Днес навърши 82 години Франсис Форд Копола – легендарен американски режисьор, сценарист и продуцент, който ще остане в историята на киното най-малко с два свои филма – „Кръстникът“ (първа и втора част), може би най-добрият филм за мафията и „Апокалипсис сега“, един от най-ярките филми на военна тематика, снимани досега. 
През своята дълга и изключително успешна кариера Копола получава множество престижни отличия, сред които се откроявят петте „Оскар“-а и двете „Златни палми“, връчени му в Кан. С петия – почетен „Оскар“ (Irving G. Thalberg Memorial Award) бе удостоен през ноември 2010 г. за „изключителен продуцентски принос в развитието на филмовото производство“.

Този уникален кинематографист е роден на 7 април 1939 година в Детройт – градът, известен като център на американската автомобилна индустрия. Впрочем своето второ име (Форд) получава в чест на Хенри Форд, появявайки се на белия свят в болница, носеща името на прочутия производител на автомобили. 
Копола израства в артистично семейство с италиански корени. Дядо му е бил италиански имигрант, баща му (Кармине Копола) – композитор и флейтист в оркестъра на Артуро Тосканини, а майка му (Италия Копола) – актриса. Скоро след неговото раждане семейството се премества в Ню Йорк.
Бъдещият знаменит режисьор учи първоначално драматично изкуство, а после продължава образованието си в Лос Анджелис, където усвоява тънкостите на кинорежисурата в Калифорнийския университет. Според собствените му думи, се влюбва в киното веднъж и завинаги, след като гледа филма на Сергей Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин”. Именно в този ден го осенява прозрението на какво ще посвети целия си живот. 
Още докато следва, натрупва безценен практически опит, работейки в студиото на Роджър Корман, известен не само с евтините си и изключително изобретателни филми на ужасите, но и с безрезервната си подкрепа на млади таланти, които впоследствие стават световноизвестни режисьори или актьори.
Копола реализира първия си режисьорски проект именно за студиото на Корман. Това е психотрилърът „Деменция 13” (Dementia 13, 1963), в който се усеща силно влиянието на Хичкок. Филмът е заснет само за 9 дни в Ирландия, като сценарият е написан от Копола буквално за една нощ. По време на снимките среща Елинор – художничка по костюми, която му става съпруга и вярна спътница в живота и до днес. 
Дипломната работа на Копола е филмът „Сега си голямо момче“ (You're a Big Boy Now, 1966), който е купен веднага от  Wаrner Brothers. За ролята си в него Джералдин Пейдж е номинирана за „Оскар“. Впечатлени от таланта на младия режисьор, шефовете на холивудската компания му поверяват режисурата на високобюджетния мюзикъл „Дъга над Финиън“ (Finian's Rainbow, 1968) с Фред Астер в главната роля. Филмът обаче нямал успех и Копола се реабилитира, заснемайки значително по-евтиния и дълбоко личен филм „Дъждовни хора“ (The Rain People), с който печели "Златна раковина" на кинофестивала в Сан Себастиан през 1969 г. 
През същата година заедно с Джордж Лукас основава кинокомпанията „American Zoetrope“. Четири от заглавията, създадени от нея впоследствие, са включени в списъка на 100-те най-добри американски филми, според Американския филмов институт (AFI). Като цяло филмите, произведени от „American Zoetrope“, получават 15 награди на Американската академия за киноизкуство и общо 68 номинации.

Копола привлича на работа в своята компания млади таланти, сред които се открояват Мики Рурк, Том Круз, Патрик Суейзи, Роб Лоу, Кристофър Пен, Мат Дилън, Робърт Де Ниро и др. Стилът на филмите, създадени лично от него, се определя от енергията и неумолимия стремеж на този кинематографист да прави кино по нов, различен от общоприетия дотогава в Холивуд начин. Той бил убеден, че продуцентите от големите холивудски студиа са по-скоро счетоводители, стремящи се да превърнат кинопродукциите от произведения на изкуството в балансови отчети.

Франсис Форд Копола се прославя най-напред не като режисьор, а като сценарист. През 1971 година получава първия „Оскар“ в кариерата си за сценария на военния филм „Патън“, чийто режисьор е Франклин Шафнър. През същата година от „Paramount Pictures“ му предлагат да екранизира бестселъра на Марио Пузо „Кръстникът“. Копола, който не бил сред най-ревностните почитатели на този роман, доста се колебае преди да приеме предложението. 

