Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„КАКЪВ ЦВЯТ ИМА ТОЗИ СВЯТ” ИЛИ КАКВО УСПЯВАМЕ ДА ОТКРИЕМ ОТ НЕГО


11.11.2019  Текст:  Ирина Тодорова

НОВИНИ

   

Премиерата на филма „Какъв цвят има този свят” (2019 г.) се състоя на тазгодишното издание на София филм фест2. На 16-ти октомври той беше излъчен на отминалия кино-литературен фестивал „Синелибри”3 в гр. София. Лентата е победител на международния фестивал „LAge dOr International Arthouse Film Festival” (LIAFF) в Индия4. Режисьор е Ралица Димитрова.
Филмът е тип авторско, документално-художествено арт кино, което има своя специфична изразност и похвати. Може да бъде определен като подарък и посвещение за поетесата Данила Стоянова, родена през 1961 година. Тя е дъщеря на преводача и интелектуалеца Цветан Стоянов и Антоанета Войникова. Кадрите са наситени с поезия и послания, които са необичайни и оригинални: „Голи/ лилави тополи/ с жълта луна/ в клоните”5. Съчетава красиви и въздействащи природни стихии и картини, които кореспондират със стихотворенията на Данила Стоянова: „(дъждът оня следобед,/ бурният дъжд/ и раждащата лозница/ и прозрачната като облак/ луна/ и мокрите клони)/ бяха моя плач/ и отдаване/ на това, което бях,/ и не съм/ и няма да бъда.”6, както и: „градушката и бурята,/ и сивото небе,/ шумът и наводнението,/ и тревите/ бяха сълзите на човечеството.”7 Филмът разказва за нейния земен път – между метафоричното и метафизичното. Черно-белите фотографии на Данила Стоянова изразяват нейната артистична същност, разностранност и талант. Имала е изключително въображение, което се откроява най-ясно в стихотворението „Когато срещнеш нещо...8 Тя се вълнува от изкуство, литература, музика, свири на пиано, владее няколко езика, превежда поема от испански език на Хулио Кортасар. Виждаме метафорична разходка в Париж, може би каквито са мислите на Данила Стоянова, както и кадри от холандския град Лайден9 , фасадата на „Брестрат“ №135, на която през 2011г. е поставено стихотворението ѝ*** Дъждът, езерото и вятърът“.
Филмът е изграден от спомените на нейни близки и приятели. Това са: фотографът Иглена Русева, режисьорът Димитър Петков, художникът Марта Левчева, драматурзите: Хермина Азарян и Роза Радичкова, актрисата Жана Караиванова, поетът Владимир Левчев, физикът Деян Гочев. Техните думи се преплитат по метафорично-философски начин заедно със стиховете ѝ. Авторските музикални изпълнения са дело на: Милена Ерменкова и Ованес Торосян. Така чрез творчески прочит се добавя още един пласт към многостранната личност на Данила Стоянова.
Хармонията в стихотворенията на Данила Стоянова се изразява в сериозността им и призивът за живот чрез скритата надежда, която не може да бъде уловена на първи план. Тя много рано се сблъсква със смъртта около себе си. Това дава отпечатък върху душевността ѝ, но по никакъв начин не се отразява на силата и светлината, които продължава да излъчва. 
Филмът има много прочити и нива, не само заради философския смисъл и поетичния заряд, които носи. Разкрива ни, че „Самотата е щастие”, когато е общуване с истината. Данила Стоянова оставя послания с поезията си, за да насити пространството с думи – колко крехки и невинни могат да бъдат и същевременно колко много приличат на човека. Данила Стоянова ни разкрива, че „Неуместен дъжд има”10: Когато се чувстваш лошо./ Когато търсиш нещо,/ което искаш, а то не идва.” Слънцето е „Туптящото сърце на Земята”11. В него се усеща опасността от загубата и предупреждението за нея, която в огромните си мащаби означава: „о, ридайте,/ примижали фасади, тръпнещи малки врабци,/ слънцето,/ баща ни,/ е мъртво,/ слънцето завинаги спи.” И надеждата, че слънцето може да бъде спасено, като източник на живот и смисъл: „Елате да разплетем мъртвите му лъчи,/ да убием големия паяк,/ който го задуши”12.  
За съжаление Данила се разболява от лимфома. Лекува се няколко години в Париж, но напуска този свят на 23 години. Един от приятелите ѝ казва, че ако животът на другите, има няколко етапа за Данила Стоянова той е имал само начало13. Остава силно усещането от прочетеното писмо, адресирано до приятелка, в което майката на Данила казва, че докато се борят с болестта във Франция, очакват хубави дни, за да пишат отново: „/.../ но нещо съдбата се скъпи да ни го отпусне.14
Данила Стоянова е чувствителен и раним човек, който съчувства и състрадава. Когато се среща с болката на другите тя попива в нея, когато почуква на вратата ѝ: „за да прекара/ безсънната си нощ/ в мене.15” И в същото време е силна личност, която се противопоставя на болката и не говори с приятелите си за ужасното страдание, което преживява: „непромокаема като човек и гларус16”. Филмът вълнува, защото е направен по въздействащ начин. Зрителят улавя нюансите, цветността на личността на Данила Стоянова, както и за съжаление трагичността на това, което се е случило: „О, аз усетих най-накрая/ болката на безкрая”; „аз уплашено да скандирам,/ че живея,/ че искам,/ че зная,/ докато надълбоко в душата ми/ ме боли безкраят.17” През целия филм се усеща финото присъствие на майката на Данила Стоянова – Антоанета Войникова, чието име не е случайно, защото тя самоотвержено и себеотдаващо остава до последно в борбата за живот на Данила Стоянова.
Антоанета Войникова успява да издаде стихосбирката на дъщеря си „Спомен за сън” по време на Промените в България през 1990г., като през 2016г. книгата е преиздадена. През 2003г. стихотворенията на Данила Стоянова са публикувани на английски език в превод на Людмила Попова-Уайтман18.

