Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ОТИДЕ СИ И РЕЖИСЬОРЪТ НА "НЕ ТЪГУВАЙ" И "КИН-ДЗА-ДЗА"


05.04.2019  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Една след друга си отиват легендите на киното, оставили дълбока диря през десетилетията, когато всички вярвахме, че киното е изкуство. След Марлен Хуциев и Аньес Варда, дойде  редът и на един от любимите на моето поколение руско-грузински режисьори, превърнал се в култова фигура по времето на т.нар. социализъм в бившия Съветски съюз и продължил да работи за "Мосфилм" след неговото разпадане. Според собственото му признание през шестте десетилетия, отдадени на любимата професия, винаги се е стремял към едно единствено нещо  - да прави различни филми, но от сърце. "За щастие - споделя той, - бързо разбрах, че ако снимам с оглед на зрителския успех, едва ли въобще бих постигнал нещо. Трябва да снимаш това, което на самия теб ти харесва и от което впоследствие не би се срамувал".

"Серьожа", „Аз крача из Москва”, „Не тъгувай!”, „Мимино”, „Афоня”, „Есенен маратон”, „Кин-дза-дза – тези заглавия може и да не говорят нищо на днешните киномани, но в живота на повечето от любителите на киното, които са вече над 50-годишна възраст, те заемат специално място. Убеден съм, че не са малко хората, които са ги гледали по няколко пъти, а някои дори биха могли да цитират повечето от крилатите фрази в тях.
Създателят на тези незабравими филми е ГЕОРГИЙ ДАНЕЛИЯ, който с право е смятан (заедно с Елдар Рязанов и Леонид Гайдай) за един от тримата най-големи комедиографи в руското (и съветското) кино. Всичките му творби, макар и напълно различни една от друга, са сходни по дух, защото са ... лирични комедии. Нищо, че самият той никога не се е възприемал като режисьор на комедии. Просто по съветско време за този жанр държавата отпускала повече лента, отколкото за драми. „Затова реших – обяснява той, - че ще е по-изгодно да кандидатствам за заснемането на комедии. Но това бяха комедии само условно, поради което съм ги назовавал най-различно - „лирическа комедия”, „печална комедия” или даже „трагикомедия”. Но в действителност - заявява той - имам само една "чиста" комедия - "Тридесет и три". Искало му се да снима, например, "Двубой" по Куприн - но безуспешно, също както и "Престъпление и наказание". После дори се увлякъл по "Хаджи-Мурат" и дори избрал места за снимки и дори почти решил кои актьори да покани, но продукцията така и не се осъществява. 
Данелия разказва как прочутият поет Евгений Евтушенко го посъветвал, след като гледал "Не тъгувай!", че му е време да се заеме със сериозно кино. "Но съдбата се разпореди така, че не успях да заснема нито един сериозен филм", - уточнява не без ирония режисьорът.

В неговите филми се съчетават уникално веселието и мъката, трагизмът и смехът, поради което те не само разсмиват или натъжават, не просто увличат със своето остроумие и с прекрасната игра на актьорите, но и провокират към дълбок размисъл над смисъла на битието.
Стилът на Данелия се отличава съществено от импулсивната ексцентрика, характерна за комедиите на Леонид Гайдай. Той е по-близък до мекия хумор и мелодраматизма на Елдар Рязанов, но с тази разлика, че сюжетните колизии в неговите филми са по-малко изкуствени, а финалите им – по-малко розови. Освен това, съществен (но не и задължителен!) техен елемент е кавказкият колорит с характерните за този регион герои в изпълнението на Вахтанг Кикабидзе (“
Не тъгувай!”, „Мимино”, „Фортуна”).


