НИКИТА МИХАЛКОВ НА 75 27.10.2020 Текст: Красимир Кастелов руско кино
Владимир Путин го поздрави лично във видеообръщение, а освен това по случай годишнината на своя любимец е подписал указ за неговото удостояване с поредното държавно отличие – званието "Герой на труда" "за специалните му заслуги в развитието на отечествената култура, изкуство и дългогодишната плодотворна работа". Михалков вече е пълен кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството", трикратен лауреат на държавна награда на Русия и народен артист на РСФСР, информира сайтът rbc.ru. И той навярно заслужава това признание, както заслужава обаче и сериозни критики за позицията или може би по-вярно е да се каже за позата, която заема през последните 20 години - не само като творец, но и като гражданин. Ще си позволя да публикувам отново в същия вид написаното за него преди 10 години, защото не мисля, че се е променил през този период. Може би е станал още по-уверен в това, че превъзхожда всички и по тази причина никой няма право да го критикува или да не се съгласява с него. А и като кинотворец не се е отчел с нещо кой знае какво. С изключение може би на филма му "Слънчев удар", който обаче не достига равнището на ранните шедьоври. „Никита Михалков е мощна фигура, чиято значимост става очевидна с времето", - заяви по повод на неговата 65-годишнина в интервю за "РИА Новости" големият руски режисьор Глеб Панфилов. Сега навярно би повторил казаното. И навярно мнозина с пълно основание ще се присъединят към тази оценка. Действително едва ли някой би се наел да оспорва значимостта на Никита Михалков не само за руската, но и за световната култура. В продължение на половин век той снима и продуцира филми, пише сценарии, изпълнява интересни роли – не само на екрана, но и в обществения живот на Русия. Оглавява Съюза на руските кинематографисти от 1998 г. ръководи Московския международен кинофестивал от 1999 г., както и кинокомпанията „ТриТе”, а също и благотворителен фонд в помощ на киноветераните.
Никита Михалков играе чудесно в много от собствените си филми. Например "Незавършена пиеса за механично пиано" (вляво), "Свой сред чужди и чужд сред свои" (в средата) и "Изпепелени от слънцето" (вдясно).
Актьорското си образование получава в Шчукинското театрално училище в Москва, откъдето обаче е изключен в четвърти курс, заради участията му в киното. Впоследствие завършва кинорежисура във ВГИК (класа на Михаил Ром, който е учител и на по-големия му брат Андрей Кончаловски).
Благодарение на тези свои филми Михалков заслужено се превръща не само в един от най-големите руски, но и световни кинорежисьори, който при това става любимец на истински изкушените от киното хора навсякъде по света. В неговите филми изпълняват някои от най-добрите си роли знаменити актьори, като Табаков, Калягин, Петренко, Любшин, Меншиков, Мордюкова, Гурченко, Гафт и даже Мастрояни. Никита Михалков е роден в Москва на 21 октомври 1945 - годината на победата на родината му във войната с нацистка Германия. И не случайно под знака на победата преминава целият му живот до момента. Даже самото му име – Никита – в превод от гръцки означава „победител”.
Тази пагубна тенденция бе продължена и в безспорно талантливия му филм „12” (2007). Но с продължението на най-награждаваната досега своя творба „Изпепелени от слънцето” Михалков се натъкна на мощния отпор, както от хората, които откриха във филма му многобройни недостатъци, така и от тези, които не могат да му простят угодничеството на властта в Русия. В руското медийно пространство се завихри истинска буря от остро критични коментари по повод първата част на това продължение, излязла през тази пролет. И трябва да кажа, че повечето от тях са напълно основателни. (Още по темата може да прочетете тук , тук и тук.)
Филмът „Изпепелени от слънцето 2. Предстояние” се провали с трясък в Русия. Не получи и никакви международни отличия. Никита Михалков е автор и на няколко документални филма. През 1993г. заснема „Анна: от шест до осемнайсет”, който е посветен на неговата дъщеря. През 1995-та излиза „Реквием за Великата Победа” (сърежисьор Сергей Мирошниченко), а през 1996-та – „Никита Михалков. Сантиментално пътешествие до моята Родина. Музиката на руската живопис”. През 2003г. Никита Михалков се посвещава на документалната публицистика, пускайки съвместно с тв-канала „Русия” цикъл от програми, посветени на различни известни белогвардейци, озаглавен „Никита Михалков. Руският избор”. През същата година излизат още два негови документални филма: „Баща” и „Мама”, посветени на неговите родители.
Повечето от филмите на Никита Михалков са известни по целия свят. Много от тях са обсипани с национални и международни награди. Безспорно към момента той е най-прочутият и най-награждаваният руски кинорежисьор. По случай 75-ия му рожден ден излезе документален филм за него, озаглавен "Движение нагоре" (Движение вверх). Източници: моята публикация за Никита Михалков по случай неговата 70-та годишнина, както и словото на руския писател Николай Кофирин по случай 70-ия рожден ден на Михалков, публикувано в сайта на радио "Ехото на Москва" на 21 октомври 2015 г.
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|