Въпросът за бягството и пътуването като част от откриването на смисъла и света са силно вплетени в поезията на Данила Стоянова и ясно откроими във филма като изграждащи процеси в развитието на човека. В индивидуалното му търсене и едновременно  пораждащи противоречие:

Това е признание за невъзможността,

за химическия сън

и катастрофалното спасение.

Светът е все същия.

И същи са надеждите.

И бягството.

И затова ще просъществува

не вечно,

а непрекъснато в сегашно време

на „бъденето”.

Виждаме силата на личността на Данила Стоянова, която въпреки тежестта на това, което се случва и което е орисана да понесе, да не говори за него: „най-страшен е белият лист/ и бялата стая./ Не искам да започвам сутринта/ с досада”19. Откриваме го не само в разказа на близките ѝ хора, но и от стиховете ѝ, в които виждаме внимание, умереност и нежност към тези, които обича:

и след като познах толкова смърт

и безжизнен живот

и абстрактен живот

и толкова страдах и бях бездомна,

и видях неща, които няма никога да разкажа

защото чувствам че ми е забранено,

и които никога няма да знаете...

(1984г., Париж)

Като посвещение в стихотвонеието си „*** Морето се събуди” към своите приятели Данила Стоянова пише: „На моите приятели/ на отчаянието и надеждата им посвещавам”. Когато сетивата изстинат от болка няма вече разбиране, а само чувстване: „което е смътен ужас/ и страх,/ и желание/ за сън/ и за смърт/ и е самота и щастлив/ напоителен плач...20Данила Стоянова е чист и светъл човек. Осъзнаваме колко крехък може да бъде животът, когато  се опитваме и искаме да спасим някого:

махни ръцете си от леда,

стани,

позволи ми да те събера,

за Бога,

позволи ми да продължа!

(1984г, Париж)

Режисьорът Ралица Димитрова казва, че филмът „Какъв цвят има този свят” е един от най-емоционалните и трудни за завършване проекти, защото е монтиран най-много време21. Свързан е с много дълбоки и лични пластове – обичта и загубата на любим човек. Данила Стоянова остава по необясним и ярък начин в този свят, не само в поезията, но и като запомняща се личност, както в стихотворението, като едно отсъствие, което може същевременно да бъде:

толкова близко,

защото

аз

днес и вчера

и утре

те обичам.

(1981г.)

 

И същевременно остава надеждата, че въпреки загубата и болката, надеждата е тази, която спасява и ни дава усещането да продължим напред, да търсим светлината на цветовете, защото има нещо много по-голямо, нещо, което стои отвъд и пази смисъла на доброто в баланса между земното и небесното:

По небето

една малка сянка

шляпа боса

все по-нагоре и все по-отвъд,

между стада и звезди

блещука

и се разтапя

сред жужащите светлини

на Млечния път.

