Крисчън Бейл

• 
• Add new коментар

От тази седмица у нас се разпространява американският филм „ПЪЛНО УСКОРЕНИЕ” (оригинално заглавие „Ford v. Ferrari”), излязъл начело на северноамериканския боксофис миналия уикенд с 31,5 милиона долара приходи. Той е посветен на епичната битка между „Форд” и „Ферари” в знаменитото 24-часово автомобилно състезание в Льо Ман, Франция, през 1966 г.

Разказът е фокусиран върху реални исторически фигури, записали имената си със златни букви в историята на автомобилните състезания. На първо място това са конструкторът Карол Шелби, чиято роля изпълнява Мат Деймън и автопилотът Кен Майлс в безподобното превъплъщение на Крисчън Бейл, който най-вероятно ще се нареди сред претендентите и за тазгодишния „Оскар” за най-добър актьор.

Същинската надпревара по смъртоносното трасе на Льо Ман е предшествана от прекрасно пресъздадения сблъсък между честолюбивите собственици на знаменитите компании "Форд" и "Ферари". Великолепен е застаряващият красавец Ремо Джироне в ролята на легендарния Енцо Ферари. Впечатляващ е образът на властния Генри Форд II в изпълнението на актьора и драматурга Трейси Летс. А перфидната мерзост, която се крие под бласкавата повърхност на корпоративния имидж, е много сполучливо разкрита от Джош Лукас, изпълняващ ролята на Лио Бийби, един от най-високопоставените шефове в корпорацията „Форд”.

Но в центъра на всичко, разбира се, е въздействащото партньорство на Мат Деймън (Шелби) и Крисчън Бейл (Майлс). Убедителността и в най-малките нюанси на играта на Деймън е съчетана изключително ефектно с почти маниакалния темперамент на Бейл, който извира дори и в сцените, когато е напълно неподвижен и пие любимата си газирана вода. Само онези, които са видели предишното му превъплъщение в ролята на затлъстелия министър на отбраната на САЩ Дик Чейни от филма „Vice”, биха могли да оценят по достойнство актьорското геройство на Крисчън Бейл да се преобрази напълно толкова бързо, сваляйки цели 30 кг от теглото си.

"Пълно ускорение" със сигурност ще допадне най-много на онези, които се интересуват от автомобилизъм и знаят защо именно „24-те часа на Льо Ман” от 1966-та са оставили толкова ярка следа в историята на този спорт. Но дори и да не сте негови поклонници, пак едва ли ще останете равнодушни пред показаното на екрана. И това е вероятно най-голямо достойнство на този филм. Режисьорът Джеймс Манголд съумява да докаже на практика всеизвестния парадокс, че за да бъде заинтригуван и незапознатия предварително зрител от някаква история, не е задължително тя да бъде опростявана или адаптирана към хипотетичните му очаквания. Ако ти самият си истински влюбен в нея, тогава и шансът да предадеш на публиката част от своята влюбеност е много голям, даже и дори тя да не разбира значението на голяма част от терминологията, с която си служат филмовите персонажи.

„Пълно ускорение” е заснет в превъзходен динамичен маниер, като на моменти въздейства със силата на документалното кино (особено в сцените от самото състезание), успявайки в същото време да използва целия набор от въздействащи холивудски хватки, отговарящи напълно на действителността в случая: героите често изпадат в отчаяние, пропадайки почти до дъното, но не се предават, а се опълчват на силните на деня, бият се и помежду си, вярвайки в невероятното...

Манголд ни напомня за онази мъжка романтика, която като че ли е обречена на изчезване, така както вече е доказал, че умее да го прави и с предишни свои филми, като „Копланд”, „Ескорт до затвора” и особено „Логан: Върколакът”. Разбира се, крайно важна е и заслугата на оператора на филма Фидон Папамайкъл (Phedon Papamichael), благодарение на когото повечето екшън сцени буквално ще ви оставят без дъх.

„ПЪЛНО УСКОРЕНИЕ” е първокласна спортна драма, която не отстъпва в нищо на „ГОЛЯМАТА НАГРАДА” (1966, Grand Prix) - може би най-значимият холивудски игрален филм за автомобилизма, показван някога у нас.