СТАТИИ

• 
• Add new коментар

„Денят, в който спра да ти вярвам, ще бъде последният в живота ми“, - Роми Шнайдер ще повтаря тази реплика от филма „Кристин“ почти през целия си живот. Става въпрос за Ален Делон, в когото се влюбва по време на снимките. Бурната връзка нарушава завинаги душевното равновесие на изтънчената австрийка, имала неблагоразумието да обикне лекомисления и крайно амбициозен французин, израснал в дома на месар.

ПЪРВАТА ИМ СРЕЩА

За пръв път се виждат на летището в Париж, където начинаещият киноактьор отива да посрещне бъдещата си партньорка във филма „Кристин“ (1958). Пресилено би било да се твърди, че любовта им пламва от първата среща, защото и двамата остават с неприятни впечатления един от друг, което е обяснимо с оглед на драстичните различия помежду им. По това време добре изисканата и образована Роми е вече любимка на цяла Европа, докато Ален, който не може да се похвали с добро възпитание е все още напълно неизвестен.
Роми дебютира на екрана едва 15-годишна в музикалния филм „Когато белите люляци цъфтят“ (Wenn der weiße Flieder wieder blüht, 1953), в който главната женска роля изпълнява нейната майка – Магда Шнайдер. Много скоро след това Роми се превръща в истинска звезда. Славата ѝ почти достига зенита си след филма „Сиси“ (1955), който е посветен на австрийската императрица. Над артистичната ѝ кариера зорко бдят нейната амбициозна майка - прочутата австрийска актриса Магда Шнайдер и вторият ѝ баща. Но интелигентната Роми намразва до смърт сантименталните сценарии, отреждащи ѝ шаблонни роли в амплоато на порядъчна девица. Филмът „Кристин“, който преобръща живота ѝ, също е препоръчан от нейната майка. По този повод двете почти се скарват и по време на полета им до Париж въобще не си говорят.
Във френската столица устройват на Роми Шнайдер бляскаво посрещане. В суматохата никой не обръща внимание на красивия Делон, който ѝ подава разкошен букет. През трудните години на младостта неговият неотразим чар не му помага особено.
В Париж работи като сервитьор, за да се прехранва. И след като за пореден път се озовава на улицата, се изправя пред най-важния избор в живота си: да се прибере в провинцията или да опита с цената на всичко да пробие в Париж. Няма пари, за да учи и затова започва да посещава кастинги и фотопроби. Навсякъде го отхвърлят под претекста, че е прекалено красив за актьор.
Но закаленият в трудностите младеж не се предава, вярвайки че рано или късно съдбата ще му се усмихне. Документалната книга „Тайните на Ален Делон” осветлява след време този тъмен период от неговия живот. Нейният автор Бернар Виоле изнася скандални свидетелства за връзките на бъдещия актьор с проститутки и хомосексуалисти като американеца Хенри Уилсън, който му издейства пробни снимки в Рим, след които получава оферта за работа в Холивуд. Делон я отхвърля, вслушвайки се в съветите на приятелите си Жан-Клод Бриали и Бернар Блие, които го убеждават, че е най-добре да започне кариерата си в родината. И след две епизодични появи във филми на Ив и Марк Алегре получава една от главните роли в „Кристин“ (1958).

Много скоро снимачната площадка на този филм се превръща в истинско бойно поле между него и изтънчената му австрийска партньорка. Не минава ден без пререкания помежду им, предизвиквани най-често от Ален, който си прави груби шеги с Роми, държи се невъзпитано, а тя с нежелание играе в сцените, в които трябва да го целува. Но след известно време с изненада открива, че безпардонният французин започва да й харесва, защото се различава коренно от австрийските й поклонници с безукорните им маниери. Привлечена от разкрепостеността и спонтанността на Делон, контрастиращи на общоприетите условности, тя се влюбва безумно в него. Открива пред всички своите чувства, докато снимат втората част на филма в Австрия. Това предизвиква скандал в семейството й, но Роми без да се замисли решава да последва любимия си в Париж.

„ЖИВЕЕХ С ДВЕ ЖЕНИ НА ИМЕ РОМИ“

Не след дълго се стига до официален годеж, който Делон преживява с неудоволствие, раздразнен от високомерието на богатите австрийски роднини на своята избраница. Мисълта, че звездата и наследничката на огромно състояние е избрала него – бедния френски провинциалист – не му дава покой. А писанията в жълтата преса, акцентиращи тъкмо върху това, уязвяват допълнително самолюбието му.