Олег Басилашвили, Норберт Кухинке и Евгений Леонов в "Есенен маратон" 

Сред най-добрите образци на специфичната комедийна стилистика, шлифована още в ранното му творчество, безспорно са „Есенен маратон” (Главна награда от кинофестивала в Сан Себастиан, 1979) и „Мимино” („Златна награда” от Московския кинофестивал през 1977). Някои от редките отклонения от нея („Кин-дза-дза”, 1986) също имат успех, а други („Сълзите капеха”, 1982) пък предизвикват противоречиви отзиви.
80-те години се превръщат в тежко изпитание за Данелия. Погребва своите родители, преживява клинична смърт, а главната беда го връхлита през 1985-а, когато загива при неизяснени обстоятелства синът му Николай - талантлив художник, поет и кинорежисьор.
И през 90-те се опитва да продължава да работи в руслото на вече създадените от него традиции. Но в „Настя” (1993) и „Ези-тура” (1995) любимите му герои – хората с добро сърце и объркан живот - действат вече в различна социална реалност.
Георгий Данелия изиграва ролята на добрия магьосник в живота на много актьори. Благодарение на ярките им дебюти под неговата режисура се прославят Норберт Кухинке, Ирина Мирошниченко, Никита Михалков, а също и легендарният Вахтанг Кикабидзе, чиято втора поява в киното е именно в легендарния „Не тъгувай!” - шедьовърът на Данелия. Образите, създадени от този режисьор, са толкова ярки, че не са малко знаменитите съветски актьори, които сме запомнили благодарение най-вече на изпълненията им в неговите прекрасни филми. Така например, и преди, и след „Мимино” Фрунзик Мкртчян се снима много (общо в 35 филма), но за повечето от нас завинаги ще си остане като прекрасния Рубен – приятелят на главния герой от филма на Данелия. Режисьорът доста се колебаел на кого да повери тази роля - на него или на Евгений Леонов. И когато след направените проби се оказало, че и двамата са еднакво добри, въпросът се решава чрез жребий. Леонов все пак се появява в „Мимино”, макар и само в един от епизодите. Този гениален актьор обаче е в продължение на десетилетия нещо като талисман за Данелия. След „Тридесет и три” (1965) той участва във всички негови филми чак до смъртта си през 1994 г. Данелия дълго не успява да се примири с неговата загуба, защото не можел да си представи своето кино без стоплящото присъствие на уникалния Леонов.


Евгений Леонов в кадър от "Мимино" (1977)

Предпоследният си филм „Фортуна” Данелия снима през 2000 г. Неговият главен персонаж (капитан на малък речен кораб) е своебразна парафраза на незабравимия летец Мимино от едноименната му култова творба от средата на 70-те. Едва ли е случайно, че режисьорът поверява ролята на поостарелия Вахтанг Кикабидзе.
Повече от десетилетие Георгий Данелия работи над анимационна продукция, която сам определя като пълнометражна джазова импровизация по мотиви на „Кин-дза-дза” - неговата любима кинопритча, която още през 1986-а е провъзгласена за „пророческа комедия”. Филмът "Ку! Кин-дза-дза" излиза през 2012 г. и е отличен като най-добър игрален анимационен филм на церемонията по връчване на азиатските филмови награди (Asia Pacific Screen Awards) през 2013г. Много зрители и до днес не разбират напълно смисъла на „Кин-дза-дза”, но обичат да повтарят заедно с героите от филма култовата им реплика: „Ку!”
Писателят Юрий Рост го е казал много добре: „
Този филм е за всички нас. И няма значение, че неговите герои са измислени и живеят на друга планета, защото ние отдавна живеем на друга планета – просто няма толкова много пясък. Но ще има…” 
В рамките 
на 71-ия Венециански кинофестивал бе представен отново "Аз крача из Москва" във връзка с 50-ата годишнина от излизането му по екраните. Това е едва третият игрален филм на Георгий Данелия, но той му носи международно признание, благодарение на селектирането му в основната конкурсна програма на фестивала в Кан през 1964 г.  
Този прекрасен режисьор е заснел през дългата си кариера едва 16 пълнометражни филма, които ценителите на киното знаят едва ли не знаят наизуст. Написал е и три автобиографични книги (последната, "Котаракът си отиде, но усмивката остана", бе издадена неотдавна), имащи голям успех в Русия, но така и непреведени на български език. Слава Богу, филмите му са достъпни и всеки може да почете паметта на Георгий Данелия, като гледа отново "Не тъгувай!", "Есенен маратон" или „Кин-дза-дза”. Аз самият вече го направих... 

Източници:
 rg.rukinopoisk.ru

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации