„КАКЪВ ЦВЯТ ИМА ТОЗИ СВЯТ” ИЛИ КАКВО УСПЯВАМЕ ДА ОТКРИЕМ ОТ НЕГО 11.11.2019 Текст: Ирина Тодорова НОВИНИПремиерата на филма „Какъв цвят има този свят” (2019 г.) се състоя на тазгодишното издание на „София филм фест”2. На 16-ти октомври той беше излъчен на отминалия кино-литературен фестивал „Синелибри”3 в гр. София. Лентата е победител на международния фестивал „L’Age d’Or International Arthouse Film Festival” (LIAFF) в Индия4. Режисьор е Ралица Димитрова. Въпросът за бягството и пътуването като част от откриването на смисъла и света са силно вплетени в поезията на Данила Стоянова и ясно откроими във филма като изграждащи процеси в развитието на човека. В индивидуалното му търсене и едновременно пораждащи противоречие: Това е признание за невъзможността, за химическия сън и катастрофалното спасение. Светът е все същия. И същи са надеждите. И бягството. И затова ще просъществува не вечно, а непрекъснато в сегашно време на „бъденето”. Виждаме силата на личността на Данила Стоянова, която въпреки тежестта на това, което се случва и което е орисана да понесе, да не говори за него: „най-страшен е белият лист/ и бялата стая./ Не искам да започвам сутринта/ с досада”19. Откриваме го не само в разказа на близките ѝ хора, но и от стиховете ѝ, в които виждаме внимание, умереност и нежност към тези, които обича: и след като познах толкова смърт и безжизнен живот и абстрактен живот и толкова страдах и бях бездомна, и видях неща, които няма никога да разкажа защото чувствам че ми е забранено, и които никога няма да знаете... (1984г., Париж) Като посвещение в стихотвонеието си „*** Морето се събуди” към своите приятели Данила Стоянова пише: „На моите приятели/ на отчаянието и надеждата им посвещавам”. Когато сетивата изстинат от болка няма вече разбиране, а само чувстване: „което е смътен ужас/ и страх,/ и желание/ за сън/ и за смърт/ и е самота и щастлив/ напоителен плач...20” Данила Стоянова е чист и светъл човек. Осъзнаваме колко крехък може да бъде животът, когато се опитваме и искаме да спасим някого: махни ръцете си от леда, стани, позволи ми да те събера, за Бога, позволи ми да продължа! (1984г, Париж) Режисьорът Ралица Димитрова казва, че филмът „Какъв цвят има този свят” е един от най-емоционалните и трудни за завършване проекти, защото е монтиран най-много време21. Свързан е с много дълбоки и лични пластове – обичта и загубата на любим човек. Данила Стоянова остава по необясним и ярък начин в този свят, не само в поезията, но и като запомняща се личност, както в стихотворението, като едно отсъствие, което може същевременно да бъде: толкова близко, защото аз днес и вчера и утре те обичам. (1981г.)
И същевременно остава надеждата, че въпреки загубата и болката, надеждата е тази, която спасява и ни дава усещането да продължим напред, да търсим светлината на цветовете, защото има нещо много по-голямо, нещо, което стои отвъд и пази смисъла на доброто в баланса между земното и небесното: По небето една малка сянка шляпа боса все по-нагоре и все по-отвъд, между стада и звезди блещука и се разтапя сред жужащите светлини на Млечния път. 1980г. Заключение Филмът „Какъв цвят има този свят” ни помага да разберем отговора на въпроса: Защо е важно да си спомним за някого?! За някой неповторим човек и творец. Да се докоснем до сетивата, които улавят този свят по различен и свой начин. Откриваме го в поезията на Данила Стоянова, която като търсеща личност през целия си живот се е вълнувала от това, защото е определящо какво човек открива и вижда за себе си. „Какъв цвят има този свят”: Днес срещнах в упор една пчела какъв цвят има този свят, какъв цвят има този свят? Гледахме се глупаво и тя отлетя. (1979г.) Пораждат уважение силата и смелостта ѝ, които има – да осъзнава болестта си и в същото време да не говори за нея: „тъмно небе/ все по-близо/тъмнозелено/ лилаво-синьо/ небе/ в тебе навлизам21”. Цветовете на света ги няма. Свят без цвят. Какъв цвят е този свят? (1984г., м. юли, Париж) „Какъв цвят има този свят?” Отделете една минута от забързаното ежедневие в мисъл за цвета. Може неочаквано да го откриете в звука на небето и вятъра, в танца на пеперудите, в мелодията на щурците, в недоизказаното послание и блещукането на звездите, в далечното им небесно очарование, в мислите, в думите на Данила Стоянова, докато: „В дълбокото синьо небе/нахлуваше вечерното ухание на люляци.” „Какъв цвят има този свят?” Може би е палитрата от цветове? Може би част от цветовете са ни по-любими от други. Вероятно не всички харесваме, но е възможно в тях да има скрито очарование. Възможно е понякога да не харесаме нюансите, защото много ни напомнят на настроения, които се променят като човешките. Понякога даден цвят ни носи усмивка, друг път разочарование. Възможно е. Важно е разнообразието, което палитрата от цветове ни предоставя, защото всички те ни дават възможност да изживеем по различен начин себе си. Да откриваме себе си, всеки ден по малко, за да не ни омръзне. Само така ще успеем да принадлежим на себе си, сигурни, че можем да откриваме очарованието на света и в общуването помежду си. Стихотворение на Данила Стоянова8 Когато срещнеш нещо... Ако не можеш да го разбереш – измисли си го. И то ще ти даде най-силния си смисъл. Убягва ли от погледа ти – представи си го. И ще видиш образа му най-истински. Преди да го докоснеш – усети го. И всеки допир ще остане вече груб и недостатъчен. Когато срещнеш нещо, срещни го с себе си – и ще се срещнеш с него. 1975г. 1 Заглавието на филма е стих от поезията на Данила Стоянова („*** Днес срещнах в упор”); 2 „Какъв цвят има този свят” е прожектиран на Международния фестивал за документално и игрално кино „София филм фест” през 2019г.: https://siff.bg/bg/movies/blgarski-dokumientalni-priemiieri/kakav-tsvyat-ima-tozi-svyat 3 „Какъв цвят има този свят” е излъчен на Международния кино и литературен фестивал „Синелибри” в гр. София: https://www.cinelibri.com/kakyv-cvyat-ima-tozi-svyat/ 4 Награда в категория документален филм за месец април 2019г. на фестивала LIAFF в Индия: https://liaff.com/monthly-selection-april-2019/ 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 19, 20 Цитати от стихотворения на Данила Стоянова от книгата ѝ „Спомен за сън” публикувана през 2016г. от издателство „Рива”; 9 Част от местния проект „Поезия по стените”. Стартира през 1992г. Обхваща много произведения на големи световни поети на различни езици като един от тях е Шекспир. Гр. Лайден е студентски град, със свой дух и атмосфера, известен с университета си от 16. век; 13, 14 Цитат от филма „Какъв цвят има този свят”, реж. Ралица димитрова (България, 2019г.); 18 Английският вариант на стихотворението „*** Дъждът, езерото и вятърът“ е дело на преводача Людмила Попова-Уайтман. Може да бъде видян на снимката на фасадата на „Брестрат“ №135 в гр. Лайден, Холандия, на която през 2011г. е поставено стихотворението.
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|