СТАТИИ

• 
• Add new коментар

70 години навърши БИЛ МЪРИ – изключителен американски актьор, комик, кинорежисьор, сценарист и продуцент, прославил се най-вече с нестандартните си роли под режисурата на Уес Андерсън, както и с пародийните си изпълнения в много други филми, открояващи се на фона на примитивните холивудски комедии.

Обикнах този актьор, заради прекрасните му изпълнения поне в дузина филми: от „Ловци на духове” (Ghostbusters, 1984) и „Скъперникът” (Scrooged, 1988) до „Омагьосан ден” (Groundhog Day, 1993) и „Колежът Ръшмор” (Rushmore, 1998); от „Изгубени в превода” (Lost in Translation, 2003) и „Прекършени цветя” (Broken Flowers, 2005) до „В царството на пълнолунието” (Moonrise Kingdom, 2012) и „Гранд хотел Будапеща” (The Grand Budapest Hotel, 2014). Във всички тях този уникален актьор неизменно ме е поразявал не толкова със своя комедиен и драматичен талант, колкото с невероятния си усет за парадоксалното и пародийното. През своята дълга кариера Бил Мъри се е снимал в десетки филми, много от които днес са смятани за класика в своите жанрове. Сред тях, разбира се, се открояват „Тутси”, „Ловци на духове”, „Денят на мармота”, „Изгубени в превода” и др. Някои негови епизодични роли в редица филми са ми оставили далеч по-ярки спомени от превъплъщенията на ангажираните в главните роли звезди.

Уилям Джеймс „Бил“ Мъри е роден на 21 септември 1950 г. в градчето Уилмет, което днес вече предградие на Чикаго. Той е петото от деветте деца на родители от ирландско потекло, вярващи католици – Едуард Джеймс Мъри, продавач дървен материал и Луси Колинс, служителка в пощенска станция. Заедно с част от своите братя и сестри работи като носач на принадлежности на голф играчи, за да може да си плаща обучението в йезуитско училище. Там се занимава със спорт и учи актьорско майсторство, но според собствените му думи в крайна сметка се оказва „прецакан”. Записва се в медицински колеж (Regis College) в Денвър, но е изключев, след като го арестували за притежание на марихуана.

Установява в Чикаго, където за известно време се занимава с каквото му попадне, докато накрая се присъединява към известната местна комедийна трупа „Second City“. Скоро е привлечен в сатиричното предаване National Lampoon Radio Hour, където работи заедно с други бъдещи звезди, като Дан Акройд, Джон Белуши и др. И докато те се прославят в пародийните скечове на популярното тв-шоу „Събота вечер на живо” (Saturday Night Live), той получава работа в друго – „Събота вечер директно с Хауърд Косел” (Saturday Night Live with Howard Cosell) – стартирало също през 1975 г.  Едва след като то се проваля, получава възможност да се присъедини към Saturday Night Live (1975) и скоро е удостоен с първото си голямо отличие – наградата „Еми” (Emmy Awards) за сценарий на комедия-вариете или музикален сериал (Outstanding Writing in a Comedy-Variety or Music Series), която си поделя със своите колеги Дан Акройд, Джон Белуши, Джеймс Доуни, Ал Франкен и др.

Популярността му расте и започва да се появява в комедийни филми. Една от първите му роли в киното, която му носи не само слава, но и немалко пари, е тази във филма на Айвън Райтман „Meatballs” (Загубеняците, 1979). Мъри приема да участва в него, едва след като се съгласили да му заплатят процент от приходите от разпространението на филма, вместо хонорар, каквато е практиката. Опитите на неговия агент да го убеди, че подобно изискване от негова страна е немислимо за актьор, който все още не е широко известен, се оказват безуспешни. В крайна сметка създателите на филма се съгласяват с неговото условие и впоследствие Бил Мъри получава немалко от 43-те милиона долара, които филмът спечелва от разпространението си в американските киносалони.

Първото му забележително изпълнение е поддържащата роля в „Тутси” (1982) на Сидни Полак, в който Дъстин Хофман прави едно от най-ярките си превъплъщения. Но истински статут на холивудска кинозвезда Бъл Мъри получава след грандиозния успех на  фантастичната комедия „Ловци на духове” (Ghostbusters) на режисьора от словашки произход Айвън Райтман (Ivan Reitman). Приходите само от американското ѝ разпространение възлизат на $243.1 млн. при производствени разходи от едва $30 млн. Участията на Мъри в този филм, както и в превъзходния „Омагьосан ден” или „Денят на мармота” го правят изключително популярен не само в САЩ.

Допълнително признание и от критиците получава за своето превъплъщение във филма на София Копола „Изгубени в превода” (2003), който му носи престижните награди „Златен глобус” и BAFTA, както и номинация за „Оскар” за най-добър актьор в главна роля. Номиниран е за „Златен глобус” и за ролите си в „Ловци на духове” „Колежът Ръшмор”, „Хайд Парк на Хъдсън (Hyde Park on Hudsonq 2012), „Свети Винсент” (St. Vincent, 2014), както и за участието си прекрасния минисериал на HBO „Олив Китридж” (Olive Kitteridge, 2014), за който по-късно печели втората си награда „Еми” – този път в категорията поддържащ актьор в лимитирана тв-поредица или филм.

В края на 1990-те и особено след началото на 2000-те години кариерата на Бил Мъри поема в неочаквана посока, защото започва да играе парадоксални драматични роли в независими американски продукции под режисурата на самобитни режисьори като Уес Андерсън („Колежът Ръшмор”, „Морски живот със Стив Зису”, „В царството на пълнолунието” и др.), Джим Джармуш („Кафе и цигари”, „Прекършени цветя”) и София Копола („Изгубени в превода”).

Една от последните появи на Бил Мъри на екрана е във филма на Джим Джармуш „Мъртвите не умират” (The Dead Don't Die, 2019). Предстои да излязат още 3 продукции с негово участие – „On the Rocks” на София Копола, „The French Dispatch” на Уес Андерсън и „Ghostbusters: Afterlife” на Джейсън Райтман, който е син на Айвън Рейтман, режисьора на „Ловци на духове”.

КУЛТОВИ МОМЕНТИ ОТ ФИЛМИ С БИЛ МЪРИ

Любопитно е, че след като сменя многократно своите агенти, Бил Мъри решава в един момент да се отърве от тях. Регистрира си телефонен номер с устройство за автоматично отговаряне. По този начин продуцентите можели да му звънят и да оставят съобщения с предложения за работа. Смята се, че именно тази негова приумица е причината, поради която изпуснал възможността да се снима в прекрасни филми, като „Малката мис щастие” и „Кой накисна заека Роджър”. Куриозен е и друг случай. Веднъж получава покана да озвучи роля в анимационния филм „Гарфийлд” и се съгласява без да чете сценария само защото сред имената на сценаристите видял името на Джоел Коен – единият от братята Коен, на които бил голям поклонник. Едва след време, научава че въпросният сценарист е само съименник на прочутия Джоел Коен. Но вече не можел да се откаже, защото филмът бил готов.

Бил Мъри има общо 6 деца от двата си брака – съответно с Маргарет Кели и Дженифър Бътлър. С втората си съпруга също се развежда през 2008 г. , след като тя го обвинила в домашно насилие, изневяра, както и в пристрастеност към марихуаната и алкохола.