Съгласява се, едва след като убеждава шефовете на компанията да наемат все още неизвестния 28-годишен театрален актьор Ал Пачино за ролята на Майкъл Корлеоне. Успява да се наложи и за избора на непредвидимия Марлон Брандо, от когото повечето продуценти се бояли, заради славата му на неуправляема и своенравна звезда.
„Кръстникът“ е посрещнат с огромен интерес навсякъде по света и се превръща в един от най-касовите филми в историята на киното. Приходите от световното му разпространение възлизат на 245 млн. щатски долара при произведствени разходи от едва 6 млн. Печели напълно заслужено и три награди „Оскар“ - за най-добър филм, най-добра мъжка роля на Марлон Брандо и най-добър адаптиран сценарий в лицето на Франсис Копола (вижте тук това преведено на български език видео, в което Копола разказва подробно как е успял да заснеме знаменития си филм).
Преди няколко години „Кръстникът“ оглави класацията на списание „Емпайър“ на 500-те най-добри филми на всички времена. Неотдавна Американският филмов институт пък му отреди  първото място сред ганстерските филми в историята. 
Следващият филм на Копола е „Разговорът“, който излиза през 1974 г. Това е криминална драма с елементи на трилър, чийто главен персонаж е специалист в подслушването (Джин Хекмън). В него са отразени страховете на редовите граждани на САЩ от системата на тотално следене, наложена в американското общество. „Разговорът“, който продължава да звучи актуално и в наши дни, е удостоен със „Златна палма“ на кинофестивала в Кан.
През 1974 година излиза и втората част на „Кръстникът“, чрез която Копола опровергава всички, които не вярвали, че е възможно да се направи продължение, което да  е по-добро от първата част. Променяйки структурата на филмовия разказ, режисьорът разгръща действието в два времеви пластта: младите години на Вито Корлеоне (Робърт Де Ниро) през които той става ганстер и зрелият период от живота на неговия син Майкъл (Ал Пачино) в края на 50-те години, у когото деградира напълно представата за семейна чест. 
Резултатът надминава всички очаквания. Критиката оценява втората част на „Кръстникът“ по-високо от първия филм. Не случайно печели 6 награди „Оскар“ – два от които са връчени лично на Франсис Форд Копола – за най-добра режисура и най-добър сценарий.

Скоро след този успех Копола пристъпва към реализиране на дълго отлаган проект, основан върху романа на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“. За целта адаптира сценария на Джон Милиус, пренасяйки действието в джунглите на Индокитай по време на американската война във Виетнам. Избира за главната роля Харви Кайтел, а за ролята на полковник Курц – Марлон Брандо. Визията на мащабната продукция поверява на прочутия оператор Виторио Стораро. 
През 1976 г. снимачният екип се отправя към Филипините, където започват снимките. Но още в първите дни Копола преценява, че Кайтел не е подходящ и решава да го замени със сравнително неизвестния до този момент Мартин Шийн. Работата във джунглата върви много трудно – не само заради жегата и тропическите болести, но и заради перфекционизма на режисьора, който постоянно преработва сценария, пренаписвайки сцените в последния момент - буквално преди началото на поредния снимачен ден. 
Хеликоптерите на филипинските въоръжени сили, наети със съгласието на самия президент – диктаторът Маркос – често са пренасочвани към реални военни операции срещу комунистически бунтовници. На всичкото отгоре мощен тайфун отнася част от скъпоструващите декори и оборудването, поставяйки под въпрос довършването на филма. 
Сериозни проблеми възникват и със здравето на Мартин Шийн, който едва не умира от остър сърдечен пристъп. Марлон Брандо очаквано също създава неприятности – не само с извъннорменото си тегло, но и с нежеланието си да учи наизуст репликите, предвидени в сценария. Но въпреки всичко, благодарение на невероятното упорство на Копола, който влага всичките си сили и финансови средства в продукцията, снимачният период приключва успешно към края на 1977 г. 
Тогава обаче започва нов, още по-мъчителен период, свързан с монтажа на огромния по обем материал. Дълго време на Копола не му се удава да се справи и това става причина за разпространението на злобни слухове, че грандиозният му проект е пред провал. 
Трудностите, съпътстващи работата над филма „Апокалипсис сега“ едва не причиняват инфаркт на режисьора и почти го скарват с вярната му съпруга. Но в крайна сметка филмът е завършен навреме за кинофестивала в Кан през май 1979-а година. Както е известно, там Копола печели за втори път „Златна палма“. 
Но в надпреварата за оскарите „Апокалипсис сега“ се проваля, получавайки само две статуетки - за най-добра операторска работа (Виторио Стораро) и за звук. В основните категории (най-добър филм, режисура и сценарий) е победен от Робърт Бентън и неговата мелодрама „Крамър срещу Крамър“. Този непростим пропуск на членовете на американската Академия за киноизкуство с времето става все по-очевиден, защото вече няма съмнение, че „Апокалипсис сега“ е истински шедьовър – може би най-великият филм, който разкрива антихуманната същност на войната и разрушителната сила на властта. Той ще остане в историята и с някои от най-впечатляващите военни сцени, снимани някога. Но, уви, нямал финансов успех и не успява да възвърне огромните лични средства на Копола, вложени в създаването му. 
Още един смел проект – музикалната мелодрама „Оne from the Heart“ става причина за допълнителна загуба от над $20 млн. Цели десет години след това Копола не може да изплати натрупаните дългове, надхвърлящи $30 млн. По онова време големият режисьор обвинява съдбата, че е несправедлива към него, но въобще не допуска, че тя му готви още по-тежък удар. На 26 май 1986 г. загива при инцидент на военен катер най-големият му син – 22-годишният Джан-Карло. 
По-малкият син на Копола - Роман също е режисьор, чийто филм „CQ“ (2001) е оценен високо от критиката, а в края на по-миналата година новата му творба „Поглед в съзнанието на Чарлз Суон III“ (A Glimpse Inside the Mind of Charles Swan III) бе представена на кинофестивала в Рим.
Дъщеря му София Копола най-напред опитва силите си като актриса, но впоследствие се изявява успешно като режисьор и сценарист. За „Изгубени в превода“ (Lost in Translation, 2003) дори печели „Оскар“ за оригинален сценарий, повтаряйки постижението на своя баща. През 2010 година филмът й „Някъде“ (Somewhere) е отличен със „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция. 