1980г.

Заключение

Филмът „Какъв цвят има този свят” ни помага да разберем отговора на въпроса: Защо е важно да си спомним за някого?! За някой неповторим човек и творец. Да се докоснем до сетивата, които улавят този свят по различен и свой начин. Откриваме го в поезията на Данила Стоянова, която като търсеща личност през целия си живот се е вълнувала от това, защото е определящо какво човек открива и вижда за себе си. „Какъв цвят има този свят”:

Днес срещнах в упор

една пчела

какъв цвят

има този свят,

какъв цвят

има този свят?

Гледахме се глупаво

и тя отлетя.

(1979г.)

Пораждат уважение силата и смелостта ѝ, които има – да осъзнава болестта си и в същото време да не говори за нея: „тъмно небе/ все по-близо/тъмнозелено/ лилаво-синьо/ небе/ в тебе навлизам21”.

Цветовете на света

ги няма.

Свят без цвят.

Какъв цвят е този свят?

(1984г., м. юли, Париж)

„Какъв цвят има този свят?” Отделете една минута от забързаното ежедневие в мисъл за цвета. Може неочаквано да го откриете в звука на небето и вятъра, в танца на пеперудите, в мелодията на щурците, в недоизказаното послание и блещукането на звездите, в далечното им небесно очарование, в мислите, в думите на Данила Стоянова, докато: „В дълбокото синьо небе/нахлуваше вечерното ухание на люляци.”

„Какъв цвят има този свят?” Може би е палитрата от цветове? Може би част от цветовете са ни по-любими от други. Вероятно не всички харесваме, но е възможно в тях да има скрито очарование. Възможно е понякога да не харесаме нюансите, защото много ни напомнят на настроения, които се променят като човешките. Понякога даден цвят ни носи усмивка, друг път разочарование. Възможно е. Важно е разнообразието, което палитрата от цветове ни предоставя, защото всички те ни дават възможност да изживеем по различен начин себе си. Да откриваме себе си, всеки ден по малко, за да не ни омръзне. Само така ще успеем да принадлежим на себе си, сигурни, че можем да откриваме очарованието на света и в общуването помежду си.

 Стихотворение на Данила Стоянова8

Когато срещнеш нещо...

Ако не можеш да го разбереш –

измисли си го.

И то ще ти даде най-силния си смисъл.

Убягва ли от погледа ти –

представи си го.

И ще видиш образа му най-истински.

Преди да го докоснеш –

усети го.

И всеки допир ще остане вече

груб и недостатъчен.

Когато срещнеш нещо,

срещни го с себе си –

и ще се срещнеш с него.

1975г. 
_____________________________________________

Бележки под линия:

1 Заглавието на филма е стих от поезията на Данила Стоянова (*** Днес срещнах в упор”);

2 „Какъв цвят има този свят” е прожектиран на Международния фестивал за документално и игрално кино „София филм фест” през 2019г.: https://siff.bg/bg/movies/blgarski-dokumientalni-priemiieri/kakav-tsvyat-ima-tozi-svyat

3 „Какъв цвят има този свят” е излъчен на Международния кино и литературен фестивал „Синелибри” в гр. София: https://www.cinelibri.com/kakyv-cvyat-ima-tozi-svyat/

4 Награда в категория документален филм за месец април 2019г. на фестивала LIAFF в Индия: https://liaff.com/monthly-selection-april-2019/

5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 19, 20 Цитати от стихотворения на Данила Стоянова от книгата ѝ „Спомен за сън” публикувана през 2016г. от издателство „Рива”; 

9 Част от местния проект „Поезия по стените”. Стартира през 1992г. Обхваща много произведения на големи световни поети на различни езици като един от тях е Шекспир. Гр. Лайден е студентски град, със свой дух и атмосфера, известен с университета си от 16. век;

13, 14 Цитат от филма „Какъв цвят има този свят”, реж. Ралица димитрова (България, 2019г.);

18 Английският вариант на стихотворението „*** Дъждът, езерото и вятърът“ е дело на преводача Людмила Попова-Уайтман. Може да бъде видян на снимката на фасадата на „Брестрат“ №135 в гр. Лайден, Холандия, на която през 2011г. е поставено стихотворението.

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)