Скоро Ален се завръща към своя предишен живот, изобилстващ с безброй запознанства и флиртове с хора, които могат да му бъдат от полза за кариерата. А на Роми заявява с цялото си безочие, че е свободна да си замине, ако не е доволна.След време той признава нещо много важно: „Роми е дете на една среда, която ненавиждам повече от всичко. Вярно е, че тя няма вина. Но за пет години така и не успях да изкореня от нея това, което й е втълпявано през целия й предишен живот. Живеех на практика с две жени на име Роми – едната обичах безумно, но другата също толкова безумно ненавиждах“.
Магда Шнайдер, която следи с тревога любовната афера на дъщеря си, говори с презрение за човека, който за малко не й става зет: „Правеше с дъщеря ми каквото си поиска, насилвайки я както физически, така и духовно. С целувки и побоища се опитваше да я приобщи към своя морал, според който, всичко е позволено.“
Роми, която е все така влюбена в Ален, споделя пред писателката Франсоаз Саган, която е нейна близка приятелка, че е готова на всичко, за да стане негова жена.

РАЗДЯЛА СЛЕД СКАНДАЛ

Ален Делон няма намерение да се лишава от свободата си точно когато популярността му лавинообразно расте. Вижда се с Роми в промеждутъците между снимките на поредния филм, но тези срещи стават все по-редки и по-кратки. Докато не се стига до грандиозен скандал, предизвикал раздялата им. Поводът е папарашка снимка на Ален във вестниците, на която е издебнат как държи на коленете си неизвестна красавица. Без дори да направи опит да се обясни със своята годеница, той се оженва за Натали Бартелеми – момичето от въпросната снимка, което скоро му ражда син, когото кръщават Антъни.
Роми пише в своя дневник: „Бях напълно объркана, унижена и смазана след измяната на Ален... Ако зависеше от мен, никога не бих го напуснала... И преди това е имало моменти, когато съм си казвала, че трябва да скъсаме. Но нямах сили. Обичах го много и всичко му прощавах...“
Ален Делон и Роми Шнайдер се разделят през лятото на 1963 г.

РЕАНИМИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА

След известно време, прекарано в Холивуд, Роми се завръща в Германия, където се запознава с театралния режисьор Хари Мейен, за когото се омъжва през 1966 г. Още същата година се ражда синът им Давид, който е за нея всичко - утешение и награда за самоотречението й по време на връзката с Делон.
Но трудно намереният покой е нарушен от едно телефонно позвъняване. Обажда й се Делон, вече разведен, преживяващ депресия след убийството на сръбския имигрант Стефан Маркович – негов бодигард, за когото се предполага, че е бил любовник на съпругата му.
Той увещава Роми в името на предишното им приятелство да се съгласи да му бъде партньорка във филма на Жак Дере „Басейнът“ (1969). Без дори да се замисли, Роми Шнайдер приема и заминава за снимките.
Първоначално двамата се опитват да се правят, че нищо друго, освен ролите им във филма, не ги интересува. „Обичаме се точно по сценария“, — смеят се те, отговаряйки на репортерските въпроси. Но в действителност срещите им подозрително зачестяват, което принуждава оскърбения съпруг на Роми да поиска развод. Скоро след това се пропива и слага край на живота си.

„АЗ СЪМ ЕДНА НЕЩАСТНА ЖЕНА“

През 1975 г. актрисата се омъжва за личния си секретар Даниел Биазини. Независимо че имат дъщеря, бракът им не потръгва и скоро се разделят. Развеждат се през 1981 г. Това е най-тежкият период в живота на Роми Шнайдер, чиято популярност не намалява, но ролите й все по-често са средство за бягство от нея самата. Тежката депресия, силнодействащите сънотворни и алкохолът постепенно й стават постоянни спътници.

Единствената утеха са децата ѝ — Давид и Сара. Но на 5 юли 1981 г. се случва непоправимото. Докато прескача оградата на дома на баба си, 14-годишният Давид се подхлъзва и пада върху острите шипове на желязната решетка. Няколко дни преди трагедията актрисата заявява пред журналисти: „Стига сте ме наричали Сиси! Нямам нищо общо с нея отдавна. Казвам се Роми Шнайдер и съм една нещастна 42-годишна жена...“
Смъртта на любимия ѝ син я сломява окончателно. Но все пак продължава да работи, търсейки на снимачната площадка спасение от самотата. Живее като в транс. И трагичната развръзка не закъснява. Намерена я бездиханна в парижкия си апартамент само година след загубата на Давид. Официалното обяснение е, че е починала от разрив на сърцето. Но медиите и до днес не се отказват от версията, че отчаяната актриса сама е сложила край на живота си.

Роми Шнайдер е погребана в гробището Боаси, недалече от Париж.
Седмица по-късно вестник „Пари мач“ публикува следната епитафия от Ален Делон, озаглавена „Сбогом, моя кукличке“: „Казват ми, че си мъртва. Виновен ли съм за това? Да, заради мен сърцето ти спря да бие. Заради мен, защото преди 25 години ме направиха твой партньор в „Кристин”.
В живота на Делон е имало още много прелестни жени освен Роми Шнайдер, но нито една от тях не е била с такава трагична съдба. 

 Източник: Моята статия за Роми Шнайдер и Ален Делон във в. "ТВ Сага" от 15.09.2011.