През 1980-те години, които не са толкова успешни, както предходното десетилетие, Франсис Копола успява да направи все пак няколко много интересни филма. Например „Рибка-боец“ (Rumble Fish, 1983), който е майсторска стилизация на бунтарското кино от 50-те и началото на 60-те години. А също и „Котън клуб“ (The Cotton Club, 1984) - любопитен опит за съчетаване на ганстерската драма и мюзикъла, който обаче не успява да възвърне огромните средства, изразходвани за неговото заснемане. Единственият филм на Копола от този период, който има зрителски успех, е романтичната комедия „Пеги Сю се омъжи“ (Peggy Sue Got Married, 1986) с Катлийн Търнър и Никълъс Кейдж (племенник на Копола) в главните роли. Скоро след това Копола се завръща за трети път към своя най-печеливш проект. Но с „Кръстникът 3“ (1990) не успява да достигне равнището на първите две части от знаменитата си мафиотска сага. Може би последният негов (засега!) шедьовър  е „Дракула“ (Dracula, 1992), по романа на Брам Стокър. 
След близо десетгодишно прекъсване – през 2007-а  - се изявява отново като режисьор с „Младост без младост“ (Youth Without Youth), сниман в Румъния и отчасти в България – в двореца край Балчик.

Дори и на 82 години знаменитият режисьор продължава да мечтае за филма, с който ще засенчи и „Кръстникът“, и „Апокалипсис сега“, който да се превърне в неговото  завещание за бъдните поколения. Възможно е това да се окаже замисленият много отдавна проект, озаглавен „Мегалополис“ (Megalopolis). Ако, разбира се, успее да го осъществи един ден... 
Все пак, ако това действително стане, Копола вероятно ще постави на карта за пореден път финансовото си положение, което междувременно отново е процъфтяващо, благодарение на изключителните му успехи във винения и туристическия бизнес. Вероятно малцина знаят, че преди години знаменитият режисьор получи и международно признание като производител на вино, спечелвайки престижна награда на проведения в лондон Международен панаир на виното. 
През 2009 година в рамките на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан той представи своя любопитен, експериментаторски по дух и донякъде автобиографичен филм „Тетро“ (Tetro), а през 2011 г. излезе и странният му трилър, озаглавен „Между“ (Twixt), с Вал Килмър в главната роля. 

В края на миналата година излезе нова версия на "Кръстникът 3" (The Godfather, Part III). Трийсет години след излизането на заключителния филм от знаменитата му трилогия за мафията, Копола го премонтира изцяло, за да го пусне под ново заглавие – „The Godfather Coda: The Death of Michael Corleone".  

Откъс от видео портрет на Франсис Форд Копола, излъчен в предаването „Другото кино“ по VTV, може да видите тук.