пресъздавайки поомръзнали ни еднотипови персонажи. Единственото му изпълнение, заслужаващо внимание през тези години, бе, според мен, във филма на Дейвид О. Ръсел "Наръчник на оптимиста" (Silver Linings Playbook, 2012), за което напълно заслужено бе номиниран отново за "Оскар" за най-добра поддържаща роля.  

Независимо от напредналата си възраст неуморният актьор продължава да се снима с неотслабващо темпо в по две-три, а дори и повече филми в рамките на година.
Сред ярките му изяви се откроява превъплъщението му в "Жокера", и особено в "Ирландецът" под режисурата на Мартин Скорсезе, в който си партнира с Ал Пачино.

На по-млади години гениалният актьор често привличал вниманието на жълтата преса с многобройните си любовни афери – при това все с тъмнокожи жени. От 1976-а до 1988-а година живее с Даян Абът, от която има две деца Дрена и Рафаел, които също се занимават с актьорство. На 17 юни 1997-а се жени за чернокожата стюардеса Грейс Хайтауър, от която има 22-годишен син, наречен Елиът и дъщеря, родена през 2011-а, на име Хелън Грейс.